Определение № 248 от 02.12.2021, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 248 гр. Варна, 02.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Павлина Г. Димитрова

Членове:

Светослава Н. Колева

Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20213000600399 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал.3 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при ОП-Търговище срещу определение № 174 на Окръжен съд – Търговище, постановено в разпоредително заседание на 22.11.2021г по НОХД № 255/21г в производство по реда на глава XIX НПК, с което съдът e прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения в обв. акт.

Прокурорът оспорва извода на съда, че не е изпълнил задълженията си по чл. 246, ал. 2 НПК да опише в достатъчен обем фактите, обосноваващи съставомерността на деянието, предмет на обвинението, поради което и намира констатациите на съда в тази връзка за неверни и направилни.

Моли определението да бъде отменено, без конкретизиране на коя фаза от съдебното производство следва да се върне делото.

Варненският Апелативен съд, в настоящия си съдебен състав, като съобрази доводите, изложени в протеста и след цялостно запознаване с материалите по делото прие следното:

Протестът е подаден срок и е допустим, а по същество – неоснователен.

1

В Окръжен съд Търговище е бил внесен обвинителен акт срещу АЛК. М. М. за престъпление по чл.343 ал. 1 б“в“ пр. 1 вр. чл. 342 ал. 1 от НК. С присъда № 6/20.07.2021 г. по НОХД № 140/21 г. подсъдимият А.М. е бил признат за виновен и осъден за деяние по чл.343, ал.1, б.„в”, вр.чл.58а, ал.1 от НК, с налагане на наказание „лишаване от свобода“ за две години, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено с изпитателен срок четири години, а по чл.343г от НК му е било наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години.

С Решение № 82 от 11.10.2021. по ВНОХД № 280/21г по описа на АпС-Варна така постановената присъда е била отменена, на основание чл.335, ал.2, вр.чл.348, ал.3, т.т.1 и 2 от НПК, и делото върнато за ново разглеждане на първостепенния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Въззивната проверка е установила, че по отношение на съществени факти, пряко свързани с предмета на доказване, са били налице доказателствени непълноти и противоречия, непреодолими в ограничените рамки на произтеклата диференцирана процедура, които, независимо от изразеното от подсъдимия и неговия защитник съгласие за решаване на делото по този ред, е следвало да бъде констатирано от съда.

С определение, постановено в разпоредително заседание на 22.11.2021г, първоинст. съд, на основание чл. 249 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 1 т.

3 НПК е прекратил съдебното производство и е върнал делото на ОПТърговище за отстраняване на съществени процесуални нарушения, допуснати от прокурора при съставяне на обвинителния акт, приемайки, че същият не отговаря в пълна степен на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК. Окръжният съд е приел наличие на съществена непълнота на релевираните от прокурора факти, които са от значение за вмененото престъпление в насока на липса на фактическо описание на цялостния механизъм на допуснатото ПТП, което от своя страна обуславя и квалифициращите признаци, с оглед естеството на инкриминираното деяние.

2

Прочитът на обвинителния акт действително показва дефицит в подхода на прокурора да представи всички значими за конкретното престъпно деяние факти, обуславящи неговата обективна и субективна съставомерност, включително и досежно възведените квалифициращи обстоятелства. В разпоредбите на НПК, законодателят е предвидил чрез обвинителния акт прокурорът да развие в пълнота своята обвинителна теза. Ето защо, главното предназначение на същия е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него, включително и на постр. По този начин са поставят основните рамки на процеса на доказване и се осъществява правото на защита на привлечените към наказателна отговорност лица. Поради това прокурорът задължително трябва да изложи всички факти, които обуславят съставомерността на деянието, неговата правна квалификация и участието на обвиняемия в него. Липсата на посочване на всички факти от тази категория съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, защото при всяко положение води до ограничаване правата на обвиняемия /в този см. ТР № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС/. От значение за защитната теза е /с оглед процесуалната възможност за провеждане на диференцирана процедура по глава 27 от НПК/ и за доказателствения процес /включително и за преценката за евентуално изменение на обвинението под формата на съществено изменение на обстоятелствената част, тъй като именно тя е тази, от която се обосновава прокурорската теза/, тези параметри да са ясно и точно посочени в обвинителния акт.

Тук е мястото да се отбележи, че в отменителното си решение АпСВарна поначало е констатирал наличие на неяснота относно изведените факти, отразени в обвинителния акт по редица обстоятелства -кога водачът на автомобила обективно може да възприеме веломотора, какви са възможностите му да спре и други, които са съществени за изясняване отговорността на подсъдимия, тъй като са обуславящи при решаване на въпросите за видимостта, скоростта, опасната зона, мястото на удара, и възможностите за избягване на ПТП, както и за цялостния механизъм на настъпването му.

3

От своя страна, съставът на ТОС, запознавайки се начина на изложение на фактическите обстоятелства от прокурора, е констатирал сериозен дефицит по съществени въпроси, с оглед вмененото нарушение по чл.20, ал.2 изр. второ от ЗДвП на подсъдимото лице: 1. кога, при какви фактически параметри /отстояние, взаимно и до мястото на удара/ и скорост е възникнала опасността, на какво разстояние към този момент на възникване на същата е бил ЛА, управляван от подсъдимия спрямо мястото на удара, каква е скоростта към този момент на възникване на опасността, а не към момента на удара, както е посочено в обвинителния акт, се е движел ЛА на подсъдимия, респ. дали препятствието по смисъла на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, попада в опасната зона; 2. от кой момент възниква опасността, защото именно този момент е меродавен за възникване задължението на водача да да намали или спре за да избегне настъпването на ПТП; 3. относно приетата от в. л. „взаимна видимост“ веломоторът, движейки се по средата на пътното платно е „навлязъл в неговата –на обвиняемия лента“ и на какво разстояние от мястото на удара към този момент са били двете МПС. Прокурорът не е отразил и становището си в обстоятелствената част на обвинителния акт относно мястото на удара - в коя от лентите на пътното платно е настъпило пътното[1]ПТП. Описаните от държавния обвинетел предприети от подс. действия по отклоняване на управляваният от него автомобил в насрещната лента, не може да замести изискуемата необходимост, ясно и категорично в обв. акт да се посочи в коя точно лента е настъпило произшествието според прокурора. Цитирането в обв. акт и позоваването от страна на прокурора на отразените технически данни в заключението по АТЕ, не може да запълни констатираната фактическа непълнота, нито да замести обстоятелствената част на обвинителния акт, спрямо която законодателят има определени изисквания и свързва наличието й с редица други правни последици, посочени по-горе.

Поради това изводът на окръжния съд за неизпълнение от страна на прокурора на задълженията му по чл. 246, ал. 2 НПК се явява правилен и обоснован.

4

С оглед на изложеното и на основание чл. 345 вр. чл. 341 ал. 2 вр. чл. 249 ал. 3 от НПК настоящият състав на Апелативен съд – Варна, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 174 на Окръжен съд –

Търговище, постановено в разпоредително заседание на 22.11.2021г по НОХД № 255/21г, с което e прекратено съдебното производство и делото е върнато на ОП-Търговище за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5