Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 10802 от 18.05.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 4347/2026
Вид
Определение № 10802
Подписан
18.05.2026
Състав
Мариана Христова, Гергана Живкова Троянова, Пламен Колев

Цитирани разпоредби

  • чл. 274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.315, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.62, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 15, ал. 7 · Закон за защита от домашното насилие

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10802 гр. София, 18.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Христова

Членове:

Пламен К.

Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Въззивно частно гражданско дело № 20261100504347 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ГПК - 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. К. А., чрез адв. К.Л., срещу разпореждане от 20.03.2026г., постановено по гр. д. № 58970/2024г. по описа на CPC, ГО, 139 състав, с което е била върната въззивната жалба на страната срещу постановеното решение, като просрочена.

В жалбата са изложени съображения, че незаконосъобразно съдът е върнал въззивната жалба, като не е съобразил обстоятелството, че е обявил акта си в ЕИСС на предварително посочената дата – 02.03.2026г., но едва в 23:54:50 ч., поради което обективно решението не е станало известно на страната, вкл. на следващия ден 03.03.2026г., който е неработен. Ето защо, това обявяване на акта не може да се счита за надлежно по отношение на жалбоподателя, за когото срокът за жалба по начало тече от датата, на която съдът е посочил, че ще се произнесе, тъй като производството е бързо, а следва да тече от датата на съобщаване на решението или най-рано от 04.03.2026г., когато обективно е било достъпно за страната. Моли обжалваният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на въззивната жалба.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на жалбоподателя, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е депозирана в срок от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Софийския районен съд е по Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН).

Съгласно чл. 15, ал. 7 от ЗЗДН съдът се произнася с решение в открито заседание, а при фактическа и правна сложност на делото посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му. Съгласно чл. 17 от закона решението на първоинстанционния съд подлежи на въззивно обжалване, като жалбата се подава в седемдневен срок от постановяването му, когато това е станало в открито заседание, респ. в седемдневен срок от деня, в който съдът е заявил, че ще обяви решението си. Така уредената в чл.15 и чл.17 от специалния закон процедура изключват приложението на общите разпоредби на ГПК.

На проведеното на 28.01.2026 г. съдебно заседание, на което делото е било обявено за 1 решаване, съдът е посочил, че ще се произнесе по спора с решение на 02.03.2026г., от който момент ще тече и срокът за обжалване на същото.

Решението е било постановено на 02.03.2026г. в 23:54:50ч., т.е. срокът за постановяване на решение е бил спазен, което обуславя извод, че срокът за обжалването му изтича на 09.03.2026г. (работен ден). Горното произтича от разпоредбата на чл.62, ал.1 ГПК, съгласно която последният ден на срока продължава до края на двадесет и четвъртия час и не се смята за пропуснат при извършено процесуално действие в електронна форма.

Аналогично молби, подадени от страна в електронна форма, се смятат постъпили в срок, ако са депозирани в деня на изтичането му, т.е. и след 17ч.

На 10.03.2026г. е постъпила въззивна жалба от Г. К. А., която е била върната като просрочена с обжалваното разпореждане, което е правилно и законосъобразно. Срокът за обжалване на решението е седемдневен и се брои, считано от датата на която съдът е обявил, че ще се произнесе с решение, както е в настоящия случай, и само при пропуск на съда да спази предварително посочената дата за обявяване на решение, то срокът се брои от датата на връчване на решението по аналогия от чл.315, ал.2 ГПК и ТР № 12/11.03.2013г. по т.д. № 12/2012г. на ОСГК на ВКС. Настоящият случай не е такъв. Жалбоподателят е бил уведомен за датата на обявяване на решението, съдът е постановил крайния си съдебен акт именно на предварително съобщената дата, а жалбата е с ден просрочена.

Уместно е да се посочи, че стабилизирането на разпореждането на СРС за връщане на въззивната жалба срещу решението е основание за разглеждане на постъпилото в срок искане от Г. К. А. за възстановяване на срока за въззивна жалба с вх.№ 118608/16.04.2026г., което е в правомощията на Софийския районен съд. Именно в това производство следва да бъдат разгледани съображенията за непредвидимост и непреодолимост на препятствията, изложени от жалбоподателя (Определение № 129 от 26.02.2015г. по ч.т.д. № 3286/2015 г. на ВКС, II т.о.).

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. К. А., ЕГН ********** чрез адв.

К.Л., срещу разпореждане от 20.03.2026г., постановено по гр. д. № 58970/2024 г. по описа на CPC, ГО, 139 състав, с което е била върната въззивната жалба на страната срещу постановеното по делото решение, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2