Решение № 180 от 09.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Бургас, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20262120200387 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , образувано въз основа на жалба от Ц.

Й. М. ЕГН ********** с адрес ****, против Наказателно постановление №001172/17.10.2025г., издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към Агенция „Пътна инфраструктура“гр.София, с което за нарушение на чл.139,ал.6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.139,ал.6,вр.чл.179,ал.3 ЗДвП на жалбоподателя е наложена "глоба" в размер на 300 лева.

В жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, със съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН с оглед едновременното посочване на две дати – към номера на издаването 12.04.2025 г. и дата на съставяне -25.04.2025 г., което наред и с неясната и противоречива фактическа обстановка създава противоречие относно датата на нарушението и засяга правото на защита. Оспорва се като некоректно обозначено и непопадащо в обхвата на платената пътна мрежа мястото на нарушението. Счита още,че в случая са приложими постановките на Решението на Съда по дело C-61/23 г. за непропорционалност на наказанието в абсолютен размер на тежестта на нарушението.

В открито съдебно заседание жалбоподателят,редовно призована, не се явява и не изпраща представител. С изрична писмена молба заявява,че поддържа жалбата и желае съдът да даде ход на делото и постанови решение, с което да отмени НП.

Административнонаказващият орган се представлява от юрк.С., която настоява за потвърждаване на НП като законосъобразно и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя и подробно писмено становище, с което излага аргументи за неотносимост на цитираното от жалбоподателя Решение на СЕС от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г., предвид обстоятелството,че формалният подход на процедиране при санкциониране на жалбоподателката за три отделни нарушения с еднородна правна специфика,реализирани на три различни дати е изцяло в синхрон със законодателното разрешение в чл.179,ал.3д ЗДвП.

Съдът извърши преценка за процесуална допустимост на сезиращия документ, като подаден в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (ЕФ е връчен на жалбоподателя на 12.01.2026г. – л.21, а жалбата е депозирана на 23.01.2026 г. по реда на чл.60,ал.1 ЗАНН от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт/.

Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът, след преценка на доказателствата по делото и в съответствие със закона в контекста на контролно-решаващите си правомощия, намира 1 за установено следното:

Срещу жалбоподателя бил съставен АУАН №001172/12.04.2025 г. за това,че след спирането й за проверка като водач на л.а. „Пежо“ модел „Партмер“ с рег. номер: ***** на 24.04.2025 г. в 09:50 часа на път I-1 E79 при км 133 559 с посока на движение Монтана - Враца, се установило, че Ц. П.

М. с ЕГН **********, е управлявала посочения лек автомобил марка: ПЕЖО, модел: ПАРТНЕР, с обща техническа допустима максимална маса F1 - 1880 кг, за което е дължима, но не е заплатена пътна такса по чл. 10, ал. 1, m. 1 от Закона за пътищата на дата: 12.04.2025 г. в 11:05:07 часа, на път 99, при км 6 +156, пътен участък: 99:Атия-Бургас-1. Формиран бил правният извод,че жалбоподателят не е изпълнила задължението по чл. 139, ал. 6 във връзка с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП.

Извършеното нарушение било установено на 24.04.2025 г. чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси.

Видно от представената в административно-наказателната преписка /л.15/справка –доклад от електронната система за събиране на пътни такси за движението на л.а. „Пежо“ модел „Партнер“ с рег. номер: *****, с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. по път 99, при км 6 +156, пътен участък: 99 на дата 12.04.2025 г. в 11.05 ч.,съгл.който за процесното ППС не била заплатена винетна такса. Съгласно допълнително представена извадка от Решение №959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване Списък на републиканските пътища за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътна инфраструктура-винетна такса – път 99 Б.Т. е включен в обхвата на платената пътна мрежа,за която се събира такса за ползване на пътната инфраструктура- винетна такса.

Установената фактическа обстановка черпи своята легитимна основа при интерпретация на доказателствените източници в тяхната взаимовръзка и взаимообусловеност, включително и от писмените доказателства, изпратени с административно-наказателната преписка/ в т.ч. доклад от електронната система по чл.167а,ал.3 ЗДвП за нарушението на 12.04.2025 г. в 11.05 ч., снимки от електронната система за събиране на пътни такси, които съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от Закон за движение по пътищата, отразените в системата данни се считат за доказателства за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа.

Съдът кредитира и приложената справка за собственост на МПС от Националния регистър на превозните средства и техните собственици, воден от МВР,според която „Пежо“ модел „Партнер“ с рег. номер: *****, с технически допустима максимална маса 1880 кг е собственост на жалбоподателя Ц. Й. М..

Въз основа на съставения акт на 17.10.2025 г., административнонаказващият орган, сезиран с преписката е счел фактическите констатации в акта за безспорно доказани и несъмнено установени и издал обжалваното НП, в което в документално-словесен вид била пресъздадена сходна фактическата обстановка с материализираната в АУАН и във формално-нормативно съотношение била дефинирана еднородна правна квалификация на нарушението по чл.139,ал.6 ЗДвП. Предвид възприетите и възпроизведени фактически и правни изводи досежно авторството, вида, и съставомерността на нарушението административнонаказващият орган на основание чл.

179,ал.3,вр.чл.139,ал.6 ЗДДС наложил на нарушителя глоба в размер на 300 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници, като подлагайки ги на аналитично и синтезно изследване, съдът прие същите за достоверна и надеждна доказателствена основа, формираща горните фактически изводи, относими към доказателствения предмет.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Обжалваното постановление, е издадено от компетентен орган (видно от приложената по делото на л. 13 – Заповед №РД-11-216/25.02.25 г. т.I.1 на председателя на УС на АПИ, а АУАН е съставен от материално и териториално компетентно длъжностно лице съобр. т. I. 9 от Заповед №РД-11692/01.07.2024г. на председателя на УС на АПИ, като нормативната компетентност за наказващия орган произтича от разпоредбата на чл.189е,ал.12 ЗДвП и за актосъставителя от разпоредбите на 2 чл.189е,ал.1,вр.чл.167а,ал.2 ЗДвП.

При издаване на АУАН и НП са спазени сроковете по чл. 34, ал. 1, и ал.3 ЗАНН.

Съдът намира и, че лимитираният от законодателя минимум от съдържателни реквизити е спазен при издаване на НП, с което е гарантирано съблюдаване нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазено изискването за съответствие със задължителните съдържателни критерии, очертани с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Фактическата рамка на нарушението е развита в дълбочина- предметна, темпорална и пространствена детайлизация, придаваща процесуална годност на административнонаказателния обвинителен инструмент и позволяваща на нарушителя да разбере в какво е "обвинен" и да организира ефективно своята защита.

По приложението на материалния закон:

Съгласно разпоредбата на чл.139,ал.6 ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

В нормата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидено наказание „глоба“ във фиксиран размер 300 лв. за водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата . Тази разпоредба се допълва от текста на чл. 187а,ал.1 ЗДвП, според който при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице.

Същевременно в разпоредбата на чл.187а,ал.4 ЗДвП е предвидено изключение от презумпцията за отговорност на собственика, като е регламентирано,че вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б , ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

За процесния пътен участък се дължи заплащане на винетна такса, съобразно Решение №959 на МС от 31.12.2018 г. за утвърждаване Списък на републиканските пътища за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътна инфраструктура-винетна такса, като видно от Приложение № 2 Списък на републиканските пътища в РБ, за които се събира такса за ползване на пътна инфраструктура, обозначеният път път 99 Б.Т. е включен в обхвата на платената пъна мрежа,за която се събира такса за ползване на пътната инфраструктура- винетна такса.

В тази връзка в принципен план извършеното административно нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП в този пътен участък, е съставомерно, тъй като за конкретния пътен участък от републиканската пътна мрежа се дължи заплащане на винетна такса.

В случая безспорно установено от представените писмени доказателства е, че собственик на процесното ППС е жалбоподателят Ц. Й. М., която в 7-дневен срок от връчване на АУАН не се е възползвала от изключващата отговорността хипотеза на чл.187а,ал.4 ЗДвП да представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Видът на наложеното наказание „глоба“ и неговият размер са установени в чл. 179, ал. 3 ЗДвП , като предвиденият от законодателя размер е фиксиран и не е предвидена възможност за индивидуална преценка, адекватно отразяваща съвкупността и правното значение на осъществилите се факти, тоест от законодателя не се прави разлика, дали това се дължи на умишлени действия и от кого са извършени те или е резултат на грешка и причините за проявата , нито се съобразява размерът на дължимата винетна такса. При преценка осъществен ли е състав на нарушение и при определяне тежестта на наказанието, съответно – при преценка на елементите, които могат да бъдат отчетени при определянето на размера на наказанието, водещ е задължителният за държавите членки, както и за съда принцип за пропорционалност (Решение на 3

Съда от 22 март 2017 г. по съединени дела C-497/15 и C-498/15). В случая този принцип е нарушен.

От законодателя е предвидено, че при установено движение по платената пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната такса по чл. 10, ал. 1 ЗП , водачът на ППС, неговият собственик или трето лице да може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от административнонаказателна отговорност (чл. 10, ал. 2 ЗП).