Акт от 09.03.2021, Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е №

260175 гр.

Сливен, 09.03.2021 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О

Д А

СЛИВЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА при секретаря МАРГАРИТА

АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 4258 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Ц.М.И., ЕГН: **********, депозирана чрез пълномощник - адвокат, срещу ОДМВР - Сливен, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР или чл.

187, ал. 7, вр. ал. 6, т. 2 ЗМВР (ред.

ДВ, бр. 60 от 2020 г.) за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1384,77 лева, представляваща сбор от допълнителни възнаграждения за положен от ищеца 233,5 часа извънреден труд в периода в периода от 26.11.2017 г. до 30.11.2020 г., получен след преизчисляване на часовете положен от ищеца нощен труд в дневен такъв с коефициент 1,143, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и с правна квалификация чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60,35 лева, представляваща мораторна лихва върху вземането, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 26.11.2020 г.

В исковата молба ищецът твърди, че е служител на ответната дирекция като осъществява служебните си задължения на сменен режим съгласно предварително утвърден месечен график на смените, а работното му време се изчислява в часове за отчетен тримесечен период. Твърди се, че през исковия период ответната дирекция не е изчислявала правилно работното му време, като не е включвала към работните му часове при сумирането им за отчетния период, онези от тях, които се получават от превръщането на нощните часове от нощните му смени в дневни такива с коефициента 1,143. Твърди се, че тези неотчетени работни часове се явяват положен от ищеца извънреден труд, който не е бил отчетен и заплатен. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната ОДМВР - Сливен е подала отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове, както и за преждевременното им предявяване.

Оспорва се извършването на приравняване на положения от ищеца труд в нощните часове в дневни такива при твърдения от ищеца коефициент 1,143 и зачитането му за извънреден труд, тъй като в случая са приложими разпоредбите на ЗМВР, а не тези на КТ и издадената по приложението му НСОРЗ. Твърди се, че в приложимия ЗМВР са изброени изчерпателно видовете допълнителни възнаграждения, като положеният от ищеца труд между 22.00 ч. и 06.00 ч. през исковия период е компенсиран. Излага се още, че съгласно чл. 187, ал. 3, изр. последно от ЗМВР при полагането на труд между 22.00 и 06.00 ч., работните часове не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време в ОДМВР е единица. Набляга се на създадената нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г. Изтъква се и обстоятелството, че дори и да се преобразуват нощните часове положен труд с коефициент 1,143, то разликата не следва да се приема за извънреден труд, тъй като такъв реално не е положен.

След допуснато в съдебно заседание на 26.02.2021 г. изменение на исковете, същите са предявени, както следва: искът с правна квалификация чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 ЗМВР или чл. 187, ал. 7, вр. ал. 6, т. 2 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г.) за осъждане на ответната ОДМВР - Сливен да заплати на ищеца сумата от 1871,05 лв., представляваща нетния размер на дължимото и незаплатено допълнително възнаграждение за положен от ищеца 260 часа извънреден труд за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г., а искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната ОДМВР - Сливен да заплати на ищеца сумата от 242,41 лв., представляваща мораторна лихва върху нетното вземане, начислена за периода от 26.11.2017 г. до 26.11.2020 г.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично. Чрез своя пълномощник - адвокат поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи в размерите след допуснатото изменение и да присъди направените по делото разноски.

Ответната дирекция, чрез своя пълномощник - юрисконсулт, оспорва исковете като неоснователни. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че ищецът и ответната дирекция са се намирали в служебно правоотношение през исковия период, което не е прекратено и към настоящия момент, като от 01.07.2015 г. насам ищецът работи на длъжност старши полицай в У Надежда - РУ - Сливен.

На тази длъжност през исковия период от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г. ищецът е изпълнявал служебните си задължения на сменен режим при сумирано изчисляване на работното време за тримесечен отчетен период.

Видно от заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза по делото, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, за периода от 01.01.2018 г. до 30.09.2020 г. ищецът е положил общо 819 часа извънреден труд. След прилагане на ограничението по чл. 187, ал. 8 ЗМВР (ред.

ДВ, бр. 60 от 2020 г.) за заплащане на до

70 часа извънреден труд и след отчитане, че 414 часа положен от ищеца извънреден труд са му изплатени, вещото лице е установило, че на ищеца не са заплатени 260 часа извънреден труд. Вещото лице е отчело изменението на чл. 187 ЗМВР и по-конкретно създадената нова ал.

4 на чл. 187 ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1, поради което е разделило изчисленията си на два периода - от

01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., в който приравняването на нощните към дневни часове труд е извършено с коефициент 1,143 и периода от 01.07.2020 г. до 30.09.2020 г., в който приравняването на нощните към дневни часове труд е извършено с коефициент 1.

Вещото лице е изчислило, че за периода от

01.01.2018 г. до 30.06.2020 г. на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в брутен размер на 1986,85 лева или след удържане на 10 % данък - нетна сума в размер на 1778,17 лв., а за периода от

01.07.2020 г. до 30.09.2020 г. на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в брутен размер на 103,20 лева или след удържане на 10 % данък - нетна сума в размер на 92,88 лв.

Съдът констатира, че в изчислението на вещото лице е допусната техническа грешка, тъй като при изчислено възнаграждение за положен извънреден труд в брутен размер на 1986,85 лева за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2020 г., след удържане на 10 % данък - нетната сума, която следва да се получи е в размер на 1788,17 лв.

Вещото лице е изчислило, че обезщетението за забава върху нетното възнаграждение за периода от 26.04.2018 г. до 26.11.2020 г. е в размер на 242,41 лв., като дължимите суми по тримесечия са представени в табличен вид на л. 4 от заключението на експертизата (л. 72 от делото).

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените искове са процесуално допустими, а по същество съдът ги намира за основателни и доказани в предявените размери след допуснатото в о. с. з. изменение.

Съгласно чл. 187, ал. 6, т. 2, ал. 7 и ал. 8 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 60 от 2020 г.) работата извън работното време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени, като извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

Спорни между страните са правните въпроси дали положените от ищеца през процесния период часове нощен труд следва да се преизчисляват в дневни такива с коефициент 1,143 и дали получените след преизчислението часове положен труд представляват извънреден такъв, който следва да се заплати с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.

На първо място съдът намира, че положените от ищеца през процесния период часове нощен труд следва да се преизчислят в дневни такива с коефициент 1,143, но единствено за периода от 01.01.2018 г. до изменението на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., когато е създадена нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР. Новата ал. 4 регламентира, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал. 1. След цитираното изменение на ЗМВР, положените от ищеца часове нощен труд следва да се преизчислят в дневни такива с коефициент

1.

Вещото лице е отчело новата ал. 4 на чл. 187 ЗМВР като е съобразило изчисленията в заключението си.

За периода от 01.01.2018 г. до изменението на ЗМВР с ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г., когато е създадена нова ал. 4 на чл. 187 ЗМВР са действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., издадени от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 в цитираните наредби са идентични и гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 31, ал. 2 на Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00 ч. и 6,00 ч., за отчетния период, се умножава по 0,143. Цитираната наредба е отменена с Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение № 8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. На 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.

Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. от своя страна е отменена с Решение № 16766/10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8601/2019 г., обн. ДВ, бр. 4 от 2020 г.

На 10.01.2020 г. е обнародвана новата Наредба № 8121з-36 от 7 януари 2020 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.

В Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., Наредба

№ 8121з-776/29.07.2016 г. и в новата Наредба

№ 8121з-36 от 7 януари 2020 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд, с коефициент 1.143. Липсата на такава норма обаче не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, каквато изрична забрана би била и противоконституционна, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007 г.), като в чл. 9, ал. 2 от същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, тоест 1,143.