Решение № 517 от 31.10.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 517 гр. София, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно гражданско дело № 20231800500697 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.

Образувано е по жалба на „Г.Т.Е.М И.“ АД срещу постановление от 28.06.2023 г. по изп. д. № 20227920400078 по описа на Ч. Г.

Каримов, рег. № 792, с район на действие Софийски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за спиране на делото.

В жалбат а се поддържа, че в нарушение на закона съдебният изпълнител отказал да спре изпълнението.

Ответник ъ т по жалбата – взискателят В. Р. Р.– не изразява становище по обжалваното действие.

Представени са обяснения на съдебния изпълнител по обжалваното постановление на основание чл. 436, ал. 3 ГПК.

Изпълнителното производство е образувано първоначално от Ч.

С. А. Л., с рег. № 927 и район на действие СОС, по молба на взискателя В. Р. Р. срещу длъжника „Т.“ ООД въз основа на изпълнителен лист от 12.07.2002 г., издаден по гр. д. № 04433/2002 г. на СРС, за сумата 108 584 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.06.2002 г. до окончателното изплащане на дълга. С разпореждане от 03.05.2019 г. Ч. С. Л. е отказал да образува изпълнително дело срещу „Т.“ ООД с мотива, че е заличен 1 търговец. Постановеният отказ е обжалван от В. Р. Р. пред Софийски окръжен съд, като с решение № 320/25.09.2019 г., постановено по гр.д.

№ 616/2019 г. по описа на СОС, е отменено разпореждането на Ч. от 03.05.2019 г., обективиращо отказ да бъде образувано изпълнително дело срещу „Т.“ ООД, в несъстоятелност, и отказ да бъде извършен опис и публична продан на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. К., Софийска област.

В мотивите към решението е прието, че „Г.Т.Е.М И.“ АД е трето лице и по силата на чл. 429, ал. 3 от ГПК изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочи изпълнението върху тази вещ.

По молба на взискателя Ч. С. Л. наложил възбрана върху имот с идентификатор ***, собственост на „Г.Т.Е.М И.“ АД . Изпратена е призовка за принудително изпълнение до това дружество с уведомление, че на 05.12.2019 г. е насрочен опис и оценка на процесния имот. От извършена служебна справка в ТР по партидата на „Т.“ ООД се установява, че на 26.02.2020 г. дружеството е заличено.

На 14.10.2021 г. е постъпило искане от взискателя за прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на длъжника и продължаването му срещу „Г.Т.Е.М. И.“ АД с извършване на публична продан на недвижимия имот, по отношение на който е уважен иск по чл. 135 ЗЗД. С постановление от 15.10.2021 г. Ч.

С. Л. е прекратил изпълнителното дело по отношение на длъжника „Т.“ ООД. С молба от 14.01.2022 г. взискателят е поискал прекратяване на изпълнителното производство пред Ч. С.

Л. и изпращането му на Ч. Р. Г. – Чолакова.

Молбата е уважена и с постановление от същата дата е разпоредено изпращане на делото на Ч. Ч. Делото е предадено на Ч.

Чолакова на 02.02.2022 г. и с постановление от същата дата е образувано изпълнително дело с № 20229250400046 по описа на Ч.

Чолакова срещу длъжника „Т.“ ООД, а с разпореждане от същата дата е отказано продължаването на производството. По молба на взискателя от 21.03.2022 г. делото е изпратено на Ч. Г.

Каримов. С разпореждане от 03.05.2022 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по съображения, аналогични на тези, изложени от Ч. С. Л. в отмененото от съда разпореждане от 03.05.2019 година.

С решение на СОС от 25.07.2022 г. по гр. д. 376/2022 г. е отменено 2 разпореждането на Ч. Г. К. от 03.05.2022 г. и делото е върнато за продължаване на изпълнителните действия.

С решение № 201 от 23.03.2023 г., постановено по гр.д. № 131/2023 г. по описа на СОС, е отменено прекратяването на изпълнителното производство и делото е върнато на Ч. Г.

Каримов за продължаване на принудителното изпълнение. На 13.06.2023 г. по специалната сметка на съдебния изпълнител от „Г.Т.Е.М. И.“ АД е постъпила сумата от 390 000 лева, представляваща размера на цялото задължение, визирано в изпълнителния лист, както и разноските по изпълнението. На 20.06.2023 г. на взискателя е В. Р. е изплатена сумата от 367 948, 40 лева, представляваща размера на цялото му вземане по изпълнителното дело, като с постановление от 26.06.2023 година на съдебния изпълнител, влязло в сила като необжалвано, е приключено производството по изпълнителното дело поради изплащане на цялото вземане на взискателя. Възбраната върху имота на „Г.Т.Е.М. И.“ АД е вдигната.

С молба от 27.06.2023 г. „Г.Т.Е.М. И.“ АД представило обезпечителна заповед от 28.01.2020 г., издадена въз основа на определение по ч. гр. д. № 47/2020 г. по описа на РС – К., с която е разпоредено спиране изпълнението на изпълнително дело с № 20199270401455 по описа на Ч. С. Л.

С обжалваното в настоящото производство постановление съдебният изпълнител е отказал да разгледа молбата, тъй като вече е обявил делото за свършено.

При тези факти съдът прие следното от правна страна.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице – от лице с признати права на длъжник в изпълнението, срещу подлежащо на обжалване действие по чл. 435, ал. 2, т. 6, предл. 1 ГПК и в преклузивния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Спирането на изпълнителното производство означава временно преустановяване на следващите се изпълнителни действия, като извършените до спирането действия остават в сила заедно с възможността изпълнението да се възобнови, когато основанието за спиране отпадне. Основанията за спиране са императивно определени в закона – чл. 432, ал. 1 ГПК, чл. 454 ГПК, чл. 638, ал. 1 ТЗ – при спор относно законността на изпълнителния процес, смърт или недееспособност на страна в изпълнителния процес, очаквано 3 доброволно изпълнение и откриване на производство за несъстоятелност по отношение на длъжника-търговец. Спирането настъпва съответно по разпореждане на съда, по искане на взискателя или с постановление на съдебния изпълнител (в случаите на чл. 432, т.

3, вр. чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК и на чл. 454 ГПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 432, т. 1 от ГПК, изпълнителното производство се спира от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и, ал. 2, чл.

309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524 от ГПК. В процесния случай не съдебният изпълнител, а съдът е спрял изпълнителното производство по изпълнително дело с № 20199270401455 по описа на Ч. С. Л. В тази хипотеза съдебният изпълнител няма правомощието да преценява правилността на съдебния акт. Той дължи единствено неговото изпълнение. Като е отчел обаче факта, че изпълнителното дело е приключено поради пълно погасяване на дълга, съдебният орган е постановил правилен акт, тъй като не са налице действия по изпълнителното дело, върху които обезпечителната заповед да има възпиращ ефект. Дали допуснатата обезпечителна мярка е подходяща, оправдана и дали е съответна на обезпечителната нужда не е предмет на преценка нито от съдебния изпълнител, нито в настоящото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г.Т.Е.М И.“ АД срещу постановление от 28.06.2023 г. по изп. д. № 20227920400078 по описа на Ч. Г.

Каримов, рег. № 792, с район на действие Софийски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на дружеството за спиране на делото.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4