Решение № 639 от 29.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 639 гр. Варна, 26.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20233100500829 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 и чл. 463, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по жалба вх. № 9159/13.12.2022г. от Н. С. П., ЕГН ********** от гр. Варна, в качеството на длъжник, чрез адв. И. З., срещу постановление за разноски от 23.11.2022г., изготвено по изпълнително дело № 20227170400478 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717, район на действие ОС – Варна.

Жалбоподателят намира обжалваното постановление за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Счита, че след като ЧСИ не е събрал дължимите такси авансово, то е следвало да събере същите като се снабди със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Оспорва АУЗ да е влязал в сила. Намира, че изпълнителното основание е за публични общински вземания и кредиторът не е освободен от внасяне на авансови такси и разноски по изп. дело. За таксите по т.5 и т.10 от ТТР към ЗЧСИ излага, че липсват доказателства да са платени авансово и не следва да се възлагат в тежест на длъжника. Счита, че не дължи такса по т.26, тъй като към датата на постановлението липсват данни ЧСИ да е извършвал изпълнителни действия във връзка със събиране на дължимите суми. Освен това намира за неправилно изчислен размера на материалния интерес, респ. размера на пропорционалната такса. По отношение таксата по чл.31 отново се позовава на липсата на доказателства за авансовото им плащане от страна на взискателя, както и че за същите не е издаден документ по ЗСчет. Позовава се на постановени от ВКС тълкувателни решения, относими към конкретния 1 казус.

Производството е образувано и по жалба вх. № 5243/28.02.2023г. от Н.

С. П., ЕГН ********** от гр. Варна, в качеството на длъжник, чрез адв. И.

З., срещу постановление за разпределение от 30.01.2023г., изготвено по изпълнително дело № 20227170400478 по описа на ЧСИ Румяна Тодорова, рег. № 717, район на действие ОС – Варна.

Жалбоподателят намира обжалваното постановление за неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Излага, че е погасил задължението си в срока за доброволно изпълнение директно на взискателя, поради което не дължи такса по т.10 в размер на 36 лв., както и че липсват доказателства за нейното авансово плащане. Оспорва разпределената в полза на НАП сума в размер на 500,96 лв. и дължимостта на същата. Счита, че след датата на погасяване на задължението към първоначалния взикател, НАП няма повече качеството на присъединен кредитор. Оспорва разпределената такса по т.26 да е дължима и правилно изчислена. Приповтарят се оплакванията и по отношение на таксата по т.31.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК присъединеният взискател НАП ТД Варна е депозирал писмено възражение, в което е изразено сатоновище за законосъобразност на обжалваното разпределение.

На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Румяна Тодорова е приложила към жалбата мотиви на обжалваните действия.

Жалбите са подадени от надлежна страна, в сроковете по чл. 436, ал.1 и чл. 462, ал.2 от ГПК, срещу подлежащи на обжалване действия и са допустими и съдът дължи произнасяне по тях.

За да се произнесе съдът установи следната фактическа обстановка:

Изпълнително дело № 20227170400478 е образувано на 10.10.2022г. по молба на Община Варна въз основа на Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по декларация № МД-АУ-3183-1/22.07.2021г., влязъл в сила на 14.12.2021г. С молбата са възложени на ЧСИ правомощия по чл.18 от ЗЧСИ.

От приложените към молбата писмени доказателства се установява, че АУЗ е издаден за събиране на неплатени от длъжника данък върху недвижими имоти и такса за битови отпадъци в общ размер от 1075,27 лв. за периода от 2017г. до 2021г. Върху акта е положен печат и подпис на длъжностно лице, удостоверяващо, че същият е влязъл в сила на 14.12.2021г.

От приложен към АУЗ документ е видно, че към 01.10.2022г. остатъкът за плащане е 426,57 лв.

По делото е приобщено удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки от НАП, от което се установява, че Н. П. има неплатени задължения за здравно осигуряване в общ размер от 743,37 лв. и на 11.10.2022г. НАП е конституиран по делото като присъединен взискател, на осн. чл.458 от ГПК.

На 13.10.2022г. е изпратено запорно съобщение до Банка ДСК АД за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника до размера на дълга му по изп. дело

На 14.10.2022г. в СВп е вписана възбрана на недвижим имот, 2 собственост на длъжника.

На 01.11.2022г. на длъжника, чрез пълномощник, е връчена покана за доброволно изпълнение, в която са обективирани разноски по изпълнителното дело в размер на 102 лв. и начислена такса по чл.26 от ТТР по ЗЧСИ в размер на 136,54 лв. с ДДС. На 11.11.2022г. длъжникът е релевирал възражение за прекомерност на възложените й разноски и такси.

На 08.11.2022г. и 22.12.2022г. по сметка на ЧСИ са постъпили суми в общ размер от 741,86 лв. от запора на сметката на длъжника в Банка ДСК.

На 23.11.2022г. по делото е депозирана молба от Община Варна, с която взискателят признава, че длъжникът е изплатил изцяло сумата по АУЗ и желае приключване на делото. Към молбата е приложена разпечатка за остатъка за плащане по АУЗ, от която е видно, че на 07.11.2022г. длъжникът е изплатил по сметка на Община Варна сумата от 430,17 лв.

С постановление от 23.11.2022г. ЧСИ Тодорова е взела отношение по направеното от длъжника възражение, като е приела за разноски по делото следните суми: 148,50 лв. обикновени такси и разноски /т.1 – 24 лв., т.5 – 24 лв., т.3 – 18 лв. 3 бр., т.9 – 18 лв., т.10 – 36 лв. 2 бр., т.31 – 28,50 лв, всички с ДДС/ и 136,66 лв. с ДДС – пропорционална такса по чл.26, изчислена върху сумата от 1173,54 лв. /743,37 лв. вземане на НАП и 430,17 лв., погасено задължение към Община Варна на 07.11.2022г./

На 29.11.2022г. е постъпило ново удостоверение от НАП, от което е видно, че актуалните задължения на длъжника към държавата са в общ размер на 867,11 лв.

На 30.01.2023г. е съставен протокол за разпределение на постъпилата по делото сума от 741,86 лв. В протокола е посочено, че вземането на Община Варна в размер на 430,17 лв. е погасено на 07.11.2022г., а вземането на НАП е в размер на 867,11 лв. Обикновените такси и разноски са в размер на 148,50 лв. с ДДС и описани както в постановлението за разноски от 23.11.2022г., а таксата по т. 26 е определена в размер на 148,54 лв. с ДДС /430,17+867,11/ Разпределението е извършено по следния начин: в ред първи - разноски по образуване на изпълнителното дело – 120,50 лв.; ред втори – за НАП 500,96 лв., т.26 - 120,40лв. с ДДС.

Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По жалба вх. № 9159/13.12.2022г.:

Отговорността за разноските, включително и направените в изпълнителното производство, е уредена в Общите правила на ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

В конкретния случай не се установява наличието на предвидените от цитираната законова разпоредба изключения, доколкото длъжникът е платил дължимата сума на първоначалния взискател на 07.11.2022г., дата, следваща образуването на изпълнителното дело. Следователно, направените по делото 3 разноски следва да се понесат от длъжника.

Съобразно задължителните указания, дадени в т. 11 от ТР № 2/13г. от 26.06.2015г. ВКС, ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, частният съдебен изпълнител я събира от длъжника съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса. Посочената от жалбоподателят възможност ЧСИ да се снабди със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е предвидена за случаите, когато длъжникът не отговаря за тази такса, какъвто не е настоящия случай.

В случаите на възлагане на събиране по чл. 2, ал. 2 и ал. 3 от ЗЧСИ на публични общински вземания, дължимите такси по изпълнението не се внасят предварително от взискателя, а се събират от длъжника. Конкретният казус е именно такъв – Общината е освободена от авансово плащане на таксите по ТТРЗЧСИ за събиране на предявените вземания, които безспорно са публични. Предмет на принудително изпълнение са вземания на Община Варна за местни данъци и такса битови отпадъци, ведно с изтекли лихви.

Данъкът върху недвижими имоти е местен данък, който постъпва в общинския бюджет и вземането за него е публично общинско, а вземането за такса „битови отпадъци“ е също публично общинско вземане за местна такса.

Т.е. дължимите авансови такси за събиране на публични общински вземания са от категорията такси, от внасянето на които взискателят е освободен съгласно чл. 81 от ЗЧСИ и се дължат от длъжника по силата на чл.79, ал.2 от ГПК. В този смисъл, оплакванията на жалбоподателят са неоснователни по отношение на всички такси по ТТР към ЗЧСИ.

Като неоснователно се преценява оплакването във жалбата, че актът, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, не е влязъл в сила. Върху АУЗ по декларация № МД-АУ-3183-1/22.07.2021г. е поставен печат и подпис на длъжностно лице, че същият е влязъл в сила на 14.12.2021г.

За установяване достоверността на направеното отбелязване към Акта е приложено съобщение, сноето задълженото лице е поканено да се яви в сградата на Община Варна за връчване на процесния акт, като е придупредено изрично, че при неявяване, след 14 дни актът се счита за връчен, на осн. чл.32, ал.6 от ДОПК. Съобщението е поставено на 15.11.2021г. и е свалено на 29.11.2021г., следователно актът се е стабилизирал на 14.12.2021г.

От приложените по делото писмени документи се установява, че изпълнителното производство е образувано, поради което се дължи такса по т.1 за образуване на изп. дело - 24лв. с ДДС. На длъжника е връчена ПДИ, поради което дължима е и таксата по т.5 в размер на 24лв. с ДДС. ЧСИ е извършил справки в ГРАО, РУСО-НОИ и БНБ и правилно е начислил 3 бр. такси по т.3 или общо 18 лв. с ДДС. Предвид наложените запор и възбрана върху банкови сметки и недвижим имот на длъжника, правомерно са начислени и таксите по т.9 - 18лв. с ДДС и по т.10 - 36лв. с ДДС. По отношение допълнителните разноски по т.31 е видно, че същите са начислени за вписване на възбрана в АВп- 15 лв., 10лв. за вдигане на възбранав АВП, 1лв. Д.т. за НБД ГРАО и 2.50лв. д.т. за РБСС при БНБ. Посочените изпълнителни действия са извършени от ЧСИ, поради което съдът приема, че допълнителните разноски са действително реализирани по делото и се дължат от длъжника, макар и да липсва издаден документ по ЗСч.

Пропорционалната такса е определена правилно съобразно т.26 върху 4 събраната сума за първоначалния взискател и върху вземането на присъединения кредитор в размера му към датата на издаване на оспорваното постановление.

Изложеното обуславя извода на настоящия съдебен състав, че таксите и разноските по обжалвания акт на ЧСИ са законосъобразно определени, при правилно приложение на разпоредбите на ГПК и ТТР към ЗЧСИ, поради което жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

По жалба вх. № 5243/28.02.2023г.:

Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който той определя кои притезания подлежат на удовлетворяване, какъв е реда за удовлетворяването им и каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Разпределението предпоставя няколко взискатели по същото изпълнение и недостатъчност на сумата, постъпила по изпълнението за цялостното удовлетворяване на всички взискатели. Редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно с реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяване на вземанията - според правилото на чл. 136, ал. 3 от ЗЗД за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред. От сумата, която подлежи на разпределение, се отделя необходимото за пълното удовлетворяване на притезанието, което е първо по ред. Остатъкът от тази сума се отделя за следващото притезание и така до изчерпване на наличната сума или на притезанията. При недостиг на постъпленията се удовлетворяват само първите по ред притезания. Когато сумата, постъпила от изпълнението е достатъчна, за да покрие напълно привилегированите притезания, се преминава към пълно или частично удовлетворяване на хирографарните кредитори при условията на съразмерност по чл. 133 от ЗЗД.