Решение № 6537 от 15.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6537 гр. София, 15.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЦВ. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20211110137758 по описа за 2021 година

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва: 3 980,88 лв., представляваща главница по договор за кредит „... от 30.09.2014 г., с краен срок за изпълнение – 15.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.11.2020 г. до окончателното плащане; 926,64 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 15.10.2020 г., 935,31 лв., представляваща наказателна лихва (надбавка) за периода от 15.09.2016 г. до 15.10.2020 г., както и 43,13 лв., представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 26.11.2020 г., за които суми по ч. гр. дело № 59660/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 18.12.2020 г. и въз основа на нея изпълнителен лист.

Ищецът „... твърди, че между „..., чийто правоприемник е, и ответницата Л. ВЛ. П. е сключен договор за кредит „... от 30.09.2014 г., по силата на който е предоставен потребителски кредит в размер на 5 300 лв. със срок за издължаване – 72 месеца и уговорена възнаградителна лихва от 8,9 %. Поддържа, че същият е усвоен на 02.10.2014 г., като погасяването му се извършва чрез разплащателна сметка на името на ответницата съгласно погасителен план – приложение № 1 към договора и падежна дата на всяка вноска – 15-то число на месеца. Сочи, че до м. Август 2016 г. ответницата редовно е обслужвала кредита, но в периода от 15.09.2016 г. до 15.10.2020 г. е допуснала просрочие на 50 месечни погасителни вноски, поради което претендира посочените по-горе суми. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Л. ВЛ. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва исковете при твърдението, че договор за кредит „... от 30.09.2014 г. е нищожен поради наличието на неравноправни клаузи в него, които не са индивидуално уговорени. Сочи, че банковият договор е типов и при сключването му тя не е имала 1 възможност да влияе на клаузите му. Конкретно счита за неравноправни клаузите на т. 8 от част I – относно лихвения процент от 8,9 %, който включва и застраховка „Живот“, което води до увеличаването му. Оспорва и клаузата на т. 8.1 – относно дневния лихвен процент от 0,0247 %, с която се цели да се увеличи първоначално определеният лихвен процент от 8,9 %. Оспорва и клаузите на т. 9, т. 11, т. 14 от част I и чл. 5 и 6 от част II от договора, тъй като не става ясна методиката за формиране на компонентите, включени в ГПР. Позовава се на практика на СЕС, задължаваща националните съдилища да ограничат прилагането на клаузи, накърняващи интересите на потребителя. Прави възражение за изтекла погасителна давност. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на исковете. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С определение от 28.09.2021 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно сключването на процесния договор за потребителски кредит „... от 30.09.2014 г. с твърдяното съдържание, както и усвояването на сумата по него.

По силата на договора „..., чийто правоприемник не се спори, че е ищецът „..., предоставя на ответницата Л. ВЛ. П. потребителски кредит в размер на 5 300 лв. срещу поемане от нейна страна на насрещно задължение за връщане на същия в срок до 15.10.2020 г. съгласно приложение № 1 - погасителен план, представляващ неразделна част от договора. Уговорено е сумата да се изплаща посредством 72 броя месечни погасителни вноски всяка в размер от по 96,91 лв., дължими до 15-то число на съответния месец, при фиксиран годишен лихвен процент от 8,9 % за целия срок на договора и лихвен процент на ден от 0,0247 %, Съгласно т. 9 кредитополучателят дължи следните наказателни надбавки: 1/ върху просрочени погасителни вноски: 6 пункта над номиналния лихвен процент от 8,9 %, или общо лихвеният процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 14,9 % и 2/ върху цялата главница след настъпване на предсрочната изискуемост: 6 пункта над номиналния лихвен процент по т. 8. Страните са уговорили, че към момента на сключване на договора годишният процент на разходите по кредита (ГПР) възлиза на 11,72 %, който може да бъде променян съгласно чл. 6, ал. 2 от част II, при което общо отпуснатата сума възлиза на 7 204,45 лв. В т. 14 от договора се предвижда, че кредитополучателят дължи еднократна такса за одобрение в размер на 227,05 лв., както и разходи за застраховка „Живот“ от 0,6200 % годишно върху остатъка от главницата по кредита, като видно от отбелязването с „да“ в чл. 16.1 от договора в случая такава групова застраховка е била сключена. В чл. 2, ал. 1 от договора се предвижда, че кредитът ще бъде усвоен безкасово по разплащателна сметка на кредитополучателя при банката чрез кредитиране на сметката с пълния размер на предоставения кредит в срок до 3 работни дни след подписване на договора за кредит от страна на банката, като от момента на заверяване на разплащателната му сметка за кредитополучателя възниква безусловното задължение да върне получения кредит заедно с дължимите лихви и застрахователни премии в случай, че е сключена застраховка. Съгласно чл. 5 при сключване на договора кредитополучателят се задължава да заплати на банката еднократна такса в размер на 227,05 лв., която ще бъде удържана от разплащателната му сметка при отпускане на кредита, а в случай, че е избрана застраховка „Живот“, то същият дължи и заплащането на застрахователна премия за застраховката. В чл.

6 от договора се предвижда, че кредитополучателят приема Тарифата за таксите и комисионните на банката, заявявайки, че е запознат с нея и се съгласява да заплаща предвидените в нея такси и комисионни. Съгласно чл. 10 от същия в случай на неиздължаване (изцяло или отчасти) на месечен анюитет (или на лихви и застрахователни премии през частичния гратисен период) в предвидените в настоящия договор (погасителен план) срокове, договорената лихва се увеличава с наказателна надбавка по т. 9.1., която се начислява отделно извън анюитетните вноски (лихви и застрахователни премии през 2 частичния гратисен период) и при плащане се погасява преди дължимите анюитетни вноски.

От изслушаното и прието без оспорване от страните заключение на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че на 02.10.2014 г. банковата сметка на ответницата Л. ВЛ. П. е заверена със сумата от 5 300 лв. с основание „усвояване к-т ..., с което кредитът е бил изцяло усвоен от нейна страна, като тази сума е послужила за погасяване на таксата за разглеждане и одобрение на кредита от 227,05 лв., след което титулярът на сметката е изтеглил сумата от 5 000 лв. в брой. Експертът изяснява, че в периода от 15.10.2014 г. до 14.11.2019 г. от страна на кредитополучателя са извършени 24 броя плащания по кредита в общ размер на 2 234,02 лв., които са послужили за погасяване на сумите, както следва: 1 319,12 лв. – главница, 812,23 лв. – възнаградителна лихва, 56,56 лв. – наказателна лихва и 56,56 лв. – застраховки. Сочи, че последните са били достатъчни за погасяване на 20 броя вноски, последната от които е с падеж – 15.05.2016 г., а последното извършено плащане е от 14.11.2019 г., с което изцяло е погасена вноската с падеж – 15.08.2016 г. и част от вноската с падеж – 15.09.2016 г. Вещото лице обобщава, че останалите непогасени суми по процесния договор за потребителски кредит „... от 30.09.2014 г. са, както следва: 3 980,88 лв. – главница, 773,11 лв. – възнаградителна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 15.10.2020 г., 1 145,03 лв. – санкционираща лихва (наказателна надбавка) за периода от 16.09.2016 г. до 15.10.2020 г. и 47,55 лв. – лихва за забава за периода от 16.10.2020 г. до 26.11.2020 г.

Заключението по съдебносчетоводната експертиза е обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област и отговаря на поставените задачи, поради което съдът го кредитира изцяло.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

По искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ възникване и съществуване на валидно облигационно правоотношение по силата на твърдения договор за потребителски кредит „... от 30.09.2014 г., по силата на който на ответницата е предоставена претендираната сума за главница, а последната се е задължила да я върне в посочения срок ведно с уговорена възнаградителна лихва; 2/ настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата и на акцесорните вземания; 3/ валидно постигната уговорка за начисляване на санкционираща лихва (наказателна надбавка); 4/ поставяне на ответницата в забава; 5/ размера на вземанията.

В случая, по делото безспорно се установява наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните, чийто правопораждащ юридически факт е процесният договор за кредит „... от 30.09.2014 г. по смисъла на чл. 430 ТЗ, по силата на който „..., чийто правоприемник не се спори, че е ищецът „..., е предоставил на ответницата Л. ВЛ. П. потребителски кредит в размер на 5 300 лв., при краен срок за издължаване – 15.10.2020 г. Касае се за консенсуален и двустранен договор, но също така и възмезден, тъй като в него следва да бъде уговорен годишният процент на разходите (ГПР) по кредита, включващ в себе си разходите, които потребителят се е задължил да заплати във връзка с предоставяне на кредита и уговорената възнаградителна лихва. По своето правно ествество възнаградителната лихва представлява възнаграждение, което длъжникът трябва да престира на кредитора, защото му е предоставена в собственост парична сума. Процесното съглашението е надлежно подписано от ответницата П., която не е оспорила неговата автентичност нито верността на съдържанието му, поради което следва да се приеме, че то представлява обвързващ я договорен източник в отношенията с ищеца. С подписване на договора кредитополучателят се е съгласил с всички негови клаузи, като по този начин е 3 приел условията на банката, а и предварително още към момента на сключването му е бил наясно със сумите, които ще дължи по отпуснатия му кредит, защото те са ясно и конкретно описани по напълно разбираем за клиента начин както в договора, така и в погасителния план. Освен това, предмет на настоящата искова претенция не са суми, които да не са били уговорени, а именно: главница, фиксиран размер на договорна възнаградителна лихва, лихвена надбавка и лихва за забава при просрочие, като кредитът е станал изискуем на краен падеж - 15.10.2020 г., който към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 27.11.2020 г. е настъпил.

На следващо място, от констатациите на вещото лице по съдебносчетоводната експертиза се установява, че уговорената сума по договора е била предоставена от банката и усвоена от ответницата П. по разплащателната сметка на 02.10.2014 г., когато същата е била заверена.

Следователно, съдът приема за доказано по делото, че от страна на кредитора е налице точно изпълнение на поетите задължения по процесния договор за кредит „... от 30.09.2014 г., а именно да предостави на кредитополучателя уговорената сума по договора, още повече, че извършвайки плащанията по него, ответницата П. е потвърдила както възникването на облигационната връзка, така и реалното усвояване на сумата по нея.