Определение № 183 от 26.03.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 183 гр. София, 26.03.2026 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ , в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. Д. П.

Съдия:

Яника Т. Бозаджиева

Съдебни

Екатерина К. Минева заседатели: Нина Цв. Ценева

Славейка Ив. Григорова като разгледа докладваното от П. Д. П. Наказателно дело от общ характер № 20211800200490 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 НПК.

Постъпили са 4 бр. писма от Националното бюро за правна помощ, с които се прави искане пред С. окръжен съд на основание чл. 189 НПК, за присъждане на направени разноски за предоставена правна помощ в настоящото наказателно производство в полза на осъдената М. И. Б. и на частния обвинител С. М. Б..

Моли се за издаване на изпълнителен лист за съответната сума.

Към писмата са приложени:

- Решение № СФ-12911-25151/2021 от 10.12.2021 год., съгласно което НБПП е изплатило на адв. С. Р. Н. възнаграждение в размер на 700 (седемстотин) лева за предоставена правна помощ по ДП № 370/2020 год. по описа на РУ - Б. в полза на осъдената М. И. Б.;

- Решение № СФ-3908-14075/2023 от 16.06.2023 год., съгласно което НБПП е изплатило на адв. А. Б. Г. възнаграждение в размер на 4540 (четири хиляди петстотин и четиридесет) лева за предоставена правна помощ по ДП 1

№ 370/2020 год. по описа на РУ - Б. и по н.о.х.д. № 490/2021 год. по описа на СОС в полза на частния обвинител С. М. Б.;

- Решение № СФ-11502-16414/2025 от 18.06.2025 год., съгласно което НБПП е изплатило на адв. А. Б. Г. възнаграждение в размер на 1940 (хиляда деветстотин и четиридесет) лева за предоставена правна помощ по в.н.о.х.д.

№ 1489/2024 год. по описа на САС в полза на частния обвинител С. М. Б.;

- Решение № СФ-13510-28187/2025 от 17.11.2025 год., съгласно което НБПП е изплатило на адв. С. Р. Н. възнаграждение в размер на 2170 лв. (две хиляди сто и седемдесет лева), равностойни на 1109,50 евро (хиляда сто и девет евро и петдесет цента) за предоставена правна помощ по к.н.д. № 496/2025 г. по описа на ВКС в полза на осъдената М. И. Б..

Съдът, след като се запозна с писмото и материалите по делото, установи следното:

Настоящото производство е било образувано по внесен обвинителен акт срещу М. И. Б. за извършено престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 3, пр. 2, т. 4, пр.

2 и т. 5, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК.

С присъда № 7 от 07.03.2023 год., постановена по настоящото н.о.х.д. № 490/2021 год. по описа на СОС, М. И. Б., с ЕГН: **********, е призната за виновна по повдигнатото обвинение.

С решение № 68 от 17.02.2025 год., постановено по в.н.о.х.д. № 1489/2024 год. по описа на САС, присъдата е била потвърдена.

С решение № 313 от 26.06.2025 год., постановено по к.н.д. № 496/2025 год. по описа на ВКС, решението на въззивния съд е било оставено в сила.

Присъдата е влязло в сила на 26.06.2025 год.

В рамките на досъдебното производство и в съдебната фаза на подсъдимата М. И. Б. е била защитавана от служебен защитник - адв. С. Р. Н..

В полза на частния обвинител С. М. Б. в двете фази на производството е била предоставена правна помощ, като му е бил назначен особен представител - адв. А. Б. Г..

Видовете правна помощ са посочени в чл. 21 ЗПП, като съгласно т. 2 от същата разпоредба правна помощ е и осъществяването на процесуално представителство. Системата за правна помощ по чл. 21, т. 2 ЗПП обхваща 2 случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство (чл. 23, ал. 1 ЗПП). Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2, изр. 1 ЗПП).

Разпоредбата на чл. 94, ал. 1 НПК предвижда хипотези, при които е задължително участието на защитник. Съвместното тълкуване на НПК и ЗПП налага извод, че всички хипотези на задължителна защита, предвидени в НПК, с изключение на тази в чл. 94, ал. 1, т. 9 (когато обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието изискват това - съответстваща на предпоставките на чл. 23, ал. 2 ЗПП), съответстват на случаите, визирани в чл. 23, ал. 1 ЗПП.

В конкретния случай, служебният защитник на подсъдимата М. И. Б. е бил назначен на основание чл. 94, ал. 1, т. 1 и т. 9 НПК. Установено е, че осъдената е неграмотна, безработна и не разполага със средства да заплати адвокатско възнаграждение. Независимо, че участието на защитник е било задължението и по силата на чл. 94, ал. 1, т. 1 НПК, като основна причина за предоставяне на правната помощ на осъдената следва да се цени затрудненото материално положение. Следователно, същата е ползвала правна помощ под формата на процесуално представителство в хода на наказателното производство по реда, предвиден в чл. 25, ал. 1, вр. чл. 21, т. 2 и чл. 23, ал. 2 ЗПП. По силата на чл. 23, ал. 2, изр. 2 ЗПП подсъдимата не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник. В случая подсъдимата М. Б. е призната за виновна по повдигнатото обвинение и поради това по правило дължи разноските, които са направени по делото, включително и за адвокатското възнаграждение на особения представител на малолетния пострадал. Изключение от правилото на чл. 189, ал. 3 НПК е предвидено в специалния закон - чл. 23, ал. 2, изр. 2 ЗПП, единствено по отношение на разноските за предоставената правна помощ на подсъдимия. Посочената разпоредба предвижда, че подсъдимият не дължи 3 възстановяване на разноските за предоставената правна помощ, когато последната е осигурена, защото същият не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това - наличието на каквато хипотеза се установява по настоящото дело.

Ето защо предявените от Националното бюро за правна помощ искания по отношение на разноските за особения представител на малолетния пострадал са основателни, а по отношение на разноските за служебен защитник на осъдената следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При това положение, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, осъдената следва да заплати сторените разноски по наказателното производство за адвокатско възнаграждение на особения представител в размер на 6480 лв. (шест хиляди четиристотин и осемдесет лева), която сума следва да бъде присъдена в полза на НБПП. Тази сума се равнява на 3313,17 евро (три хиляди триста и тринадесет евро и седемнадесет цента) по официалния курс на еврото към лева съгласно чл. 5 от ЗВЕРБ, във вр. с Решение 2025/1409 от 08.07.2025 год. на Съвета на ЕС. Предвид това и във връзка с въвеждането на еврото като официална валута в Република България по силата на чл. 4 от ЗВЕРБ, считано от 01.01.2026 год., разноските следва да бъдат присъдени в евро и изчислени в съответствие с чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

За тази сума трябва да бъде служебно издаден изпълнителен лист на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, за което осъдената трябва да заплати държавна такса в размер на 2,56 евро (две евро и петдесет и шест цента) /чл.

11 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК/, определена в този размер съгласно чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. параграф 5 от ПЗР на същия закон.

По изложените съображения и на основание чл. 306, ал. 1, т. 4, пр. 2 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА М. И. Б., с ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на

Националното бюро за правна помощ сумата от 3313,17 евро (три хиляди 4 триста и тринадесет евро и седемнадесет цента) за предоставена правна помощ в полза на малолетния частен обвинител и граждански ищец С. М. Б. в рамките на настоящото наказателно производство съгласно Решение № СФ3908-14075/2023 от 16.06.2023 год. и Решение № СФ-11502-16414/2025 от 18.06.2025 год. на НБПП, както и държавна такса в размер на 2,56 евро (две евро и петдесет и шест цента) за служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл. 190, ал. 2 от НПК, платима в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на С. окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ искането на Националното бюро за правна помощ по отношение на сумата от 2870 лв. (две хиляди осемстотин и седемдесет лева), представляващи изплатено адвокатско възнаграждение на служебния защитник на подсъдимата съгласно Решение № СФ-12911-25151/2021 от 10.12.2021 год. и Решение № СФ-13510-28187/2025 от 17.11.2025 год. на НБПП.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба и частен протест по реда на чл. 342, ал. 1 НПК в 7-дневен срок от връчването на преписа на страните пред С.я апелативен съд.

Председател: _______________________

Член-съдия:

1. _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

3. _______________________

5