Акт № 172 от 09.11.2026, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Златоград, 09.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело № 20265420100218 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от Р. М. К., ЕГН **********, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Б.“ № ** и М. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „И.“ № **, чрез адв. Е. М. В. от АК – С., служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ** срещу О. Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, Булстат *********, представлявана от кмета Б. Р. К..

Ищците, чрез своя процесуален представител, сочат в исковата си молба, че в периода 1960 г. до 1965 г. техния праводател в границите и пределите на имот с идентификатор *** в гр. Н., ул. ,,Б.“ № *, общ.

Н., обл. С., вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване, площ 555 кв.м, кв. 136, парцел I, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***;

***; *** е изградил сграда, обозначена в КККР на Н. с идентификатор ***, функц. предн. жилищна сграда - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 107 кв. м, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, като през 1970 г. до 1978 г. е изградил още и сграда ***, функц. предн. Гараж, брой етажи 1, застроена площ 26 кв. м, както и сграда с идентификатор ***, функц. предн. Постройка на допълващото застрояване, брой етажи 1, застроена площ 32 кв. м.

Праводателят на ищците е изградил процесните сгради, доколкото същия от 1950 г. е владял имота явно и необезпокояван от никого, като свой, като от 1989 г. Р. и М. са установили самостоятелна фактическа власт върху 1 имота и сградите, доколкото им е даден от общия им праводател, като тук следва към владението на ищците да се присъедини и това на техния праводател.

Адв. Е. В. посочва, че ищците, а преди това и техния праводател, са тези, които са облагородили имота. С помощта на тежка техника е подравнен имота от праводателя на ищците, а след това извършил и строителството на гореупоменатите сгради. Имотът е ограден с бетонни стени. Имотът е дворно място към находящата се в него сграда и второстепенни постройки и се полза за градина, в която се сеят различни селскостопански култури.

Пълномощникът на страните посочва, че те никога не са губли владението на имота.

Адв. Е. В. посочва, че в края на месец януари през 2026 г., във връзка с предприети действия за снабдяване с документи за собственост на имота и сградите, Р. К. и М. С. установили от служители на О. Н., че за техния имот е бил съставен Акт за държавна собственост, както и със Заповед № 46- ДС/27.02.2001 г. на Областен управител на обл. С., същия този имот е предаден на Община Н. и в следствие на това е съставен АЧОС № 1483/17.11.2025 за имота.

Ищците, чрез адв. Е. В. сочат, че общината не е придобила собственост върху процесния имот на годно правно основание, както и не е провеждана процедура по отчуждаване на същия, респективно не е заплащано обезщетение.

Въпросната заповед, въз основа, на която имотът е станал държавна собственост всъщност касае одобряване на плана на гр. Н..

Във връзка с горното ищците, чрез адв. Е. В., молят съда да постанови съдебен акт, с който, на основание чл. 124 от ГПК, признае за установено по отношение на тях - Р. М. К., ЕГН **********, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Б.“ № ** и М. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Н., обл. С., ул.

„И.“ № **, че ответника Община Н., Булстат *********, представлявана от кмета Б. Р. К., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „Ал. С.“ № *** не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Н., съставляващ имот с идентификатор *** в гр. Н., ул. ,,Б.“ № *, общ. Н., обл. С., вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване, площ 555 кв.м, кв.

136, парцел I, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор. Община Н., чрез юрк. И. Д. заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от ГПК общината признава предявения иск от ищците.

В съдебно заседание се явява лично ищеца Р. К. и адв. Е. В., който поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237, ал.

1 ГПК, тоест при признание на иска и при липса на отрицателните предпоставки по чл. 237, ал. 3, т. 1 и 2 от ГПК.

Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на 2 страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание на иска.

От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на ищцата за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.

Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.

Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.

Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.

На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.

Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на ответника да признае иска.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имота е записан като стопанисван от община Н..

3

Ищците, чрез своя процесуален представител, не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

ВОДИМ от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124 от ГПК по отношение на Р. М. К., ЕГН **********, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „Б.“ № ** и М. С. С., ЕГН **********, адрес: гр. Н., обл. С., ул. „И.“ № **, че ответника О. Н., Булстат *********, представлявана от кмета Б. Р. К., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № *** не е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Н., съставляващ имот с идентификатор *** в гр. Н., ул. ,,Б.“ № *, общ. Н., обл. С., вид територия – урбанизирана, НТП – ниско застрояване, площ 555 кв.м, кв. 136, парцел I, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18-75/19.11.2021 г., издадена от Изпълнителен директор на АГКК, при граници и съседи: имоти с идентификатори ***; ***; ***; ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Златоград: ___________Д. Х.____________ 4