Решение № 19579 от 30.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19579 гр. С, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110140130 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно производство”).

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от Г. И. Г., ЕГН **********, чрез адв. Т. Н., със съдебен адрес: гр. С, бул. „А Л“ № 34 срещу С О, представлявана от кмета В Т, с адрес: гр. С, ул. „М“ № 33, за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 200 лв., представляваща наложена на ищеца глоба с наказателно постановление № .../22.02.2017 г., събрана без основание по изп. д. № 6000/2020 г. по описа на ЧСИ А П, с рег. № ... на КЧСИ, с район на действие СГС; сумата от 143 лева, представляваща разноски по изп. д. № 6000/2020 г. по описа на ЧСИ А П и сумата от 24 лева, представляваща събрана такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. В условията на евентуалност посочените суми се претендират по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, като получени на отпаднало основание. С исковата молба са представени писмени документи, които се моли да бъдат приети като доказателства по делото. Иска се да бъдат изискани за послужване преписи от изп. д. № 20208490406000/2020 г. по описа на ЧСИ А П, с рег. № ... на КЧСИ, с район на действие СГС, както и от НАХД № 9489/2021 г. по описа на СРС, НО, 97 с-в. В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат доводи по допустимостта и основателността на 1 предявените искове. Представени са писмени документи, които се моли да бъдат приети като доказателства по делото.

На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд достига до следните фактически положения:

Образувано е по възлагателно писмо на ответника от 11.12.2020 г. изпълнително производство с № 600 от 2020 г. по описа на ЧСИ А П, с взискател С О и длъжник Г. Г., с предмет парично задължение в размер на 200 лева - наложена глоба по сила на наказателно постановление № ... от 22.02.2017 г. на зам-кмета на С О. С разпореждане от 14.07.2021 г. изпълнителното дело е прекратено поради пълно погасяване на изпълняемото право, чрез наложен запор на банкова сметка на длъжника, както са събрани принудително още 143 лева разноски по изпълнителното дело и 24.00 лева такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С Разпореждане от 28.10.2021 г. по НАХД № 9489 от 2021 г. на СРС, влязло в сила на 25.11.2021 г., наказателното постановление е отменено, като съдът приел, че е налице изтекла абсолютна погасителна давност на 08.08.2021 г., като по делото не са представени доказателства за връчване на самото наказателно постановление на длъжника, но върху същото е отбелязано, че е влязло в сила 30.10.2017 г., след като наказаното лице не е открито на установения му адрес (чл. 58, ал. 2 ЗАНН).

От правна страна съдът съобразява следното:

Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Съгласно Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г., постановено по т. д. № 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е вид административно наказание и като такова по отношение на него е приложим чл. 82, ал. 1, б. „а“ вр. ал. 2 от ЗАНН , който предвижда, че глобата не се изпълнява ако са изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е 2 наложена. В конкретния случай наказателното постановление, с което е наложено наказанието на ищеца е влязло в сила на 30.10.2017г.

Изпълнителното дело за събиране на сумата от 200.00 лв., с която е санкциониран ищецът е образувано през декември 2020 г. Това означава, че давността е за събиране на глобата по принудителен път е изтекла още на 31.10.2019 г. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е представил по делото доказателства, че в периода от влизане в сила на наказателното постановление, до образуване на изпълнителното дело е предприел действия, които по естеството си са в състояние да прекъснат започналата да тече давност. Ето защо към датата на образуване на изпълнителното производство тя е изтекла и с това задължението на ищеца се е трансформирало в естествено такова. В случая приложеното разпореждане от 28.10.2021 г. касае приложение на абсолютния давностен срок, като то не е обвързващо за настоящия съдебен състав (по арг. на чл. 300 ГПК). В хипотеза като настоящата искът е с правна квалификация по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД - така изрично Решение № 262274 от 07.07.2022 г. по в. гр. д. № 5388 / 2021 г. на Възз. IV-б. състав на Софийски градски съд, като същият подлежи на уважаване изцяло, доколкото по делото не е и спорно принудителното събиране на процесната сума.

С оглед на този изход на спора, разноски се следват в полза на ищеца, който е заплатил държавна такса в размер на 50.00 лева и адвокатско възнаграждение от 400.00 лева, като възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК в срок от страна на ответника не е релевирано.

Така мотивиран, Софийски районен съд, 128 граждански състав, на основание чл. 235, ал. 1 ГПК

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предложение първо ЗЗД С О, представлявана от кмета В Т, с адрес: гр. С, ул. „М“ № 33, да ЗАПЛАТИ на Г.

И. Г., ЕГН ********** сума в размер на 367 (триста шестдесет и седем) лева, заплатена без основание от ищеца в хода на изпълнително дело № 6000/2020 г. по описа на ЧСИ А П.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С О, представлявана от кмета В Т, с адрес: гр. С, ул. „М“ № 33, да ЗАПЛАТИ на Г. И. Г., ЕГН ********** сума в 3 размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева , представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради което не носи саморъчен такъв.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4