Решение № 260135 от 20.11.2020, Окръжен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

№260135 гр.Пловдив, 20.11.2020г

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: Цветелина Георгиева при секретаря Милена Левашка и в присъствието на прокурора .......... ............................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 69 по описа за 2020г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:

Обективно съединени искове на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр чл.31, ал.5 от ЗЕВИ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и обратни искове на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр чл.94 от ЗЕ и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Предявени от „ВАЙБЕРЛЕН СОЛАР УАН” ЕООД – гр.Пловдив, ЕИК ********* против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД – гр.Пловдив, ЕИК 123526430. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата общо от 42401,06лв, ведно със законната лихва, начиная от датата на предявяване на исковете 27.01.2020г до окончателното изплащане на сумата, представляваща сбор от дължими остатъци от цена на произведена от ищеца и продадена на ответника електрическа енергия за: месеците ноември 4073,22лв и декември 4098,62лв 2016г, месеците септември 3080,88лв, октомври

6406,05лв, ноември 3163,82лв и декември 3670,31лв 2017г; месеците септември 2295,53лв, октомври

6010,30лв, ноември 2548,25лв и декември 3009,86лв 2018г и месец септември 4044,22лв 2019г, като претендираните суми са разлика между изкупената електрическа енергия от ответника по цена за излишък, която той е дължал да изкупи по по-висока преференциална цена, съгласно сключения между дружествата Договор № 988 от 30.01.2013г за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, както и да заплати обезщетение за забавено плащане в общ размер на 7621,89лв, както следва: за месец ноември 2016г. - дължима сума в размер на 1262,70 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4073,22 лв. за периода от 01.01.2017г. до 21.01.2020 г.; за месец декември 2016г. - дължима сума в размер на 1235,30 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4098,62 лв. за периода от 01.02.2017г. до 21.01.2020 г.; за месец септември 2017г. - дължима сума в размер на 694,91 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3080,88 лв. за периода от 01.11.2017г. до 21.01.2020 г.; за месец октомври 2017 г. - дължима сума в размер на 1391,53 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 6406,05 лв. за периода от 01.12.2017г. до 21.01.2020 г.; за месец ноември 2017г. - дължима сума в размер на 660,02 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3163,82 лв. за периода от 01.01.2018г. до 21.01.2020 г.; за месец декември 2017г. - дължима сума в размер на 734,06 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3670,31 лв. за периода от 01.11.2017г. до 21.01.2020 г.; за месец септември 2018г. - дължима сума в размер на 285,03 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2295,53 лв. за периода от 01.11.2018г. до 21.01.2020 г.; за месец октомври 2018г. дължима сума в размер на 696,19 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 6010,30 лв. за периода от 01.12.2018г. до 21.01.2020 г.; за месец ноември 2018г. - дължима сума в размер на 273,22 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 2548,25 лв. за периода от 01.01.2019г. до 21.01.2020 г.; за месец декември 2018 г. - дължима сума в размер на 296,81 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 3009,86 лв. за периода от 01.02.2019г. до 21.01.2020 г. и за месец септември 2019г. - дължима сума в размер на 92,12 лв., представляваща мораторна лихва върху сумата от 4044,22 лв. за периода от 01.11.2018г. до 21.01.2020 г. Претендира разноски.

Ответникът оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли като неоснователни. Предявява обратни искове против „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД – гр.София, ЕИК *********, които моли да бъдат уважени, ако съдът уважи първоначалните искове против него. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника и ответник по обратните искове „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“ ЕАД – гр.София моли и първоначалните и обратните искове да бъдат отхвърлени.

Претендира разноски като ответник по обратните искове.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Между страните по първоначалните искове не се спори, че са сключили Договор № 988 от 30.01.2013г (Договора) за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяеми източници, чрез енергиен обект фотоволтаична електрическа централа „Вайберлен Солар Уан-5 - Дуванлии“, находяща се в землището на с.Дуванлии, Община Калояново. По силата на Договора ищецът е произвеждал енергия от възобновяеми източници, която ответникът е изкупувал и заплащал по преференциални цени на ищеца, определени с решение на ДКЕВР - конкретно с Решение № СП – 1 от 31.07.2015г, от което спрямо ищеца е приложима т.2.14, Комисията е установила нетно специфично производство (НСП) на електрическата енергия до 1 188kWh на годишна база, за което се определя преференциална цена от 567,41лв за МWh без ДДС за електрически централи с фотоволтаични модули над 30kW до 200kW. В съответствие с това решение ответникът е изкупувал произведената ел. енергия до 1 188kWh на преференциална цена, а над 1 188kWh – на по-ниска цена. Ищецът посочва, че Решение № СП – 1 от 31.07.2015г е отменено от ВАС при обжалване, като отмяната има обратно действие, т.е. счита се, че решението не е съществувало, в който смисъл се позовава на съдебна практика и следователно ответникът му дължи заплащане по преференциалната цена за цялото количество произведена през година ел. енергия, а не само за установеното нетно специфично производство - претендира разликата от заплатената му по-ниска цена до преференциалната цена за исковия период, както следва: 2016г – м. ноември 4073,22лв и м. декември 4098,62лв; 2017г – м. септември 3080,88лв, м. октомври 6406,05лв, м. ноември 3163,82лв и м. декември 3670,31лв;

2018г – м. септември 2295,53лв, м. октомври

6010,30лв, м. ноември 2548,25лв и м. декември 3009,86лв; 2019г - м. септември 4044,22лв. Претендира и обезщетение за забавено плащане на главниците в размер на 7621,89лв за съответните периоди.

Към настоящото производство е присъединено за съвместно разглеждане образуваното между същите страни предходно т.д.№ 974/2019г по описа на ПОС, прекратено по подсъдност и изпратено за разглеждане от ПРС, образувано като гр.д.№ 20588/2019г, XXII състав, чиито предмет е идентичен с част от претенциите по настоящото дело.

С подадения по делото отговор ответникът не е оспорил отмяната на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г на ДКЕВР, в частта по т.2.14, с влязло в сила съдебно решение на ВАС, но е посочил, че с прието последващо Решение № СП – 2 от 06.03.2019г на КЕВР, считано от 31.07.2015г е определено НСП, същото, каквото е било прието за ищеца и с предходната т.2.14 от Решение № СП – 1 от 31.07.2015г - 1 188kWh НСП, изкупувано по преференциална цена от от 567,41лв за МWh без ДДС. Приеманите от КЕВР решения имат предварително изпълнение и поради това той е на становище, че не се дължи цена, над тази, която вече е заплатил.

На второ място посочва, че процесният договор е действал между страните само за определени периоди от време - периода 01.11 – 31.12. 2016г, периода 01 - 14.09.2017г, периода 01 - 20.09.2018г и периода 01 - 11.09.2019г, което време за яснота ответникът определя като „първи период“. През останалото време от исковия период, определено от ответника като „втори период“, той счита, че не дължи плащане на цена на произведената от ищеца ел. енергия, тъй като не я е изкупувал, а ищецът я е продавал на трети лица – търговци на електрическа енергия, съгласно дадената му за това възможност от чл.31 ал.12 от ЗЕВИ на цени по свободно договаряне. За този втори период ищецът не е бил член на балансиращата група на ответника и не му е продавал произвежданата ел. енергия, а на основание чл.100 ал.1 от ЗЕ я е продавал на други лица – търговци на електрическа енергия по свой собствен избор – „EVN Трейдинг Саут Йист Юръп“ ЕАД и „Eнерджи МТ“ ЕАД.

По отношение на претенциите за

2016г е направил и възражение за неоснователност, поради изтекла кратка погасителна давност, приложима към периодичните плащания.

На следващо място ответникът не оспорва, че цената, на която е изкупувал произведената от ищеца ел. енергия през „първия период“, е по преференциални цени до НСП, а след достигането му - по цена за излишък, както ищецът е посочил в справката за вземанията към исковата молба. Посочва, че този начин на формиране на цената е на основание въведеното понятие НСП със ЗИД на ЗЕВИ – ДВ бр.56 от 24.07.2015г (преди изменението се е използвал терминът „средногодишна продължителност на работа“), поради което НСП се прилага за обекта на ищеца дори и след отмяна на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г, още повече, че е налице последващо Решение № СП – 2, с което се уреждат отношенията със задна дата, считано от 31.07.2015г и то подлежи на предварително изпълнение, без да е допустимо спирането му. Ответникът продължава, че дори НСП да не е била определена с нарочно решение на КЕВР, същото подлежи на математическо изчисление и в този смисъл се позовава на възприетото от съда в Решение № 111 от 30.03.2016 по в.т.д.№ 582/2015г по описа на АС – Пловдив, който във въззивното производство служебно е назначил техническа експертиза за определяне на средногодишното производство, чиито стойности са определяли изкупуваните количества произведена ел. енергия по преференциални цени и по цени за излишък за периода 01.01.2014г – 24.07.2015г, предхождащ измененията със ЗИД на ЗЕВИ с ДВ бр.56/2015г.

В допълнителната искова молба ищецът е изложил подробни оплаквания по отношение на приетото от КЕВР Решение № СП – 2 от 06.03.2019г, като го счита за нищожен административен акт, поради издаването му в нарушение на изричното правило на чл.177, ал.2 от АПК, както и в рамките на недопустимо производство по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК и поради това не е породил правно действие. Посочва, че той е обжалвал Решение № СП – 2 пред АС – София – град, но тъй като същото представлява нищожен административен акт, иска от съда, в настоящото производство, да упражни инцидентен съдебен контрол за нищожността му.

Застъпеното становището на ищеца е, че с отмяна от съда на Решение № СП – 1 от 31.07.2015г на КЕВР, с обратна сила е отпадало основанието, на което ответникът е заплащал преференциална цена само за определеното в решението НСП. Възразява

НСП да може да се определя от всеки и счита, че това е само от компетентността на КЕВР, който се произнася с решение, и се позовава на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ и пар.17 от ПЗР на ЗИД на ЗЕ. При липса на валидно решение на КЕВР за НСП, цялото количество произведена електроенергия подлежи на изкупуване по преференциалните цени, както е било в отношенията между страните до приемане на отмененото решение от 2015г и се позовава на процесния Договор.

Ищецът възразява по извършеното от ответника разграничение на два периода на претенцията за заплащане на цена като счита, че и за посочения от ответника „втори период“ Договорът помежду им е действал, респ. ответникът му дължи заплащане на преференциална цена за изкупената електрическа енергия.

С допълнителния отговор ответникът не е оспорил, че ищецът е подал жалба против Решение № СП – 2, което е обект на пряк съдебен контрол от страна на административния съд, който е компетентен да се произнесе и поради това е възразил по извършването в настоящото производство на инцидентен косвен контрол за валидността му. Заявил е, че поддържа вече направеното възражение по отношение на т.н. втори период, в който процесният Договор не действа между страните, респ. не възниква задължение за ответника да заплаща произведената от ищеца ел. енергия, изкупувана от трети лица.

С подадения по делото отговор от „ЕВН БЪЛГАРИЯ

ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ" ЕАД – гр.Пловдив, по настоящото дело и по разглеждането дело пред ПРС, присъединено към настоящото, е поискано конституирането на трето лице помагач на негова страна – НЕК – София и против него е предявен обратен иск: за сумата общо от 9806,22лв с