Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1291 от 26.06.2019, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1920/2019
Вид
Решение № 1291
Подписан
26.06.2019
В сила
19.07.2019
Състав
ДАНИЕЛА МАРИНОВА МИХАЙЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.185 · Закон за данък върху добавената стойност
  • § 1, т.35 · Закон за данък върху добавената стойност

РЕШЕНИЕ

№1291/26.6.2019г.

Година 2019 Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският районен съд двадесет и трети състав

На десети юни

Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

Съдия Даниела Михайлова

Секретар Пламен Пламенов като разгледа докладваното от съдията

НАХД

№ 1920 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от „А.2.”ООД, представлявано от Х.К. , против Наказателно Постановление № 18-332583

/ 13.04.2018. на Началника на

Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ при

НАП гр.Варна, с което на „ А.2.”ООД е наложена "Имуществена санкция" в размер на 3 500 лева на основание чл.185 ал.5 вр. ал.4 от ЗДДС .

В жалбата се навеждат множество доводи, че актът и постановлението са издадени от некомпетентни органи, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, че неправилно е било прието, че нарушението е повторно и др.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението, а в условията на алтернативност - намаляване на размера на санкцията в минималния предвиден в закона.

В съдебно заседание, въззивната страна, редовно призована , представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. П.Б. отново изразява становище, че постановлението е издадено от некомпетентен орган, че дадената правна квалификация на нарушението е неправилно, че нарушението не е извършено повторно и др. Поради това и пледира постановлението да бъде отменено или наложеното наказание да бъде намалено.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.03.2018г., в 14,30 часа, служители на ТД-НАП-Варна , един от които св.П.П., в изпълнение на служебните си задължения извършили проверка в магазин за дрехи втора употреба, намиращ се в гр.Варна, ул.” Васил Друмев” и стопанисван от „ А.2.”

ООД.Установило се, че касовата книга на обекта била водена редовно и хронологично.Разчетената касова наличност от фискалното устройство била в размер на 464,79лв., а фактическата наличност била 534,51лв.Било отразено служебно въвеждане на сумата от 43,90лв. в касата.Така разликата между разчетената касова и фактическа наличност била в размер на 25,82лв. Данъчните служители отразили своите констатации в протокол № 0273993, към който приложили иззетите дневен финансов отчет и опис на парични средства. При приключване на проверката възражения не били вписани.

Тъй като установената разлика между касовата и фактическата наличност не била отразена по съответния начин и ред, на 21.03.2018г. св.П. съставил против „ А.2.”

ООД акт за установяване на административно нарушение № F 377557 за това, че с оглед констатираната на 15.03.2018г. разлика между касовата и фактическата наличност в размер на 25,82лв., дружеството не е изпълнило задължението си извън случаите на продажба, да отбележи всяка промяна на касовата наличност / начална сума, въвеждане и извеждани на пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите „ служебно въведени“ или „ служебно изведени“ суми. Нарушението било квалифицирано като такова по чл.31 ал.1 от Наредба № Н

18 /13.12.2006г. на Министъра на финансите .

При предявяването на акта , както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, въз.Д. не направил и не депозирал писмени възражения.

Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващият орган изцяло е възприел описаната в него фактическа обстановка, както и правната квалификация на нарушението- на чл.31 ал.1 от Наредба № Н 18 / 2006г. на Министъра на финансите . Било прието още, че нарушението е извършено повторно с оглед НП № 304608- F360803/06.12.2017г., за което било посочено, че е влязло в законна сила на 20.03.2018г.Поради това на основание чл.185 ал.5 вр. ал.4 от ЗДДС наложил на „ А.2.” ООД наказание “Имуществена санкция” в размер на 3 500 лв.

В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан П.П. - актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.От тях стана ясно, че нарушението е констатирано при извършената в магазина проверка, както и че фискалното устройство е притежавало функциите „ служебно въведени“ и „ служебно изведени " суми.

Съдът приобщи към доказателствата по делото представената от процесуалният представител на наказващият орган Заповед № ЗЦУ- 1582/23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП и Заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016г., които кредитира като относими към спора.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, приобщени в хода на съдебното производство , от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание ,съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 18-332 583

/ 13.04.2018. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна при ТД - НАП гр.Варна , съгласно заповед № ЗЦУ – 1582/23.12.2015г. на Изпълнителния директор на НАП.С тази заповед в т.1.1 изрично е посочено, че началниците на сектори „Оперативни дейности“ в дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП могат да издават наказателни постановления за налагане на административни нарушения , регламентирани в чл.185 от ЗДДС.Обстоятелството, че в тази заповед т.1.7 е била отменена и за нея е била издадена Заповед № ЗЦУ-1657/29.12.2016г. не води до извод , че постановлението е издадено от некомпетентен орган, доколкото правомощието за налагане на принудителна административна мярка не е предмет на разглеждане в настоящото производство.Поради това съдът намира, че постановлението , както и актът, са издадени от компетентни органи и възраженията в тази насока са неоснователни.Постановлението е издадено и в шестмесечния преклузивен срок и съдържа всички реквизити, визирани в чл.57 ал.1 от ЗАНН.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че в обект, стопанисван от „А.2.“ ООД е била установена разлика между фактическата и касова наличност, която не е била регистрирана във фискалното устройство по предвидения в Наредба Н-18/ 2006г. ред и начин.Устройството е притежавало функциите „ служебно въведени“ и „ служебно изведени“, което се установява както от показанията на св.П., така и от отразяванията в приложения по преписката дневен финансов отчет.Нерегистрирането на промяната на касовата наличност обаче представлява нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 /2006 г. на

Министъра на финансите. Съгласно тази норма , извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.По смисъла на ал.2 за фискалните устройства, които не притежават тези операции, в книгата за дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) в момента на извършването й с точност до минута.

В настоящият казус при безспорно установената фактическа обстановка и актосъставителя, и наказващият орган са приели, че от страна на дружеството е допуснато нарушение на чл.31 ал.1 от Наредба Н-18/2006г.В тази разпоредба, в редакцията й към датата на извършване на нарушението, е предвидено , че корекция при връщане, рекламация на стока или при грешно натрупване при приключена сметка на клиента / сторно операция/ се документира чрез използване на фискалното устройство – чрез издаване на касова бележка от колан или отпечатана по реда на чл.35 от наредбата на принтер, или пре използване на ИАСУТД – чрез касова бележка с надпис „сторно“.

Факти обаче, които да бъдат съотнесени към хипотезата на тази правна норма не са описани нито в акта, нито в постановлението, като от фактическа страна ясно са описани съставомерните признаци на друго нарушение, а именно на такова по чл.33 ал.1 от Наредбата.Тази разпоредба не е била посочена като нарушена.Поради това, независимо , че защитата на санкционираното лице е била организирана срещу описаните факти, съдът намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като в акта и в постановлението не е била посочена правилно нарушената правна норма..Т.е. от правна страна на „А.2.“ ООД е вменено нарушение, което от фактическа страна не е описано и не е извършено.Поради това съдът намира, че неправилно е бил приложен материалния закон.

На следващо място съдът намира, че неправилно наказващият орган е приел, че нарушението е извършено повторно.Видно от текста на постановлението е, че нарушението е извършено на 15.03.2018г., а описаното НП № 304608- F360803/06.12.2017г., е влязло в законна сила на 20.03.2018г.Според § 1, т.35 от ДР на ЗДДС „ повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение.В този смисъл, след като нарушението е извършено на 15.03.2018г., а предходното постановление е влязло в сила на 20.03.2018г., то критерия „ повторно“ не би могъл да се приложи.

Поради изложеното до тук съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 18-332583 / 13.04.2018. на Началника на Отдел „Оперативни дейности“-Варна в ЦУ при НАП гр.Варна, с което на „ А.2.”ООД е наложена "Имуществена санкция" в размер на 3 500 лева на основание чл.185 ал.5 вр. ал.4 от

ЗДДС .

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред Административен Съд –Варна по реда на АПК.

След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: