Решение № 454 от 09.02.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 5990/2025
- Вид
- Решение № 454
- Подписан
- 09.02.2026
- В сила
- 04.03.2026
- Състав
- Евгения Мечева
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 454 гр. Варна, 09.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г.а като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110105990 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А. И. А., ЕГН **********, с адрес: ****** срещу С. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ****** иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 715.81 евро /1400 лв./, представляваща подлежаща на връщане от ответника сума, получената на отпаднало правно основание, предвид развалянето на сключения между страните договор за изработка от 03.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.05.2025 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът А. И. А., чрез процесуалния му представител – адв. С. С., излага, че на 03.12.2024 г. сключил договор за изработка с ответника, с който последният се задължил да изработи метална конструкция в собствения му имот, находящ се в ****** по проект и материали, предоставени от него. Конструкцията трябвало да е обезмаслена, грундирана и боядисана. Общото уговорено възнаграждение по договора било 7000 лв., като при подписването му авансово му заплатил сумата 1400 лв.
Срокът за изпълнение бил 60 календарни дни, като към настоящия момент ответникът не е изпълнил никаква част от възложеното, въпреки, че му предоставил проекта и материалите за металната конструкция. Твърди, че вече няма интерес от изпълнение на договора. Отправя изрично волеизявление за разваляне на договора поради неизпълнението му от страна на ответника. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът С. В. Г. е депозирал писмен отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявения иск като 1 неоснователен и недоказан. Поддържа, че не отговаря на истината твърдението на ищеца, че не е изпълнил никаква част от договора. Веднага след получаване на аванса започнал подготвителни дейности по обекта. Преди да започне изграждането на конструкцията, върху фундаментната площадка имало два метални фургона и с ищеца устно се договорили да завари в четирите краища на всеки фургон винкели с куки, където по-късно да дойде камион с кран и да ги премахне от фундамента, върху който ще се изгражда металната конструкция. Уговорката била да завари винкелите и куките, за което ищецът трябвало да му заплати сумата 300 лв. извън договора, които така и не е заплатил. Твърди, че в следващите два-три дни винкелите и куките били заварени, но ищецът успял да премахне фургоните две седмици по-късно от датата на договора, с което през това време го възпрепятствал да упражни каквито и да било дейности по обекта. След забавянето от страна на ищеца по отстраняване на фургоните, започнал работа, като замерил стъпките на колоните, както искал ищецът, а не както били дадени по чертеж от строителните книжа.
Посочва, че А. А. много държал да избегне разпоредбите на архитекта и да направи свои корекции, които са в разрез с чертежите, а именно да не се правят модули, а да бъде изградена една цялостна конструкция. Излага, че преди да анкерира металните планки, които щели да играят роля на стъпки за металните колони, ги закупил за 100 лв. с лични средства от занаятчия в гр. Д..
Твърди, че прекратяването на договора не е поради негов отказ от изпълнение, а поради некоректно поведение/неизпълнение от страна на възложителяищец, което направило продължаването на работата му невъзможно. Не оспорва, че е получил от ищеца авансово сумата 1400 лв. след сключването на договора между тях. От страна на ищеца получил ключове за достъп до имота, находящ се в ****** Преди това между страните имало две срещи, на които той го молил да му покаже материала, с който ще работи по изграждане на конструкцията, а ищецът отговарял, че ще го закупи в негово присъствие. На една от срещите ищецът му предал проекта за конструкция с чертежа, но в папката липсвал конструкционния чертеж, който е изключително важен за практическото изграждане на конструкцията. А. обещал да го подсигури, но никога не му го представил. Посочва, че в имота липсвало електричество, което налагало ползването на ток от съсед на ищеца, на разстояние около 60 м. от работната площадка. Впоследствие обаче се оказало, че заваръчният апарат не може да работи нормално поради това голямо разстояние.
Поддържа, че до последно ищецът укривал и фактите за материалите. В имота имало освен двата фургона на фундамента, още два други метални карго контейнери, в единия от които бил материалът за конструкцията.
Ищецът го отворил и му показал металните профили, които били найразлични парчета, събрани от вторични суровини и по негови думи – от някакво старо военно поделение, които закупил много изгодно. Посочва, че били абсолютно негодни за този тип строителство, като въпреки това А. А. настоявал да се използват точно тези материали. Излага, че след като били премахнати фургоните, започнал анкериране на металните планки в бетона за колоните. Работата продължила около седмица, като ищецът постоянно му звънял по телефона, за да спори с него, да прави промени, при което чашата на търпението му преляла и си тръгнал. Счита, че самият факт, че предоставените материали се оказали негодни, бил достатъчен, за да прекрати работа. Предложил на ищеца споразумение за прекратяване на договора и връщане на част от платената му авансово сума, като изпратил това 2 споразумение заедно със строителните книжа на ищеца, но същият отказал приемането на пратката. Твърди, че поради виновното неизпълнение от страна на ищеца, бил принуден едностранно да прекрати договора. Посочва, че задържа предоставената му сума в размер на 1400 лв. като обезщетение за извършената от него подготвителна работа, пропуснати ползи и претърпени разходи до момента на прекратяване на договора, настъпило по вина на възложителя. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. С. С., който заявява, че поддържа подадената искова молба и моли предявеният иск да бъде уважен.
Ответникът се явява лично. Поддържа становище за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена. Представя писмена защита.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи, че между страните е сключен договор за изработка, че е изпълнил задълженията си по договора, като е заплатил авансово сумата от 1400 лв., че е предоставил нужните материали и проекти на изпълнителя, че уговореното не е изпълнено от ответника, както и че е развалил договора.
По делото не е спорно, а и от представения договор за изработка от 03.12.2024 г. се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение, съгласно което възложителят – ищецът е възложил, а изпълнителят – ответникът е приел да извърши метална конструкция по проект и материали на възложителя, като металната конструкция трябва да е обезмаслена, грундирана и боядисана, находяща се на адрес: ****** състояща се от три модула и покрив към тях, описан в проект.
Не е спорно, че авансово по този договор ищецът е заплатил на ответника възнаграждение в размер на 1400 лв. Фактът на получаване на тази сума изрично е признат от ответника в отговора на исковата му молба.
Съгласно показанията на разпитания по делото свидетел С. С., същият знае какъв е спорът между страните. Спорът е, че не била извършена една дейност по една къща – строеж. Знае, че между страните е имало договор, оформен към края на 2024 г. Посочва, че е видял ответника един единствен път, когато докарал материалите с колата на ищеца, материалите, които трябвало да се заварят на фургоните, за да се сложат куките. В началото на м. февруари нищо не било направено по къщата, абсолютно нищо. В последствие тези модули били довършени, но от друг човек, много бързо и качествено, със същите материали, които били предоставени и на ответника.
Последните били складирани там в един фургон. Не знае каква е причината за неизпълнението на договора.
От представената вайбър кореспонденция от всяка от страните се установява, че ответникът е инициирал прекратяването на договора за изработка по взаимно съгласие между страните, като е предложил на ищеца подписването на споразумение, съгласно което сумата, която той като 3 изпълнител трябва да възстанови на възложителя е в размер на 700 лв., след приспадане на направените от него разходи по изпълнението на договора.
Не е спорно, че ищецът не се е съгласил с така предложеното споразумение, включително не е пожелал да получи изпратената му от ответника пратка, в която му е върнал предадените му от ищеца Инвестиционен проект и ключове за имота.
Прави впечатление, че многократно ищецът е настоявал ответникът да дойде при него и да се разберат по нормален начин, включително за парите, които има да му връща.
В тази връзка съдът намира, че действително във връзка с изпълнението на уговореното по процесния договор ответникът реално е изпълнил твърдените от него подготвителни дейности – заваряване на винкелите и куките на находящите се в имота два фургона, включително е извършил и съответни разходи, като е закупил планки. От една страна, тези негови твърдения в отговора на исковата молба не бяха оспорени от ищеца. Не са оспорени, в смисъл че не са извършени, и в изходящата от страните вайбър кореспонденция. Единственото желание в тази връзка на ищеца е страните да се договорят относно прекратяването на договора, като изрично в изпратено от него съобщение до ищеца е посочил, че той има да му връща ключове, чертежи и пари, които ще уточнят в разговор между тях двамата /л. 57 от делото/.
Съдът намира, че е житейски нелогично да искаш да проведеш разговор с насрещната страна, за да уточните детайли по прекратяване на договора, ако считаш, че абсолютно нищо не е изпълнено по него. Напротив. Именно защото ищецът е съзнавал, че дължи определено възнаграждение на ответника във връзка с извършените от него дейности по фургоните /така наречените подготвителни дейности/, е настоявал за провеждане на срещи между страните и уговаряне на детайлите относно прекратяването на договора и точния размер на сумата, която следва да му бъде възстановена /прави впечатление, че в нито един момент преди подаване на иска не е пожелал връщане на цялата авансово предадена от него сума сума/. Дори свидетелят С. на зададен му от ответника въпрос отговоря, че е докарал материалите, които трябвало да се заварят на фунгоните, за да се сложат куките /това именно е дейността, която твърди да е изпълнил ответникът/.
Тоест, съдът намира, че може да бъде направен обоснован извод, че тази дейност е възложена от ищеца на ответника, макар и при устно договаряне между страните.
В този смисъл съдът намира, че връщането на цялата сума от 1400 лв. от страна на ответника, е необосновано. Уважаването на иска в цялост не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на ответника.
В същото време обаче последният не ангажира надлежни доказателства за установяване на размера на възнаграждението за изпълнената от него по договора работа. Ето защо същото следва да бъде определено от съда по аргумент от разпоредбата на чл. 162 ГПК.
За закупените от ответника планки и монтирането им от него върху находящите се в имота на ищеца фургони, за да се преместят същите, съответно за прикачването на куките върху фургоните, съдът намира, че ищецът дължи на ответника възнаграждение в общ размер от 400 лв. /100 лв. за планките, за които ответникът твърди, че ги е закупил на черно и 300 лв. – 4 възнаграждение за извършената работа, което съдът намира, че е съответно на пазарната цена на уговаряните такъв тип дейности/.
Разпечатката съдържа 31 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/cf08544a-2741-4983-a80b-bef24ad8cb95