Решение № 2267 от 14.12.2021, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 7777/2021
- Вид
- Решение № 2267
- Подписан
- 14.12.2021
- В сила
- 30.12.2021
- Състав
- Елена Димитрова Герцова
Цитирани разпоредби
- чл.308, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 316 · Наказателен кодекс
- чл.36, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 78А, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.93, т.5 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.375 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 378, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към Решение № 2267/14.12.2021г. по АНД № 7777/2021г. по описа на ПРС, ХХІІ н.с.
Производството е по реда на чл.375 и сл. от НПК.
С постановление от 26.11.2021г. Районна прокуратура гр. Пловдив е внесла в ПРС материалите по досъдебно производство № 261/2020г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР - Пловдив, пр.преписка № 4122/2020г. по описа на Районна прокуратура водено срещу Р. Ш. Б., ЕГН **** за извършено престъпление по чл.316, вр.чл.308, ал.1 от НК, за това, че на 13.03.2019г. в гр.
Пловдив, чрез Н.Г.Б. от гр.**, действаща като посредствен извършител, съзнателно се е ползвал пред длъжностно лице от Териториално поделение на НОИ гр.Пловдив от неистински официален документ, както следва:
Удостоверение образец УП-30 с № 220/06.03.1991 г., издадено на името на Р.Ч.Б. /Р. Ш. Б./, роден на ** г. в с.**, с посочен издател Д-Ф „**“ гр.**, дирекция гр.**, ул.“** и Удостоверение образец УП-30 с № 121/12.05.1988 г., издадено на името на Р.Ч.Б. /Р. Ш. Б./, роден на ** г. в с.**, с посочен издател ** „**“ **, дирекция гр.**, ул.****, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, с Предложение ПРС да освободи обвиняемия от наказателна отговорност като му наложи административно наказание по смисъла на чл.78а от НК.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.
Пловдив поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието, като по отношение индивидуализацията на наказанието, предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност и да м у бъде наложено административно наказание глоба в размер, ориентиран около минимума, предвиден в закона.
Обвиняемият, редовно призован, се явява в съдебно заседание лично, признава вината си, не дава обяснения и моли съда да наложи минимално наказание.
Защитникът на обв.Б. – адв.Е., счита, че са налице всички изискуеми предпоставки за прилагане на чл.78а от НК, като пледира неговият подзащитен да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание глоба в минимален размер.
Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Обвиняемият Р. Ш. Б. е роден на **г. в с.**, с постоянен адрес и адрес на призоваване: ****, **, бг., с основно образование, неженен, пенсионер, ЕГН ****.
1
Към м. Март 2019 год. свид. Н.Б. работела като ** „Човешки ресурси“ във „**“ АД гр. **. Във връзка с дейността, която осъществява свидетелката била упълномощена да представлява дружеството пред длъжностно лице от Териториално поделение на НОИ гр. Пловдив /ТП НОИ - Пловдив/ като подава и подписва протоколи, справки-декларации, документи за пенсионирането на служители и други. В дружеството, в което работила свид.
Н.Б. работил и обв. Р.Б.. Последният през посочената 2019 год. придобил правото на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и в тази връзка предоставил на свидетелката документи, които тя да депозира от негово име в ТП НОИ - Пловдив. Тези документи удостоверявали придобиването на въпросното право от обв. Р.Б. и той предоставил същите на свид. Н.Б. на неустановена в хода на разследването дата. Част от документи били Удостоверение образец УП-30 с № 220/06.03.1991 год. с издател Д-Ф „**“ гр.
**, дирекция гр.**, ул. „** и Удостоверение образец УП-30 с № 121/12.05.1988 год. с издател ** „**“ **, дирекция гр. ****. И двете удостоверения били издадени на името на Р.Ч.Б., роден на ** год. в ****, каквито били имената на обвиняемия преди да ги промени като настоящите.
С въпросните удостоверения обв. Р.Б. доказвал, че същият е работил т.е. има придобит осигурител стаж в посочените дружества. След като свидетелката получила наличните документи, доказващи осигурителния стаж, между които били и горепосочените удостоверения образец, тя внесла заявление от името на обвиняемия в ТП НОИ - Пловдив, към което приложила и последните.
Въпросното заявление с приложените към него удостоверителни документи постъпило в ТП НОИ - Пловдив на 13.03.2019 год. като на същото било дадено входящ №
2113-15-948. По депозираното заявление било проведено административно производство по зачитане на осигурителния стаж в хода, на което бил проверен този съгласно посочените по - горе две удостоверения образец. Установило се, че Удостоверение образец УП-30 с № 220/06.03.1991 год. с издател Д-Ф „**“ гр. **, дирекция гр. **, ул. „**, издадено на името на Р.Ч.Б. - обв. Р.Б., доказващ положен стаж от последния на длъжност „**" за времето от 01.10.1988 год. до 01.10 1990 год. е неистински документ. До този извод се стигнал въз основа на обстоятелствата, че дружеството е имало шивашки цех в гр. Пловдив и не е извършвало строителна дейност, както и че дружеството е вписано в регистъра с решение на Окръжен съд гр. Варна от 30.05.1990 год. т.е. не може да бъде полаган стаж преди създаването му. Установило се също, че Удостоверение образец УП-30 с № 121/12.05.1988 год. с издател ** „**“ **, дирекция гр. **** на името на Р.Ч.Б. - обв. Р.Б., доказващ положен стаж от последния за времето от 03.01.1984 год. до 01.01.1988 год. вероятно също е неистински документ. До този извод се стигнал въз основа на обстоятелството, че в стажните книги на осигурителя нямало информация обвиняемият да е работел при него. С оглед на установеното в административно производство по зачитане на осигурителния стаж на обв.
Р.Б. ** на ТП НОИ - Пловдив сигнализирал прокуратурата. По сигнала била 2 извършена проверка, а в последствие образувано и настоящото наказателно производство. В хода на последното, чрез справка от Дирекция „**" гр. ** се установило, че на 05.05.1988 год. с протокол № 3 на общото събрание **** „**“ - ** е претърпяло структурно - управленски промени, като е променено наименованието и е обособена **** т.е. към дата 12.05.1988 год., когато е издадено удостоверението на обвиняемия за положен стаж в ** „**“ ** дружеството вече е било с друго наименование.
В хода на разследването не е установено лицето, изготвило Удостоверение образец УП-30 с № 220/06.03.1991 год. с издател Д-Ф „**“ гр.
**, дирекция гр. П-в, ул. „** и Удостоверение образец УП-30 с № 121/12.05.1988 год. с издател ** „**“ **, дирекция гр. ****.
Гореописаната фактическа обстановка се установи по безсъмнен начин от следните събрани по делото доказателствени материали –от писмените доказателства, събрани на досъдебното производство, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал – показанията на свидетелите Щ.Д.Щ, В.Б.Б, Г.А.Г, Н.Г.Б., Т.Г.П, К.Г.Г., и писмени доказателства – разпореждане за отпускане /изменяне/ на пенсия/и/, молба от ТП на НОИ гр.Пловдив, доклад от ** на отдел „Пенсии“ в ТП на НОИ гр.Пловдив, заверено копие на трудова книжка, Удостоверение образец УП-30 с № 220/06.03.1991 год. с издател Д-Ф „**“ гр. **, дирекция гр. **, ул. „**, Удостоверение образец УП-30 с № 121/12.05.1988 год. с издател ** „**“ **, дирекция гр. ****, Констативен протокол № КВ-5-0300596106/19.07.2019 г. на ТП на НОИ- Варна, протоколи за вземане на образци за сравнително изследване, протокол № 9 от 31.03.1993 г. от заседание на съдружниците на ** „**-Щ и Г“ гр.**, Решение от 06.09.1993г. по фирмено гр.д.№ 1046/1990 г. по описа на ОС- Варна, пълномощно, писмо на ДА „Архиви“, Дирекция „РДА“-Пловдив, Отдел „ДА“-Смолян и протоколи от заседание на УС съвместно с Общокомплексен профкомитет при ** „**“ гр.**, разгърнато /поименно/ щатно разписание на служителите от ** гр.** за 1998 г., Заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и, Решение от 30.05.1990 г. по ф.д. № 1046/1990 г. по описа на ОС- Варна, справка за съдимост и характеристична справка за обвиняемия.
Анализът на доказателствените материали не очертава противоречивост у тях, като Съдът кредитира свидетелските показания, считайки ги за подробни и кореспондиращи на приложените писмени доказателства.
Съдът възприема като правдиви и неоспорени от страните приложените писмени доказателства, включая и заключението на комплексна съдебнопочерковата и техническа експертиза, тъй като същото е изготвено обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При тази фактическа обстановка Съдът зае становище, че с деянието си обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.316, вр.чл.308, ал.1 от НК, за това, че на 13.03.2019г. в гр.
3
Пловдив, чрез Н.Г.Б. от гр.**, действаща като посредствен извършител, съзнателно се е ползвал пред длъжностно лице от Териториално поделение на НОИ гр.Пловдив, от неистински официален документ - Удостоверение образец УП-30 с № 220/06.03.1991 год., издадено на името на Р.Ч.Б. /Р. Ш. Б./, роден на ** год. в ****, с посочен издател Д-Ф „**“ гр. **, дирекция гр. **, ул. ** и Удостоверение образец УП-30 с № 121/12.05.1988 год., издадено на името на Р.Ч.Б. /Р. Ш. Б./, роден на ** год. в ****, с посочен издател ** „**“ Смолян, дирекция гр. **, когато от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
Обвиняемият е изпълнил обективните съставомерни призназнаци на престъплението, като на инкриминираната дата в гр.Пловдив чрез св.Н.Г.Б., действаща като посредствен извършител, съзнателно се е ползвал пред длъжностно лице от ТП на НОИ гр.Пловдив от неистински официален документ, а именно Удостоверение образец УП-30 с № 220/06.03.1991 год., издадено на името на Р.Ч.Б. /Р. Ш. Б./, роден на ** год. в ****, с посочен издател Д-Ф „**“ гр. **, дирекция гр. **, ул. ** и Удостоверение образец УП30 с № 121/12.05.1988 год., издадено на името на Р.Ч.Б. /Р. Ш. Б./, роден на ** год. в ****, с посочен издател ** „**“ Смолян, дирекция гр. **. По своя правен характер цитираните удостоверения представляват официален документ, тъй като с оглед разпоредбата на чл.93, т.5 от НК относно това що е “официален документ”, а именно този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция, то в случая за процесните документи е необходимо при издаването им да се съблюдава установен ред и форма, както и качеството на субекта, издал документа. От обективна страна се установява, че деянието е извършено от обвиняемия Б., чрез Н.Г.Б., като посредствен извършител, доколкото за последната не се събраха каквито и да е данни да е съзнавала неистинския характер на двата предоставени й от Б. документа. На следващо място на визираните удостоверения е придаден вид, че са издадени от Д-Ф „**“ гр.** и от ** „**“ гр.Смолян, дирекция гр.Пловдив, ул.****, за които се установява, че Д-Ф „**“ гр.** не е съществувало към началния момент, в който е започнало полагане на стаж в него, а за ** „**“ гр.Смолян – че е с друго наименование към момента, в който е издадено удостоверението, в което е бил отразен трудовия стаж.
"Съзнателното ползване", като белег на състава на чл. 316 от НК включва в себе си, както обективен, така и субективен признак. "Ползването" представлява употребата на документа - представянето му пред определен орган или лице като редовен документ, с оглед удостоверяването или доказването на определено обстоятелство. В конкретния казус, обвиняемият е представил документа пред органите на НОИ с цел да удостовери трудов стаж.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
4
Деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината пряк умисъл с целени и настъпили вредни последици, като умисълът му е обективиран и се доказва, както от действията на обвиняемия преди, по време и след инкриминираното деяние, така и от всички свидетелски показания и приобщени по делото писмени доказателства. В случая, обвиняемият Б. е имал ясното познание, че всеки един от представените пред НОИ документи е неистински. Обвиняемият е имал и ясна представа за какво точно ще му послужат така съставените неистински документи. Знаел е и че така накърнява обществените отношения, регулиращи нормалното изготвяне, представяне и протичане на документооборота. Въпреки това, обвиняемият Б. се е съгласил с тези последствия и волевата му дейност е била пряко насочена към погазването на тези обществени отношения.