Определение № 26065 от 18.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26065 гр. София, 18.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110104432 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „К Й“ ООД, чрез адв. Ш., срещу К. Т. Т..

Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

I. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 02.12.2024 г. сключил с ответницата Договор за паричен заем № 259767, по силата на който й предоставил в заем сумата от 500 лв., която следвало да върне в срок до 02.05.2025 г. За обезпечаване изпълнението на задълженията по договора в полза на кредитодателя бил издаден запис на заповед от 02.12.2024 г., с който К. Т. поела безусловно и неотменимо задължението за плащане на сумата от 810 лв. Твърди, че записът на заповед бил надлежно предявен за плащане на издателя на 03.12.2024 г. Излага доводи, че за погасяване на задълженията по договора за заем ответницата заплатила сумата в общ размер на 327 лв., като непогасените вземания по договора възлизали на 342,21 лв. (174,97 евро), формирани като сбор от сумата 312,24 лв. за главница, 26,58 лв. – договорна лихва за периода от 02.02.2025 г. до 02.05.2025 г., 3,39 лв. – наказателна лихва за забавени вноски за периода от 03.03.2025 г. до 18.08.2025 г. Твърди, че за непогасените плащания по записа 1 на заповед от 02.12.2024 г., в общ размер на 174,97 евро, дружеството разполагало със заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 43892/2025 г. по описа на СРС, 55 с-в, срещу която било подадено възражение от длъжника. Ето защо моли съда да признае за установено, че ответницата дължи на „К Й“ ООД сумата от 174,97 евро (342,21 лв.), представляваща непогасен остатък от дължимото вземане по запис на заповед от 02.12.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл.

417 ГПК – 19.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 27.08.2025 г. по ч.гр.д. № 43892/2025 г. по описа на СРС, 55 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Потвърждава усвояването на сумата от 500 лв., предмет на сключен с ищеца договор за паричен заем № 259767/02.12.2024 г., която следвало да върне в срок от пет месеца. Твърди, че договорът за заем е недействителен поради противоречието му с изискванията на ЗПК. Сочи, че за погасяване на задълженията по договора е платила по-голяма сума от посочената в исковата молба. Излага доводи, че действително приложимият ГПР по заема е различен от посочения в договора – 64,436%, тъй като не била съобразена уговорената в чл. 6, ал. 2 неустойка, в размер на 245,28 лв., дължима пропорционално към погасителните вноски по кредита и отразена в погасителния план. Твърди наличието на заблуждаваща търговска практика. Счита, че уговорената неустойка има характера на скрита възнаградителна лихва. Сочи, че не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, тъй като липсвала ясното относно размера на ГЛП и условията за прилагането му. Твърди, че договорната лихва противоречала на добрите нрави, както и нищожност на клаузата за неустойка. Моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендира разноски.

II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „К Й“ ООД срещу К. Т. Т. положителен установителен иск с правно основание чл. 535 ТЗ за установяване съществуване на вземане за плащане на сумата от 174,97 евро (342,21 лв.), представляваща част от главница по запис на заповед, издаден на 02.12.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 19.08.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК на 27.08.2025 г. по ч.гр.д. № 43892/2025 г. по описа на СРС, 55 състав.

III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:

2

Отделя за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на 02.12.2024 г. между „К Й“ ООД и К. Т.

Т. е сключен Договор за паричен заем № 259767, по силата на който ищецът е предоставил в заем на ответницата сумата от 500 лв., която следвало да върне в срок до 02.05.2025 г.

IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти:

Съгласно т.17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при въведени твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията и възраженията и са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед.

Съгласно константната практика на Върховния касационен съд, при заявено от ответника - издател на ефекта относително възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, същият следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК (Решение № 38 от 11.09.2015 г. по т.д. № 854/2012 г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.).

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно фактите, от които произтича вземането му, а именно – че в негова полза като поемател е издаден запис на заповед за посочената сума, който съдържа необходимите съгласно чл. 535 от ТЗ реквизити, т.е. редовен от външна страна запис на заповед със съдържанието, посочено в исковата молба, както и настъпване на изискуемостта на вземането по ценната книга.

УКАЗВА на ответницата, че в нейна доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно факта, че е заплатила сумата по записа на заповед.

УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже, че между страните е сключен действителен договор за заем, по който ищецът е предоставил на ответницата заемната сума и за обезпечаване на задълженията на последния по който е издаден процесният запис на заповед.

УКАЗВА на ответницата по релевираното възражение, обуславящо несъществуване на вземането по записа на заповед, че същата следва да докаже фактите, на които основава възражението си, съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.

V. По доказателствата:

3

ДОПУСКА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 43892/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 55 състав.

ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани в отговора на исковата молба, при депозит в размер на 200 евро, платими от ответницата К. Т. Т. в 1-седмичен срок от връчване на настоящото определение. ПРЕДУПРЕЖДАВА ответницата, че ако не внесе определения депозит в указания срок, съдът ще отмени определението, в частта, с която допуска съдебно-счетоводна експертиза, като вместо това ще остави без уважение това доказателствено искане.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И Н Г., която да се уведоми за изготвяне на експертизата след внасяне на определения от съда депозит.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им указва, че доброволното (извънсъдебно) уреждане на отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.

Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел.

02/895542 или на ел. адрес: [email protected], както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 54, ст. 204.

ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него в 4 първото по делото съдебно заседание.

НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.09.2026 г. от 13:50 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5