Определение № 621 от 18.03.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 621 гр. София, 15.03.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20238002901546 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. Ц., М. Р. Ц. и И. Р. Ц., чрез адв. В. В. от САК, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу Решение № 2387/09.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 28/2022 г. по описа на Софийския градски съд, ГО, II „Е” с-в, с което след частична отмяна и потвърждаване на Решение № 20135923/10.06.2021 г., допълнено с Решение № 20182852/09.09.2021 г. по описа на СРС, 140 с-в, са отхвърлени предявените от Е. И. Ц., М. Р. Ц. и И. Р. Ц. срещу „Юробанк България” АД кумулативно активно субективно и обективно съединени отрицателни установителни и осъдителни искове с дадена от въззивния съд правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, както следва: 1) за установяване със сила на пресъдено нещо нищожността на клаузата, уговорена в чл. 14, ал. 8 от Договор за жилищен кредит № 2774/К/2008 г./16.10.2008г., в следната част: „клиентът на банката се съгласява, че банката има право да променя едностранно приложимия по договора лихвен процент при наличието на някое от следните обстоятелства: б. „б” - при промяна на официалния индекс на инфлацията в страната и/или 1

Еврозоната; б, „в” - при изменение н поне 1% за месец на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; б. „г” - при въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата сметка и/или върху „Банка Пиреос България” АД; б. „д” - при промени в нормативните актове, както и в регулациите на централната банка, засягащи функционирането и изискванията към банките; б. „е” - при изменение на поне 10% за месец на стойностите на средните годишни пазарни лихвени нива по привлечени депозити от нефинансови институции, обявени в статистиката на Централната банка; б. „ж” - при съществена промяна в паричната политика на Централната банка, като премахване на Валутния борд, обезценка на лева, деноминация на лева, смяна на парите; б „з” - в случай на промяна на условията в националните международни кредитни и финансови пазари; на клаузата, уговорена в чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от Анекс № 1171/АМК/09 към Договора за жилищен кредит № 2774/К/2008 г./16.10.2008 г.; клаузата, уговорена в чл. 7, ал. 1 и 2 от Анекс № 3/2013 г. към Договора за жилищен кредит № 2774/К/2008 г./16.10.2008 г. – поради тяхната неравноправност; на клаузата, уговорена в чл. 3, ал. 2 от Анекс № 3/2013 г. – поради установен анатоцизъм; на клаузата, уговорена в чл. 29, б. „б” от Договора за жилищен кредит № 2774/К/2008 г./16.10.2008 г.; на клаузата, уговорена в чл. 12 от Анекс № 1171/АМК/09 към Договора за жилищен кредит № 2774/К/2008 г./16.10.2008 г.; на клаузата, уговорена в чл. 11 от Анекс № 3/2013 г. към Договора за жилищен кредит № 2774/К/2008 г./16.10.2008 г., както и на клаузите, уговорени в чл. 21, б. „б”, чл. 22 и чл. 23 от Анекс № 4 към Договора за жилищен кредит № 2774/К/2008 г./16.10.2008 г., и 2) за заплащане на сумата от 7279,37 евро – платена при начална липса на основание главница, по Договор жилищен кредит № 2774/К/2008 г./16.10.2008 г., при извършено на 08.05.2019 г. предсрочно погасяване на кредита и на сумата от 11498,44 евро (поради неправилно изчисляване на възнаградителната лихва от банката за периода от 08.04.2015 г. до 08.05.2019 г., респ. поради факта, че възнаградителната лихва е увеличена необосновано от банката въз основа на неравноправни клаузи за същия период) – платена при начална липса на основание възнаградителна лихва по Договор жилищен кредит № 2774/К/2008 г./16.10.2008 г., при извършено на 08.05.2019 г. предсрочно погасяване на кредита, ведно със законната лихва върху тези парични притезания от подаване на исковата молба - 09.04.2020 г., до 2 окончателното им погасяване (в тази част е обжалвано допълнителното решение, постановено от СРС).

Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Считат за незаконосъобразно правното съждение на въззивния съд, че към момента на сключване на процесния договор кредитополучателите притежават качеството „търговци”. В отклонение от уговореното са били начислени от банката възнаградителните лихви, вследствие на което длъжниците са надплатили и действително дължимите суми за главница. Считат, че САС не е обсъдил всички доказателства, поради което неговите фактическия изводи се явяват необосновани. В този смисъл, поддържат, че в протИ.речие със събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до правното съждение, че кредитополучателите не са потребители по смисъла на определителната правна норма, уредено в § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като процесният договор бил сключен с инвестиционна цел – заемният финансов ресурс бил използван за закупуване на идеални части от съсобствен магазин, който ищците отдават под наем, наред и с други два собствени имота.

Касаторите обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради неговата очевидна неправилност. Жалбоподателите поставят следните материалноправни въпроси: 1. „Наличието на кои индиции установява с категоричност търговското качество на кредитополучател-физическо лице?”; 2) „При липса на доказателства, установяващи търговското качество на кредитополучателя, следва ли последният да се разглежда като потребител?”; 3) „Каква е стойността и обемът на печалбата, реализирани от дейност на кредитополучателя, които го квалифицират като търговец при изпълнението ?”; 4) „Фактът на отдаване под наем на собствен имот за ползването му за жилищни нужди придава ли качеството на търговец на кредитополучателя по договор за банков кредит, служещ за довършителни работи по недвижим имот?”; 5. „Асиметрията в информираността и познанията на страните при сключване на договор за банков кредит индиция ли е за потребителското 3 качество на кредитополучателя към датата на сключване на съглашението и ползването му за частни цели?” (по тези въпроси твърди протИ.речие с Решение № 38/23.06.2017 г. по т. д. № 2754/2015 г., ТК, ВКС, I отд. и с Решение на СЕС по дело С-110/14) и 6. „Обстоятелството, че кредитополучателите са солидарно задължени по договор за банков кредит, означава ли, че са солидарни и във вземанията си за връщане на недължимо платено по този договор?” (по този въпрос не твърди протИ.речие нито със задължителната практика на СЕС и ВКС, нито с казуалната практика на ВКС).

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, IІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник – с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че позоваването на нищожност на клаузи по договор за кредит може да направи само лице, което има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ЗЗП - физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Изяснено е, че със ЗЗП в националното законодателство са транспонирани разпоредбите на Директива 93/13 относно неравноправните клаузи в потребителските договори, като дефиницията на понятието „потребител” е уредена в чл. 2, б.

„б” от Директивата - „потребител” е всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или 4 професионална дейност. Съгласно практиката на СЕС – напр. Решение по дело С-74/15 на СЕС, понятието „потребител” по смисъла на чл. 2, б. „б” от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се вземе предвид дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия. Преценката следва да бъде извършена с оглед на всички обстоятелства и доказателства по делото.

Градският съд е счел за безспорно между страните в настоящото съдебно производство обстоятелството, че между Е. И. Ц. и Р. Д.Ц. (наследодател на ищците М. Р. Ц. и И. Р. Ц.), от една страна, и „Банка Пиреос България” АД (преобразувана чрез вливане в „Юробанк България” АД), от друга, е сключен договор за жилищен кредит № 2774/К/2008 г./16.10.2008 г., по силата на който кредитодателят е отпуснал кредит в размер на 100000 швейцарски франка, като заемната сума е предоставената с цел закупуване на идеална част от недвижим имот, представляващ магазин, находящ се на партер в сграда в гр. София. Установено е, че в Декларация за семейно и имотно състояние, подадена от Е. И. Ц. на 11.07.2006 г., е удостоверено, че към 11.07.2006 г. тя единствено получава доходи от наеми на имущество - в размер на 2500 евро за къща в гр. София, респ. в размер на 810 евро от магазин в гр. София.

Кредитополучателите са били наемодатели и по множество други договори за наем. От Договор за наем от 06.11.2002 г., сключен между тях, от една страна като наемодатели, и „Димпекс-Интернационал”, от друга като наемател, ищцата и съпругът са предоставили за временно възмездно ползване притежаваните от тях 11/18 ид. част от магазин, находящ се в гр. София, срещу заплащане на месечно наемно възнаграждение в размер на 500 щатски долара – за период от 01.11.2002 г. до 01.11.2004 г. Ищците са сключили като наемодатели с „Поли Нутс” ЕООД Договор за наем от 29.04.2020 г., по силата на който са предоставили за временно възмездно ползване самостоятелен обект в сграда, намираща се гр. София, представляващ магазин - за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г. Между кредитополучателите и Посолството на Нейно Британско Величество в Република България е сключен Договор за наем от 09.08.2007 г., по силата на който ищцата и съпругът са предоставили за временно възмездно ползване под наем недвижим имот, находящ се в гр. София, представляващ двуетажна еднофамилна къща – за период от 3 г. и 6 м., считано от 01.10.2007 г. От Договор за наем от 5

09.08.2007 г. се установява, че ищцата Е. И. Ц. е предоставила за временно възмездно ползване на Съединените американски щати недвижим имот – като дипломатическо учреждение, представляващ обзаведена и оборудвана къща в гр. София за ползване, за първоначален срок от 3 години, считано не по-късно от 27.08.2007 г., с възможност за подновяването му за нов срок от 3 години.

При съвкупния анализ - в тяхната взаимна връзка, въззивният съд е обосновал фактическия извод, че към момента на сключване на процесния Договор за жилищен кредит № 2774/К/2008 г./16.10.2008 г. Е. И. Ц. и съпругът са били страни по множество договори за наем на имоти, на които те са собственици, вкл. и по отношение на притежаваните идеални части от недвижимия имот (магазин, находящ се в гр. София, ул. „Раковски”, № 127), като със заемните финансови средства по процесния кредит те са придобили останалите идеални части от този магазин – впоследствие те са продължили да отдават под наем тази недвижима вещ, със стопанско предназначение.