Решение № 403 от 14.12.2022, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. В., 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., I СЪСТАВ НО, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.Т.П. при участието на секретаря П.С.В. като разгледа докладваното от П.Т.П. Административно наказателно дело № 20221320200312 по описа за 2022 година

Административно-наказателното производство е с правно основание по реда на чл.59, ал.1 и сл.от ЗАНН.

Делото е образувано по жалба, подадена от М. В. Х. с ЕГН ********** от гр.В., ж.к.“Бонония“, бл.5, вх.А, ап.3, управител на „М.ЕЛИ 2020“ ООД с ЕИК 206184153, седалище/адрес на управление гр.В., ж.к.“В.“, бл.2, вх.В, ап.69, против Наказателно постановление № 05-2100046 от 23.02.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - В., с което на жалбоподателя е наложена административна “имуществена санкция” в размер на 1500лв.

/хиляда и петстотин лева/ на основание чл.414, ал.3 във вр.с чл.416, ал.5 от КТ за извършено от него административно нарушение по чл.63, ал.1 във вр.с ал.2 от КТ.

Жалбоподателят оспорва с жалбата си и чрез своя процесуален представител в съдебно заседание, наказателното постановление, моли да бъде отменено същото, като незаконосъобразно и необосновано, и да бъде уважена жалбата, като основателна.

Ответната по жалбата страна, административно-наказващият орган, е взел становище по законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление, и по основателността на жалбата. Поддържан атакуваното НП и моли то да бъде потвърдено, като законосъобразно и обоснова. Моли да 1 бъде оставена жалбата без уважение, като неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 20.12.2021г. в Д „ИТ“ – В. е извършена проверка на документи на дружеството жалбоподател от контролни органи на инспекцията по труда.

Констатирано е, че лицето Камелия Станева е постъпила на работа на 25.05.2021г. Допусната е до работа с начален час 07,00ч. преди да й е връчено заверено копие от уведомление и е осъществявала трудовите си функции преди да й бъде предоставен екземпляр от уведомлението. Справката за уведомления по чл.62, ал.5 от КТ е от 25.05.2021г. 23,57ч. Същата дата няколко часа по-късно.

Установеното от съда и тази фактическа обстановка се доказва по категоричен и безспорен начин от писмените доказателства: цялостната административно-наказателната преписка – АУАН, констативен протокол, трудов договор, справка за приети и отхвърлени уведомления, служебна бележка, допълнително споразумение, фиш за заплати, разчетно-платежна ведомост, график за работа, както и от гласните доказателства: показанията на свидетеля-актосъставител свид.П. и на свидетелката Ангелова, между които няма противоречия, допълват се и кореспондират помежду си относно това, което е прието от съда за безспорно установено и за категорично доказано, поради което се кредитират от В.ският районен съд.

От така установеното от фактическа страна съдът прави извода, че жалбоподателят не следва да понесе административно-наказателната отговорност, така както е определена и наложена от административнонаказващия орган. В конкретния случай, настоящият съдебен състав приема, че е на лице основание за прилагане разпоредбата на чл.11 от ЗАНН във вр.с чл.9, ал.2 от НК, тъй като се касае за маловажен случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. Както и макар деянието формално да осъществява признаците на предвидено в закона нарушение, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. В настоящия казус, според съвкупния анализ на всички 2 обстоятелства релевантни към случая и съобразявайки данните по делото и обстоятелствата, които са изяснени, се касае за маловажен случай, третирайки се деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност, липса или незначителност на вредните последици. По тази причина според Съда наложеното наказание е прекомерно тежко и не би съдействало за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН. Преценката за маловажност се прави по законосъобразност и е задължително за съда предписание, дадено с ТР № 1/2007г. на ОСНК на ВКС. Въпросът за правилното прилагане на чл.9, ал.2 от НК е въпрос за правилното приложение на материалния закон. Също и не са изследвани обстоятелствата по чл.27 от ЗАНН. Не са настъпили съществени вредни последици за отделни лица или за обществените отношения.

Нарушението е за пръв път и жалбоподателят не е наказван преди за друго такова нарушение.

От така изложените съображения до тук съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 05-2100046 от 23.02.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – В., с което на „М.ЕЛИ 2020“ ООД с ЕИК 206184153, седалище/адрес на управление гр.В., ж.к.“В.“, бл.2, вх.В, ап.69, представлявано от управителя М. В. Х. с ЕГН ********** от гр.В., ж.к.“Бонония“, бл.5, вх.А, ап.3, е наложена административна “имуществена санкция” в размер на 1500лв. /хиляда и петстотин лева/.

Решението може да бъде обжалвано пред В.ския административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – В.: _______________________ 3