Определение № 5022 от 05.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5022 гр. София, 05.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20248002100931 по описа за 2024 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Р. М., подадена чрез процесуален представител адв.

В. С. против част от решение № 4786 от 13.09.2023г., постановено по в.гр.д. № 6513/2021г. по описа на Софийски градски съд.

С обжалваната част от въззивното решение е потвърдено първоинстанционно решение № 151298/26.06.2019г. постановено по гр.д. № 22665/2018г. по описа на Софийски районен съд, в частта, с която на основание чл. 222, ал. 3 вр. чл. 228, ал. 2 вр. чл. 59 от КТ е отхвърлен предявеният от В. Р. М. с ЕГН [ЕГН] против „Летище София“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15120 лева, представляваща дължим остатък от 9 брутни заплати /до пълния уговорен в чл. 54.1, т. 4 и чл. 54.3 от КТД/2015г. размер на БТВ за срок от 15 месеца/ във връзка с прекратяване на трудовия договор поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 327, ал. 1, т.

12 от КТ, при придобит трудов стаж в размер на 20 или повече години при ответното дружество или юридическо лице, на което "Летище София" ЕАД се явява правоприемник или са от системата на СО БГА „Балкан“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 04.04.2018г. до окончателното плащане.

В частта, с която първоинстанционното решение е обезсилено за разликата над предявения размер от 15120 лева до произнесените 20160 лева, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното плащане, въззивното решение не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.

1

В жалбата се поддържат касационни доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване, отменено, а предявената искова претенция да бъде уважена в цялост.

Касационният жалбоподател поддържа, че мотивите на въззивния съд не съответстват на установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства. Поддържа, че изводът на съда, според който условие за заплащане на претендираното обезщетение към датата на прекратяване на трудовия договор поради пенсиониране е служителят да е бил страна по КТД от 2015г. и предходни колективни договори е превратен, след като в описанието на фактическата обстановка правилно е цитирал клаузата на чл. 54.3 от КТД/2015г., съдържаща съюза „или“ между „настоящ“ и „предишен“ КТД. Съдът не е отчел безспорното положение, че работниците и служителите са се присъединили доброволно към предишен КТД/2013г.; за целта ръководството на предприятието е поканило изрично всеки от работниците, който не е член на синдикалната организация; че съдържанието на КТД от 2013г. и КТД от 2015г. съвпадат и при същото ръководство на работниците не е съобщено за сключването на КТД/2015г., което сочи недобросъвестно поведение на работодателя, поради което следва да се приеме, че е дадена възможност на работниците да ползват правата по последния.

В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация „Летище София“ ЕАД, чрез процесуален представител адв. А. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва касационната жалба като неоснователна.

Поддържа, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложението е отправено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:

За да постанови решението си въззивният съд е приел за установени следните факти: страните са били обвързани от валидно трудовото правоотношение в периода от 15.09.1977г. до 01.09.2017г., като ищецът е изпълнявал различни длъжности, последната от които "авиодиспечер, въздушно обслужване/рампагент-супервайзор". Със заповед № 1383/26.08.2017г. на изпълнителния директор на "Летище София" ЕАД на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 от КТ трудовият договор между страните е прекратен поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от ищеца, считано от 01.09.2017г. В заповедта е разпоредено изплащане на обезщетение на служителя по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 2

БТВ за 2 месеца и след представяне на разпореждане за пенсиониране, издадено от НОИ – обезщетение в размер на БТВ за срок от още 4 месеца. Общият трудов стаж на ищеца при ответника, респ. праводателите му, е над 20 години. Със заявление от 10.12.2013г. ищецът заявил присъединяване към КТД, сключен на 20.11.2013г. и е бил присъединен за срока му на действие – м. 12.2013г. - м. 11.2015г., през който период са му правени удръжки от трудовото възнаграждение за членски внос "присъединени" – 2013г. На 08.12.2015г. между "Летище София" ЕАД и синдикатите – Синдикална секция към Федерацията на транспортните работници "Подкрепа" при "Летище София" ЕАД и Синдикална организация към Съюза на транспортните работници в България при "Летище София" ЕАД е сключен нов КТД, към който ищецът не се е присъединил. От показанията на свидетеля А. В. /колега на ищеца от 1982г. до 2020г./ приел за установено, че за сключването на КТД от 2013г., към който се е присъединил както той, така и ищецът като са подали заявление по образец, работниците били информирани от прекия си ръководител. През 2015г. нито той, нито колегите му, в т.ч. и ищеца – В. М., са били информирани, че е бил сключен нов КТД, не им е бил предоставен от прекия ръководител такъв договор, за да се запознаят с него, както и не им е била давана бланка за присъединяване към него. Доколкото е имал всички права – медицинско обслужване, работни дрехи, униформено облекло, почивна станция, е останал с впечатление, че КТД от 2013г. е продължил своето действие и след 2015г. През 2017г. ищецът споделил пред него, че при пенсионирането му работодателят изплатил по-малък размер обезщетение, тъй като не се е бил присъединил към КТД от 2015г., когато свидетелят узнал за сключен нов КТД от 2015г.

Съгласно клаузата на чл. 54.1.4 от КТД/2015г., действащ към датата на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, след като работникът или служителят придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 15 месеца при условие, че е придобил трудов стаж в размер на 20 години при ответното дружество или юридическо лице, на което "Летище София" ЕАД се явява правоприемник. Съгласно чл. 54.3 от КТД/2015г. правото на обезщетение по този ред се ползва само в случаи, когато съответният работник/служител към датата на прекратяване на трудовия договор е член на синдикална организация страна по КТД или присъединен към КТД /настоящ или предходен/ за период не по-малък от 12 месеца. Съгласно чл. 4.3 от КТД/2015г. клаузите по този договор имат действие спрямо работници и служители, членове на синдикатите или такива, които са се присъединили към КТД по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ.

При тези факти, от правна страна въззивният съд при тълкуване разпоредбите на КТД/2015г. съобразно правилата на чл. 20 от ЗЗД достигнал до извод, че право да получат допълнително "гратификационно" обезщетение в размер на брутното им трудово възнаграждение за срок от 15 месеца е предвидено за работници и служители, които имат придобит при работодателя трудов стаж в размер на 20 години, придобили са право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването на трудовото им правоотношение, които са членове на синдикална организация или са се присъединили към КТД /предходен или настоящ/ за период не по-малък от 12 месеца по реда на чл. 57, ал. 2 от 3

КТ. Изразът „предходен или настоящ“ в клаузата на чл. 54.3 от КТД/2015г. тълкувал в смисъл, че касае случаите, когато работник/служител към датата на прекратяване на трудовото правоотношение е присъединен към КТД от 2015г., но от присъединяването до датата на прекратяване на трудовото правоотношение периодът е по-малък от 12 месеца, в която хипотеза се взема предвид и времето, когато този работник е бил присъединен към предходен КТД и сбора от това присъединяване към двата КТД /настоящ или предходен/ е не по-малък от 12 месеца. Изтъкнал, че въведеното уточнение в чл. 54.3 от КТД от 2015г. "предходен или настоящ" КТД няма предвид, че обезщетение в увеличен размер се дължи и на работник или служител, който е бил присъединен към настоящия или към предходен КТД за период не по-малък от 12 месеца, т.е. че разпоредбата не ползва работниците и служителите, които са били присъединени, както към настоящия, така и към предходен КТД при условие, че е спазено изискването периода на присъединяване да не е по-малък от 12 месеца, каквато теза поддържа ищецът. Така обосновал, че ищецът не попада в кръга на лицата, които се ползват от правата по чл. 54 от КТД/2015г. Обратното тълкуване на израза "предходен или настоящ" КТД отбелязал като неправилно и несъответстващо на действителната воля на страните, които са сключили КТД/2015г., тъй като нормата на чл.

54.3 от КТД/2015г. следва да се тълкува систематично във връзка с чл. 4.3 от КТД/2015г., съгласно която клаузите по този КТД имат действие спрямо работници и служители, членове на синдикални организации или такива, които са се присъединили към КТД по реда на чл.

57, ал. 2 от КТ. Посочил, че императивната норма на чл. 57, ал. 2 от КТ възприема принципа, че присъединяването на работниците и служителите към нов КТД става доброволно, а не принудително и автоматично въз основа на извършено присъединяване към предходен КТД.

След като ищецът не се е присъединил към КТД от 2015г. приел, че не може да претендира права на основание разпоредбите на този КТД, т.е. в тежест на работодателя не е възникнало задължението да му заплати увеличен размер на обезщетение по чл. 54.1.4 от КТД/2015г.

В изпълнение на дадените задължителни указания в отменително решение № 86 от 14.05.2021г. по гр.д. № 2821/2020г. по описа на ВКС, III ГО пристъпил към разглеждане на възражението на ищеца за неизпълнение на задължението на работодателя за информиране по чл. 58 от КТ за сключването на нов КТД. В тежест на ищеца приел, че е доказването на недобросъвестното /умишлено/ неизпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл. 58 от КТ, а в тази на работодателя – че е изпълнил задължението си по закон.

Обсъдил в тази връзка показанията на свидетеля А. В. установяващи, че през 2015г. нито той, нито колегите му, в т.ч. и ищеца – В. М., са били информирани, че е бил сключен нов КТД, не им е бил предоставен от прекия ръководител такъв договор, за да се запознаят с него, както и не им е давана бланка за присъединяване към него. Свидетелят обаче заявил, че не знае дали е случайно или умишлено неуведомяването на служителите от страна на работодателя за съществуването на КТД/2015г. Въз основа на последното приел, че по делото не са ангажирани други доказателства за установяване на недобросъвестното /умишлено/ неизпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл. 58 от КТ.