Решение № 835 от 16.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 835 гр. София, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И.ОВА ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20221110102167 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „.....“ ЕООД, с която срещу Ц. В. Б. и Х. Г.

Х. по реда на чл.422, ал. 1 ГПК са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 4 ЗПК (отм.) вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за установяване при условията на солидарност на съществуване на вземане в размер от 4500 лева, представляваща част от неизплатената главница в размер на 14433,33 лв. по договор за потребителски кредит № ..../09.06.2009 г., сключен между „...“ АД, кредитор, и Ц. В. Б. и Х.

Г. Х., кредитополучатели, ведно със законната лихва за периода от 17.04.2019 г. до изплащане на вземането, както и вземане в размер на 500 лв., представляваща част от дължимата за периода от 09.06.2009 г. до 29.01.2019 г. договорна лихва в размер на 2542,72 лв., вземанията по който са били прехвърлени в полза на ищеца, и за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 22044/2019 г. по описа на СРС, 148 с-в.

Ищецът твърди, че на 09.06.2009 г. между ответниците и „...“ АД е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е отпуснала на ответниците кредит в размер от 14870 лв., а за кредитополучателите е възникнало задължение да върне сумата при условията, регламентирани с договора и в срок до 09.06.2021 г. След усвояването на кредита ответниците не изпълнили задължението си за погасяване по кредита, като останало дължима задължение в общ размер на 17003,55 лв., от които 14433,33 лв. – главница и 2542,72 лв. – договорна лихва. Поддържа се съобщения до кредитополучателите за обявяване на предсрочната изискуемост да са изпратени, но същите се върнали в цялост с отбелязване „непознат на адреса“. Твърди се с договор за прехвърляне на вземания (цесия) 1 от 18.01.2016 г. и приложения към него, „...“ АД да е прехвърлило вземанията си по процесния ДПК на ищеца. Сочи се на адреса на ответниците да са изпратени уведомления по смисъла на чл. 99 ЗЗД, за което ищецът е бил надлежно упълномощен от цедента.

Поддържа, че същите следва да се считат уведомени за прехвърляне на вземанията с връчване на препис от исковата молба. Моли за уважаване на предявените искове, а при условията на евентуалност, ако не се докаже настъпването на предсрочната изискуемост, съдът да уважи исковете за падежиралите суми. Претендира разноски.

Ответниците Ц. В. Б. и Х. Г. Х. са депозирали отговор в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения им особен представител адв. В., в който оспорват предявените искове като неоснователни. Поддържа се, че доколкото ответниците са спрели да обслужват предоставения кредит, то изискуемостта на вземанията по целия договор е настъпила през 2010 г., като същите са погасени по давност преди 2016 г. Отправят искане за отхвърляне на исковете.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

От приобщеното ч.гр.д. № 22044/2019г. по описа на СРС, 148 състав се установява, че по заявление от 17.04.2019г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.10.2019 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК.

В срока по чл. 414 ГПК Ц. В. Б. и Х. Г. Х. са депозирали възражение и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал.

1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Приет по делото е договор за потребителски кредит № ..../09.06.2009 г., сключен между „...“ АД (сега „...“ АД) и Ц. В. Б. и Х. Г. Х., от който се установява, че банката се е задължила да предостави на ответниците кредит за текущи нужди, при следните параметри стойност на кредита 14870 лв., фиксиран ГЛП за първата година в размер на 12 %, а за всяка следваща година лихва в размер на БЛП плюс надбавка 4,250 пункта, като към момента на сключване БЛП на банката е 12,750 %, ГПР 15,08 %.

Кредитополучателите са се задължили да върнат предоставената им в заем сума в срок до 09.06.2021 г., на 144 месечни вноски, от които 12 равни месечни вноски в размер на 195,31 лв. за първата година и 132 равни месечни вноски в размер на 239,72 лв. за всяка следваща година за срока на договора, съобразно погасителния план, с падежна дата – 9-то число на месеца, считано от 9.07.2009 г. до 09.06.2021 г. В чл. 5, ал. 1 от договора е посочено, че за разглеждане на документите и тяхната обработка, за отпускане на вече разрешения кредит, както и за открИ.е на разплащателната сметка, предназначена за обслужване на кредита кредитополучателят не заплаща такси, а дължи единствено месечно сумата от 2,50 лв. ежемесечна такса за поддържане на разплащателната сметка. Съгласно чл. 9 от договора при просрочие на дължимите 2 погасителни вноски кредитополучателят дължи лихва /неустойка/ за времето на забавата върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава. В чл.15 от договора е уредено правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем в случай на непогасяване изцяло или отчасти на която е да е вноска от главницата или лихвата по кредита, без да се прекратява действието на договора, както и без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. В чл. 18 от договора се съдържа клауза, с която страните са се споразумели, че банката може да прехвърля правата си по договора за кредит на трето лице. Договорът и приложения към него погасителен план носят подписите на всяка страница на страните.

Представено е бордеро с референция от 09.06.2009 г., от което се установява, че на посочената дата по сметката на Ц. Б. в „...“ АД е преведена сумата от 14870 лв.

С договор за прехвърляне на парични вземания от 18.01.2016 г. „...“ АД, в качеството на цедент прехвърля на ищеца „.....“ ЕООД в качеството на цесионер вземания индивидуализирани в Приложение № 1, сред които е посочено вземане спрямо ответника по ДПК № ..../09.06.2009 г.за остатък от главница от 14433,33 лв., остатък от лихва от 2542,72 лв. и такси и разноски в размер на 27.50 лв., като общият размер на дълга към 31.12.2015 г. възлиза на 17003,55 лв.

Представени са пълномощни с нотариална заверка на подписите цедента „...“ АД, с които упълномощава „.....“ ЕООД да уведоми съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД всички длъжници за сключения на 18.01.2016 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания. Наред с това е представено и пълномощно, с което ищецът е упълномощил адв. В. да уведомява всички длъжници относно прехвърляне на вземанията, съгласно сключени договори за цесия.

С писма (л.18 - л. 25 от делото) цесионерът (ищец), чрез адв. В. уведомява ответниците Ц. Б. и Х. Х., че с договор за цесия вземането по договора за кредит е изкупено от цесионера, както и че вземането по кредита е обявено за изцяло предсрочно изискуемо. Видно от приложените обратни разписки – писмата не са връчени на адресатите, тъй като са се върнали на 29.01.2019 г. в цялост с отбелязване, че адресатът е непознат на адреса.

По делото е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че заемната сума е постъпила по сметка в „...“ АД с титуляр Ц. Б..В периода 09.06.2009г. – 12.04.2010 г. са извършени погашения в общ размер на 1787,13 лв., с които е погасена главница с падежи от 09.07-09.03.2010 г. в общ размер на 436,67 лв., договорна лихва с падежи за периода 09.07-09.04.2010г. в общ размер но 1324,35 лв., лихва за просрочие – 1,11 лв., както и такси за обслужване в размер на 25 лв.

Вещото лице е констатирало, че не са погасени месечните вноски с падежи от 09.04.2010г.(частично) до 09.03.2011г., поради което на 05.04.2011г. от банката – цедент е осчетоводена предсрочна изискуемост. Съгласно експертизата дължими към 3

05.04.2011 г. са следните суми: главница - 14433,33 лв., договорна лихва с падежи от 09.04.2010 г. до 05.04.2011г. - 2399,98лв., такси обслужване PC с падежи от 09.05.2010г.до 09.03.2011г. - 27,50лв., както и наказателна лихва за периода от 09.05.2010 г. до 05.04.2011г. - 142,74лв. Дължими към датата на цесията 18.01.2016 г., към датата на заявлението по чл.410 ГПК 17.04.2019г. и към датата на изготвяне на заключението са следните суми: главница - 14433,33 лв., договорна лихва с падежи от 09.04.2010 г. до 05.04.2011г. - 2399,98лв., такси обслужване PC с падежи от 09.05.2010г.до 09.03.2011г. - 27,50лв., наказателна лихва за периода от 09.05.2010 г. до 05.04.2011г. - 142,74лв.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД във връзка с чл. 4 ЗПК (отм.), вр. чл.99, ал.1 ЗЗД.

За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже че между „...“ АД и Ц. В. Б. и Х. Г. Х. е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит № ..../09.06.2009 г., по което кредиторът е предоставил на кредитополучателя посочената в исковата молба сума, а последният се е задължил да я върне в посочените срокове; че ответникът е преустановил плащанията на дължимите суми, с което за ищецът е възникнала правна възможност за обявяване вземанията по договор за потребителски кредит № ..../09.06.2009 г. за изцяло предсрочно изискуеми; че е уведомил ответника за обявената предсрочна изискуемост на вземанията по договора; че ответникът се е задължил да заплати в полза на ищеца възнаградителна лихва в уговорения размер, настъпването на падежа, както и че вземането по договора за кредит е било валидно прехвърлено на ищеца, че ответниците са били уведомени за извършената цесия.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение.

В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Съвкупно от приетите по делото доказателства съдът приема за доказано, че между ответника и цедента е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответниците са усвоили сумата по договора и са се задължили да я върнат в уговорения срок и начин на месечни вноски, съгласно приложения погасителен план.

4

Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита за първата година, както и начинът на формиране за следващите години по договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска, представен е погасителен план към договора, изготвен е погасителен план, предвидено е правото на предсрочно погасяване на кредита – чл. 10 от договора, поради което съдът намира, че е налице валидно, отговарящо на изискванията на ЗПК сключено облигационно правоотношение.

На следващо място съдът намира за доказано, че ищецът се легитимира като носител на процесното вземане, доколкото същото е надлежно индивидуализирано в приложения по делото и неоспорен от ответниците договор за цесия. Вземанията по процесния договор са цедирани от „...“ АД на „.....“ ЕООД. Между страните не е налице спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства съдът приема, че извършеното прехвърляне има действие по отношение на длъжниците. Това е така, доколкото законът не урежда изрично начина, по който следва да бъде извършено уведомяването на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, а само установява, че това е задължение на предишния кредитор (цедент). Самото уведомяване като правнорелевантен факт не е основание да се приеме, че липсата му препятства изискуемостта и дължимостта на вземането. Уведомяването има за цел да извести длъжника за промяната на лицето-кредитор, т. е. на лицето, комуто следва да се престира паричното задължение, за да се счита, че длъжникът е изпълнявал точно. Съгласно константната съдебна практика изискването за извършване на уведомяването за цесията от стария, а не от новия кредитор, не поставя ограничения относно правото на цедента да упълномощи новия кредитор за извършването на надлежните действия по уведомяване на длъжника, като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД (в този смисъл решение № 156/30.11.2015 г. по т. д. № 2639/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. № 5759/2014 г., по описа на ВКС, III г.о. и др.). Без значение е и, че ответникът не е уведомен за цесията преди подаването на заявлението по чл. 410 ГПК.