Решение № 3117 от 05.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3117 гр. Пловдив, 05.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20215330119746 по описа за 2021 година

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 59 от С. Г. Г. срещу К. Н.

И..

Ищцата твърди, че с ответника са живели на съпружески начала до месец септември 2018 г. С нотариален акт от 2013 г. той й прехвърлил правото на собственост върху недвижим имот. С нотариален акт от 09.03.2017 г. тя продала имота на трето лице като била договорена цена от 30000 лева. На 08.03.2017 г. купувачът превел по банковата сметка на ищцата сумата от 13 000 лева. На следващия ден, денят на сключването на договора, по настояване на ответника, купувачът превел останалата част от сумата- 17 000 лева, по негова банкова сметка и той я получил. Поради това намира, че той се е обогатил неоснователно за нейна сметка. Иска осъждането на ответника да й заплати сумата от 17 000 лева, ведно със законната лихва и разноските.

След срока по чл. 131 ГПК постъпил отговор от ответника, с който се оспорва претенцията. Твърди, че продажбата на имота станала възможна поради извършен от негова страна отказ от пожизнено право на ползване върху него. Твърди, че ищцата е получила продажната цена по договора, която била посочена в нотариалния акт в размер на 13 000 лева и кратък период след това преустановила изпълнението на задълженията за гледане и издръжка. Счита, че сумата от 13 000 лева е следвало да бъде върната на ответника предвид неизпълнението. На следващо място намира, че не се е обогатил за нейна сметка, защото тя е получила сумата от 13 000 лева, която 1 представлявала действително уговорената цена по нотариалния акт. Освен това възразява, че за плащането на сумата следва да отговаря купувача на имота. Иска се отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:

От представения по делото нотариален акт от 01.02.2003 г. се установява, че ответникът е прехвърлил на ищцата правото си на собственост върху жилище с площ от 48.54 кв.м. с адрес:**** срещу задължение за гледане и издръжка до края на живота му, при запазено право на ползване върху имота.

С декларация от 09.03.2017 г., акт № **** ответникът се е отказал изцяло от притежаваното право на ползване върху имота. След това с нотариален акт № **** г. ищцата е продала жилището на третото за спора лице ****. В договора е уговорено, че продажната цена на имота е 13 000 лева, като няма спор, че е бил платена изцяло по банков път на продавача. В т. IV от нотариалния акт, съгласно изискванията на ЗННД, страните са декларирали, че сумата посочена като цена е действителното уговорено плащане по сделката, а декларацията за отказ от право на ползване е описана като един от документите представени при подписването.

На същия ден **** е превела по банкова сметка на ответника К. Н. сумата от 17 000 лева, като е посочила за основание покупко-продажба на недвижим имот.

Съгласно чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД привидните договори са нищожни, като тази норма следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 17 ЗЗД. Привидността на договора е обусловена от уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез сключването на съглашение за пред третите лица.

Съгласието може да се изразява в липсата на воля договорът да породи правни последици - абсолютна симулация или във воля сделката да породи правни последици, различни от външно изявените- относителна симулация. В този смисъл Решение № 86 от 18.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 682/2010 г., I т. о. В тежест на страната, която претендира, че съществува прикрито съглашение, е да докаже неговото съдържание.

Привидността на изявленията на страните по една сделка може да се отнася и до отделни клаузи и елементи от фактическия състав на сделката. Най-често при продажба на недвижим имот симулацията засяга цената, като страните декларират привидно пред нотариуса, че е по-ниска от действителната или, че е изцяло платена. В този случай разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК позволява на страната да докаже привидността на изявлението с помощта на свидетелски показания при наличието на т. нар. "начало на писмено доказателство".

Съдът намира, че представената по делото операционна бележка представлява такъв документ, поради което следва да бъдат разгледани показанията на свидетелката 2

Л. Н.. При разпита си тя заявява, че причината да се продаде имотът е невъзможността на страните по делото да влизат в него, поради действия на трето лице. Заявява, че знае, че са се разбрали за сумата от 30000 лева и К. и С. били доволни от това, че са продали апартамента. Тази информация и била предоставената от тях двамата.

Показанията на свидетелката преценени на основание чл. 172 ГПК, предвид евентуалната заинтересованост, следва да бъдат кредитирани, защото не противоречат от останалите събрани доказателства.

Изложените от нея обстоятелства обаче не установяват при условията на пълно и главно доказване твърдяната симулация в цената на сделката. Свидетелката не е била очевидец на постигнатите между страните по правоотношението уговорки и няма преки впечатления от реализиралите се събития. Поради това и изложените от нея обстоятелства единствено препредават изявления на страните по делото, но не и на другата страна по договора, за който се твърди симулация в цената. Тъй като привидността е обусловена от уговорка между страните по сделката, за да се установи следва да се докаже каква е била действителната воля на купувача. Не може да се приеме, че за това е достатъчно изразеното от свидетелката знание за уговорена цена от 30000 лева, след като тази информация е само от продавача. Купувачът по договора не е страна по делото, но въпреки предоставената възможност доказателства за изразена от него воля, различна от обективираната в нотариалния акт, не бяха ангажирани.

Твърдяната симулация в цената не се доказва и от останалите събрани гласни доказателствени средства, защото свидетелката Д. отново пресъздава единствено изявления на ищцата.

Ето защо не се установява твърдението за уговорена по-висока цена по договора за продажба на недвижим имот и обогатяването на ответника за сметка на ищеца.

Поради това предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отговорността за разноски:

В полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата 1500 лева за адв. възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, срещу К. Н. И., ЕГН **********, с адрес:****, иск за осъждане на К. Н. И. да заплати на С. Г. Г. сумата от 17 000.00 лева- представляваща получена на 09.03.2017 г. част от цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт от 3

09.03.2017 г., акт № **** г. на Служба по вписванията; ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба на 14.12.2021 г. до окончателното погасяване.

ОСЪЖДА С. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на К. Н. И., ЕГН **********, сумата от 1500.00 лева- разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________ 4