Решение № 9140 от 16.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9140 гр. С., 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело № 20231110136960 по описа за 2023 година

Предявен е осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 43 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие от трудова злополука, настъпила на 29.03.2022 г. в производствено помещение на “М..” ЕООД в с. Ц.., област П., която е причинила временна неработоспособност на ищеца А. Е. П..

Претендират се и разноски.

Ищецът твърди да е бил в трудово правоотношение с ответника в периода 12.11.2021 г. – 11.05.2022 г. Сочи, че на 16.12.2021 г. е сключен договор между ответното дружество и “М..” ЕООД, с който страните са се споразумели ответникът, в качеството му на изпълнител по договора, да достави и монтира бързоразвиваща се врата на обект на възложителя, поради което ищецът бил командирован до гр. П., заедно с неговия баща Е.А. П. – монтажник в ответното дружество. На 29.03.2022 г. в производствено помещение на “М..” ЕООД по време на монтиране на индустриалната врата ищецът е претърпял злополука, регистрирана в Н., от където е призната за трудова, вследствие на което е посетил най-близкото болнично заведение – У.

“П.”, гр. П., след което посетил и У.СМ “Н. И. П.”, гр. С., където е приет за лечение в К.. Твърди, че първо са били зашити втори и трети пръст на дясната му ръка, на 31.03.2022 г. бил хоспитализиран, на 01.04.2022 г. била извършена оперативна интервенция, след което на 04.04.2022 г. е изписан. Твърди, че в параграф “обективно състояние” от епикризата, е посочено: “дясна длан с пръсти – порезни рани в 1ва флеК.рна зона от .4, липсваща флексия”, а в реквизит “Д.” – “В.. Секцио ..”. Отделно от това посочва и окончателната диагноза – . “Т.. Прогрес на лечението: Опериран . други пластични операции 1 на сухожилие.”. Посочва, че болничният лист, който му е издаден за периода от 31.03.2022 г. до 04.05.2022 г. вкл., е със същата диагноза. Поддържа, че на 05.05.2022 г. при среща с управителя на ответното дружество не е срещнал необходимото разбиране, като на 10.05.2022 г. трудовото му правоотношение било прекратено със заповед на ответника. Ищецът твърди, че вследствие на претърпяната злополука частично дясната му ръка е напълно неподвижна, поради което не може да осъществява характерните за нея ежедневни функции и обслужващи действия. Сочи, че процесната трудова злополука е настъпила в началото на професионалната му кариера и вследствие на нея е осакатен за цял живот. Твърди, че често изпитва силна болка, затруднения при осъществяване на всекидневните си ангажименти и личното си обслужване. Отделно твърди, че към момента е нетрудоспособен и след злополуката изпитва ежедневни болки и страдания, които са се отразили и на неговото психическо и емоционално състояние. Счита, че социалното му общуване също е повлияно. Поддържа твърдения, че преди злополуката е успявал да подпомага финансово семейството си, тъй като е работел активно, но сега се намира в невъзможност да извършва всякакви действия, като използва единствено лявата си ръка. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Не оспорва наличието на трудовото правоотношение между страните в посочения в исковата молба период, наличието на договор между ответното дружество и “М..” ЕООД, командироването на ищеца и неговия баща до гр.

П. за извършване на възложената работа, както и настъпването на инцидента с ищеца на 29.03.2022 г. при монтирането на врата. Оспорва периода на командировката на ищеца, като твърди, че последният е бил командирован само за дата 28.03.2022 г., т.е. в този ден е следвало да пътува С.-П. и П. С., поради което твърди, че на 29.03.2022 г. /датата на настъпване на инцидента/ ищецът не е следвало да се намира в производственото помещение на “М..” ЕООД, съответно да осъществява дейност от и за сметка на ответното дружество. Посочва, че за този ден ищецът не само, че не е бил командирован на процесния обект, но и е бил в платен годишен отпуск, поради което ответникът не е знаел, че ищецът извършва дейност, която не му е възложена.

Оспорва злополуката да е била по повод работата на ищеца. Евентуално навежда възражение, че ищецът е съпричинил резултата при груба небрежност, тъй като е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност, като не е носил защитно облекло – ръкавици, въпреки че такива са му били зачислени и въпреки инструкциите, които е получил от двете дружества – ответното и “М..” ЕООД, в чийто обект е настъпил инцидентът. Навежда възражение за намаляване на размера на претендираното обезщетение, като изключително завишено с оглед принципа на справедливостта съгласно чл. 52 ЗЗД. Моли искът да бъде отхвърлен, а при условията на евентуалност – размерът на претендираното обезщетение да бъде намален. Претендира разноски.

2

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

Ищецът носи тежестта на докаже съществуването на трудово правоотношение между страните, настъпването по време на действието на което на злополука, която е приета за трудова по установения ред, обстоятелството, че същата е довела до временна нетрудоспособност, трайно намалена работоспособност до 50 или над 50 на сто, както и настъпването на вреди – неимуществени под формата на болки и страдания каквито твърди, техният интензитет и продължителност.

По делото е безспорно обстоятелството, че ищецът е работил в ответното дружество по силата на трудов договор от 12.11.2021 г. като монтажист на метални конструкции. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено едностранно от работодателя, считано от 10.05.2022 г., на основание чл. 71 КТ.

На 29.03.2022 г. ищецът е претърпял злополука по време и по повод на извършвана работа в интерес на ответното дружество – при монтиране на индустриална врата се опитал да задържи падащ ламаринен капак, вследствие на което ламарината прерязала четири от пръстите /втори, трети, четвърти и пети/ на дясната му ръка, която е установена за трудова с разпореждане № . г. на Н. по чл. 60, ал. 1 К..

Механизмът на настъпване на злополуката се установява от събраните по делото писмени доказателства, в това число протокол за извършено разследване на трудова злополука на ТП на Н. – С. град, както и на показанията на разпитаните в тази връзка свидетели. Въз основа на същите се изяснява, че в момента преди злополуката пострадалият А. П., заедно с своя колега Е. П., са извършвали монтаж на индустриална врата на помещение в производствена сграда на „М..“ ЕООД в село Ц., ул. „Г.“ ., област П., по възложение на техния работодател и ответник по делото – „И.“ ООД.

Твърденията на ответника, че ищецът е бил командирован за извършване на процесната работа само на 28.08., но не и на 29.08.2022 г. е ирелевантно за делото, тъй като законът определя като трудова злополука всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт – чл. 55, ал. 1 К.. В случая несъмнено монтирането на вратата е извършено от ищеца по възлагане и в интерес на работодателя – ответник. Това се потвърждава и от свидетеля Г. на длъжност 3

„Р.“ в ответното дружество, който сочи в своите показания, че графикът на поръчките за монтаж се изготвя в петък. Срокът за изпълнение на процесната поръчка е преценен на два дни – понеделник и вторник, като за екип за монтаж е определен ищецът и неговия баща Е. П., също служител в ответното дружество към исковия период.

В разпореждането на ТП на Н. – С. град, с което злополуката е призната за трудова е отразено, че в резултат на същата, пострадалият е получил травма на няколко флексурни мускули и сухожилия на ниво китка и длан на дясна ръка и временна неработоспособност.

От представената по делото медицинска документация, от заключението на съдебномедицинската експертиза, както и от посоченото от вещото лице в открито съдебно заседание се установява, че ищецът непосредствено след инцидента е транспортиран в гр. П., където са обработени раните. След това е приет в У.СМ „П.“ на 31.03.2022 г. и е опериран на 01.04.2022 г. Изписан е на 04.01.2022 г. Според заключението на вещото лице травмата на дясната ръка на ищеца касае порезни рани по дланна /воларна/ повърхност на втори, трети, четвърти и пети пръсти, с прерязване в дълбочина на дълбоките флеК.ри /мускулни свивачи/ на четвърти и пети пръсти на ръката. Травмата е водела до нарушение на основната хватателна функция на дясната ръка на ищеца.

Въпреки проведеното лечение, което според вещото лице е било адекватно, като пряко усложнение от травмата е настъпила контрактура /втърдяване на стави/ и анкилоза /пълна ставна неподвижност/ в областта на крайните и средни междуфалангеални стави на четвърти и пети пръсти на дясната ръка.

Това състояние, както и нарушението в сетивността в крайните фаланги на засегнатите пръсти, е довело до нарушение на опозицията на тези пръсти на палеца и от това нарушение на захват на дясна ръка по сила и обем. Към настоящият момент е налице изявено втърдяване и пълна неподвижност в крайните и средни между фалангеални стави на четвърти и пети пръсти на дясната ръка на ищеца до степен на невъзможност на активна и пасивна подвижност на пръстите в тези стави. Създадено е функционално значимо нарушение в обема и силата на захват на дясната ръка до пълна невъзможност за участие на четвърти и пети пръст, което според вещото лице води до частично нарушена възможност за самообслужване с водеща дясна ръка и нарушени възможности за извършване на физически труд, свързан с изискване на пълноценен захват на двете ръце.

Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, което е изготвено както въз основа на представената и приета по делото медицинска документация, така и след личен преглед на ищеца. Установява се по делото , че вследствие на процесната трудова злополука на ищеца са причинени две травми – разкъсване и увреждане на сухожилието на дясната ръка, което е довело до постоянно разстройство на здравето вследствие на развилата се комплектура на ставите. Осъществени са всички факти, включени във фактическия състав на вземането – налице са претърпени болки и страдания в резултат от травматично увреждане, настъпило при действието на трудов 4 договор, сключен с ответника, и признато по надлежния ред за трудова злополука, довела до временна нетрудоспособност на ищеца.

Съгласно чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като се отчита неговия компенсаторен характер. Според задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., понятието "справедливост" по чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства.

Такива биха могли да бъдат начин на извършване и характер на увреждането, произтеклите от последното конкретни физически и психологически последици за увредения, интензитет и продължителност на болката, вкл. козметични дефекти, период на възстановяване, използване на помощни средства, възраст на пострадалото лице, доходи и икономическо положение в страната и др.

В случая несъмнено получените от ищеца порезни травми на мускулните свивачи на дясната ръка веднага след трудовата злополука са причинили първоначална силна болка и кървене, което е наложило оперативно лечение.