Решение № 502 от 13.08.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 502 гр. София, 06.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно частно наказателно дело № 20241100604457 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 ал. 4 изр. 2 във вр. с ал. 1 т. 2 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна частна жалба, подадена от адв. Е. Д., защитник на частния обвинител И. Г. Н., против Разпореждане № 7 *** г по н.ч.х.д. № 13 994/24 г на СРС, 15 състав, с което частично е прекратено наказателното производство на основание чл. 250 ал.1 т. 2 НПК – твърдените деяния не представляват престъпление. Излагат се подробни доводи за обратното.

Частната жалба е подадена в срок, като са изпълнени формалните изисквания за допустимост и редовност. Разгледана по същество е основателна.

СРС, 15 състав е бил сезиран с частна жалба от И. Н. против пет лица (А.Д., Х.Ч., Ц.Н., В.Т. и В.Т.), в която се твърди, че тези пет лица са подали сигнал до Надзорния съвет на НОИ, в който са изложили клеветнически твърдения относно него, в качеството му на прокурист на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ ЕАД, държавно търговско дружество, надзор върху което упражнява НОИ, като след подаване на този сигнал (твърди се само хронологична връзка) той е бил освободен от длъжност. Посочва се в частната тъжба, че в този Сигнал са направени твърдения за него и неговата дейност като прокурист, които определя като клеветнически.

СРС, 15 състав с обжалваното Разпореждане обособява фактическите твърдения в 1 частната тъжба на десет групи, като излага доводи, че девет от тях не представляват твърдения за позорни или престъпни обстоятелства. Респективно повереникът на частния тъжител възразява, като излага противоположни доводи.

За да се прецени основателността на тези доводи е необходимо всяка една от деветте групи фактически обстоятелства да се разгледа поотделно.

Най-напред следва да се посочи, че въззивният съд напълно се съгласява с теоретичните доводи на първата инстанция в кои случаи определени фактически твърдения по своето естество, ако евентуално се приемат за настъпили, биха могли евентуално да бъдат определени като клеветнически; съгласява се, че ако тези твърдения поначало нямат тези качества, то не следва да се образува наказателно производство. При все това, в конкретния случай, от същите тези доводи следва, че наведените твърдения представляват такива, които се отнасят до позорни обстоятелства или приписване на престъпление – поради което обективно са годни, ако евентуално се приеме, че някои или всички от посочените като подсъдими лица са направили такова писмено изявление в посочения Сигнал, да бъдат подложени на последваща правна преценка дали действително са позорящи или приписващи престъпление, ако евентуално тяхната достоверност не е била доказана. За допустимост на частната тъжба следва да е налице определена степен на вероятност тези изявления да се възприемат именно като клеветнически, но не и пълна сигурност; последното е въпрос по същество, който не може да бъде решен в самото начало на наказателното производство.

Относно първото обстоятелство. В частната тъжба се твърди, че в Сигнала от петте лица, посочени като подсъдими, се посочва, че под ръководството на частния тъжител дружеството е генерирало загуба за шестмесечието от пет милиона лева. СРС посочва, че не са наведени твърдения за „конкретно проявено от страна на тъжителя действие, което да е противоправно“. В частната жалба се възразява, че подобни твърдения са позорящи.

Въззивният съд счита, че твърдението за загуба от пет милиона лева следва да се разгледа заедно с останалите наведени твърдения. Така в предходното изречение се посочва, че дружеството в продължение на 13 години е работило „изключително ефективно“, реализирало е „ежегодно положителен финансов резултат (печалба)“. След това се твърди, че от „(о)т началото на 2023 г дружеството под ръководството на И. Н. и В.А. е генерирало загуба за шестмесечието, която за всички клонове, включително и ЦУ, е в размер на 5 000 000 лв“. Следователно ясно е направено твърдението, че по принцип това дружество формира печалби, в продължение на 13 години и след това, при управлението на тъжителя (и трето лице) формира загуба, поне за първото шестмесечие. Тези твърдения обективно са годни да бъдат определени като позорящи, доколкото навеждат на липса на професионализъм, която липса води до съществени негативни стопански резултати. А това е достатъчно, за да се приеме, че частната тъжба е редовна. Дали тези твърдения, ако действително са направени, отговарят на истината или не, както и дали, съобразно конкретните обстоятелства по делото, действително са позорящи, е въпрос по същество.

Относно второто обстоятелство. Твърди се, че частният тъжител бил назначен като 2 прокурист на дружеството без решение на Надзорния съвет на НОИ и с протекциите на С.У. и Н.К.; както и че към този момент тъжителят бил Директор на клон Боровец, който бил с най-лоши резултати. СРС е приел, че тези твърдения не съдържат факти относно конкретно поведение на тъжителя, а относно деяния на трети лица; не се твърди той да има каквото и да отношение към назначаването си; дали са спазени или не процедурите по назначаване не представлява позорно обстоятелство. В частната тъжба се възразява, че така се твърди, че тъжителят е бил наясно, че е назначен по незаконен и неморален начин, но все пак го е приел. За разлика от повереника на частния тъжител, въззивният съд не счита, че в инкриминираните твърдение се визира какъвто и да е принос на тъжителя към назначаването му, вкл. и под формата на съзнаване за определени нередовности и съгласие с тях. При все това приема, че позорното обстоятелство може да се отнася не само до определено деяние или поведение на тъжителя, но и до определена ситуация, в която той е ангажиран и която пряко се отнася до него, ако тези твърдения позволяват да се определи тази ситуация като позоряща го. Такова е положението, когато се твърди, че определено лице заема висша и отговорна позиция въз основа на допуснато от трети лица правонарушение. Това е така, доколкото един прокурист на държавно дружество, осъществяващо мащабна стопанска дейност, е възможно и нормално да възприеме позорно за него обстоятелство твърдението, че е бил назначен на тази длъжност в нарушение на установения ред и след протекции от трети лица. Тези твърдения, ако се окажат верни, имат потенциала да доведат до сериозно увреждане на авторитета на тъжителя като ръководител на това дружество и респективно да бъдат определени като позорящи за него.

Относно третото обстоятелство. Твърди се, че след своето назначаване тъжителят започнал „чистка на „неудобните“ на служебното правителство“, като оправдавал своите незаконни уволнение с довода: „Такива са времената“ и че съветникът на Президента и С.У. му нареждали. А също така се твърдят и назначаване от него на „удобни“ на новата власт, роднини и лица без нужното образование. СРС е приел, че липсва изискуема конкретика, а твърденията представляват негативна оценка на управлението на тъжителя; посочил е, че личните интерпретации на тъжителя са неотносими. Повереникът на тъжителя възразява, че се касае за приписване на престъпление против трудовите права. Въззивният съд посочва, че в действителност в Сигнала се посочват конкретни лица, уволнени от тъжителя. Също така посочва, че тези твърдения са достатъчно ясни и конкретни, като е възможно да се установят кои лица са били уволнени и назначени в посочения период „(в) рамките на един месец от назначаването“ и да се преценят основанията за това. Също така е несъмнено, че подобни управленски действия, като очевидно противоправни, биха могли да бъдат определени и като позорни. Също така следва да се посочи, че тези твърдения евентуално и биха могли да визират престъпление, доколкото чл. 172 НК визира принуда за напускане на работа поради политическите убеждения на работника или служителя, като твърдяното уволнение е именно форма на принуда за напускане на работа. Всичко това са въпроси по същество; за нуждите на настоящето производство следва само да се приеме, че тези твърдения имат потенциала да бъдат определени като позорящи или приписващи престъпление. Относно втората част от това трето обстоятелство – а именно твърдението, че тъжителят е раздал 3 допълнителни възнаграждение въпреки загубите, въззивният съд се съгласява с първата инстанция, че това твърдение по начало не би могло да бъде възприето като позорно.

Относно четвъртото обстоятелство. То касае твърдения, че, след като тъжителят, в качеството му на Директор на клон Боровец на процесното дружество, възложил на трето лице (В.К.) определени ремонтни дейности, то последният в знак на благодарност му предоставил парцел в Драгалевци и му изградил къща, със спестените средства от този ремонт, в която къща тъжителят живеел. За разлика от първата инстанция, която приема, че тези твърдения са общи, неопределени и не визират нито престъпление, нито позорно обстоятлство, като тъжителят произволно достига до извод за корупция, данъчни и финансови престъпление, въззивният съд приема, че тези твърдения са достатъчно ясни и конкретизирани, като евентуалната им достоверност води до извод, че е възможно да е било извършено престъпление по чл. 301 НПК – а именно длъжностно лице е приело дар, който не му се следва, задето е извършило действие по служба.

Относно петото обстоятелство. То визира твърдението, че новозначените от тъжителя служители представлявали себе си като представители на партията на президента. Съдът се съгласява, че това твърдение не би могло да бъде определено като позорно или престъпно.

Относно шестото и седмото обстоятелство. То касае твърдения, че новото ръководство на дружеството, представлявано от тъжителя, сключвало всички договори за ключови доставки с приближени до служебното правителство и съветника на президента фирми, без да се провеждат надлежните процедури за това, на многократно завишени цени и значително занижено качество. Пояснява се, че се касае за договор за доставка на дизелово гориво с фирма, близка до К.Д. и покровителите им С.У. и Н.К., при неизпълнение на заложените от НС на НОИ политики, като се причиняват значителни финансови вреди.

Също така се твърди, че приблизително 90 000 лв. годишно са усвоени за организиране на лични и приятелски срещи в обектите на дружеството, за закупуване на алкохол и храни, с което новото ръководство – тъжителят и В.А. – нанасят значителни щети. СРС посочва, че няма никакви подробности относно тези договори; че се касае за субективна преценка на качеството на управление от страна на тъжителя, както и проява на правото на всеки гражданин да подава сигнали до компетентните органи. Въззивният съд приема, че тези твърдения да достатъчно ясни, точни и конкретизирани; ако действително те се окажат верни, то възникват подозренията, че се касае за длъжностно престъпление, евентуално извършено от тъжителя. Поради което и те несъмнено са годни да бъдат определени като приписващи престъпление. А именно това е изискването за допустимост на тъжбата.

Несъмнено е, че всяко лице има право на подава сигнали, когато счита, че е извършено престъпление; също така е несъмнено, че процесните инкриминирани изявление имат точно такова качество – на сигнал. При все това не може да се достигне до автоматичен извод, че всичко изложено в този сигнал по презумпция не би могло да бъде клевета (или набедяване, ако сигналът е до органите, компетентни да проведат наказателно преследване); напротив – това е възможно, ако подателят на сигнала съзнателно посочва неверни 4 обстоятелства с намерение да навреди на лицето, посочено от него в този сигнал. А именно това ще е задачата в производството по същество – да се установи дали, ако евентуално деянието е извършено, до каква степен изнесената информация отговаря на истината и респективно дали лицата, автори на тази информация, добросъвестно са считали, че отговаря на истината. Но това са въпроси по същество. Със сигурност не може да се приеме, че твърденията са общи, неопределени и неясни и поради това не са годни да дадат начало на наказателно производство от частен характер.