Определение № 22464 от 27.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22464 гр. София, 27.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВ.А ОГН. М.А като разгледа докладваното от ЕВ.А ОГН. М.А Гражданско дело № 20211110132992 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба от В. Г. М. против *** с която е предявен иск с правно основание чл.320, ал.2 КТ.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 03.09.2013 г. е замел при ответника длъжността „шофьор на автобус“, като по силата на допълнително споразумение от 30.09.2013 г. е бил преназначен на длъжност „шофьор на съчленен автобус“.

Твърди, че с експертно решение на ТЕЛК № *** г. му е призната 34% трайно намалена работоспособност, както и че във връзка с това работодателят, вместо да го премести на подходяща работа, е „издал“ допълнително споразумение от 28.09.2016 г., с което го е преназначил на длъжност „хигиенист“.

Твърди, че след като е бил преназначен, на 01.03.2017 г. е претърпял трудова злополука. С експертно решение на ТЕЛК от 21.03.2017 г. му е призната трайно намалена работоспособност 68%.

Счита, че има вземане към ответника за разликата между трудовото възнаграждение на длъжност „шофьор“, и това на длъжността, на която е бил преназначен – „хигиенист“ за периода 28.09.2016 г. – 31.05.2021 г. Твърди, че е получавал по-ниско възнаграждение в причинна връзка с преназначаването му, извършено 2016 г.

Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 17 360 лв., представляваща разликата между трудовото възнаграждение, което би получавал на длъжността „шофьор“, и това, което е получавал на длъжността, на която е бил преназначен – „хигиенист“ след трудоустрояването му, за периода 28.09.2016 г. – 31.05.2021 г.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника *** с който оспорва иска. Изразява становище, че не е налице причинно-следствена връзка между твърдените вреди – разликата в трудовото възнаграждение, и трудовата злополука. Позовава се на давност. Моли съда да отхвърли предявения иск.

С оглед възражението за давност, в тежест на ищеца е да докаже спиране/прекъсване на давността.

1

По доказателствата:

По искането на ищеца за допускане на ССЕ съдът ще се произнесе след изслушване становищата на страните.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 12.07.2023 г. от 11:15 часа, за която дата да се призоват страните.

УКАЗВА и ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от съобщението да вземе становище по предявения иск.

ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по искането за допускане на ССЕ за ОСЗ.

СЪДЪТ УВЕДОМЯВА СТРАНИТЕ , че за разрешаването на спора си те могат да използват медиация, като способ за извънсъдебно разрешаване на спора. Така те ще спестят време, усилия и средства. При постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК.

Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://mediator.mjs.bg). Медиацията е платена услуга.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на страните препис от настоящото определение, а на ответника – и препис от молба на ищеца от 14.06.2023 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2