Решение № 818 от 09.05.2022, Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ПЛОВДИВ

Р E Ш Е Н И Е

№ 818/9.5.2022г. гр. Пловдив, 09.05.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав, в публично заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА

ХРИСТИНА ЮРУКОВА при секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА и с участието на прокурора РОСЕН КАМЕНОВ, като разгледа докладваното от Председателя к.а.н.д. № 413 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.

Образувано е по касационни жалби от

Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София /ГДИН/, чрез ст.юриск. Ч. и от С.Х.С., чрез пълномощника му адв. В.С., против Решение № 2454 от 14.12.2021 г., постановено по административно дело № 2247/2021г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е осъдена да заплати на С.Х.С., сумата от 2700 (две хиляди и седемстотин) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 18.02.2020г. до 20.07.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2021г. до окончателното ѝ изплащане, като е отхвърлен иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за времето от 01.01.2019г. до 17.02.2020г. и от 21.07.2021г. до 16.08.2021г. и за разликата до пълния предявен размер от 50 000лв.

С касационната жалба на ГДИН се обжалва решението на Административен съд – Пловдив в частта, в която Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София е осъдена да заплати на

С.Х.С., сумата от 2700лв. обезщетение за неимуществени вреди за периода от 18.02.2020г. до 20.07.2021г., ведно със законната лихва. Твърди се неправилност и необоснованост на решението. Посочено е, че в действителност е установена известна пренаселеност в част от спалните помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и престой на открито. Твърди се,че килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените от свобода. Заътова и се оспорва да са доказани реално претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН, в частност затвора в Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е налице причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат на което да са причинени неимуществени вреди. Моли да се отмени решението в обжалваната част и да се отхвърли изцяло претенцията на ищеца.

Жалбоподателят С.Х.С. не е доволен от обжалваното решение в частта, в която се отхвърля претенцията му. Счита, че присъденото обезщетение не е достатъчно, въпреки цялостното доказване на твърденията и, че искът е следвало да се уважи в пълен размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно и че жалбите са неоснователни.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства и на обжалвания съдебен акт,намери за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по реда на чл.203 и следв. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, по искова молба, подадена от С.Х.С. против ГДИН за заплащане на обезщетение в общ размер на 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното ѝ изплащане, за причинени на С. неимуществени вреди, съставляващи болки и страдания, обида, огорчение, възмущение, внушаване чувство за малоценност, за периода от 01.01.2019г. до 16.08.2021г., в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив и мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Арест – Пловдив. Претърпените неимуществени вреди се изразявали в липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите (наличие на хлебарки, дървеници и гризачи), липса на постоянен достъп до течаща топла и студена вода в килиите, както и неназначаването на ищеца на работа.

Съдът се е произнесъл по всяко от изложените твърдения в исковата молба. Приел е, че С. *** в два периода от време, но различни от твърдения в исковата молба, а именно от 24.06.2019 г. до 12.09.2019 г. и от 08.01.2020 г. до 18.02.2020 г., като и при двата престоя е бил настанен в сградата на новооткрития през 2009 г. арест в условия съответни на въведените стандарти. Установено е от доказателствата по делото, че в Затвора в Пловдив ищецът е постъпил по изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ на 18.02.2020 г., а не, както твърди в исковата молба – от 01.06.2019г., като действително е пребивавал там и до края на исковия период 16.08.2021г., без прекъсване.

Първоинстанционният съд подробно е описал в мотивите на оспорваното решение периодите на престой, в съответните помещения на

Затвора в Пловдив, в които е пребивавал лишеният от свобода и условията на населеност в същите. Констатирано е от събраните по делото доказателства, че всяко помещение било обзаведено с легло и шкаф за всеки лишен от свобода, както и наличието на санитарно помещение и денонощен достъп до течаща студена вода.

Единствените случаи на липса на такава били при отстраняване на ВиК повреди.

Топла вода лишените от свобода можели да ползват по график за достъп в банята на затвора, като съответно работещите можели да се ползват от банята ежедневно след работа.

Видно от приетите в тази връзка писмени доказателства по делото, за периода на престой на ищеца в Затвора Пловдив от 18.02.2020 г. до края на исковия период 16.08.2021 г. били извършвани периодично дейности по обработка на помещенията срещу гризачи и насекоми, като в рамките на посочения период от около година и половина били осъществени шест такива обработки.

Обсъдено е също така в оспорваното решение, че в периода на задържането си в затвора С. бил устройван двукратно на работа през м.февруари 2021г. както и през м.юли 2021г., съгласно издадени заповеди за назначаването му в обособеното производство при Затвора Пловдив, като първият път работил около четири месеца, но бил спрян от работа поради системни отсъствия и несправяне с възложените норми, а вторият път бил спрян от работа по същите причини след един месец работа.

Предвид така установеното е прието, че жалбоподателят С. *** в посочения от него в исковата молба период - 01.01.2019 г. до 01.06.2019 г., който той твърди да е бил продължен без прекъсване със задържане в Затвора Пловдив, считано от 01.06.2019 г. и до края на исковия период, нито в целия посочен в исковата молба период на задържането му в Затвора Пловдив. От приетите по делото справки съдът е установил, че С. е би задържан в ареста в гр.Пловдив за два отделни периода от време /24.06.2019 г. до 12.09.2019 г. и 08.01.2020 г. до 18.02.2020 г./, за които периоди обаче, същият не е предявил претенции по отношение условията в ареста по исковата си молба.

По отношение на условията при задържането на С. *** за периода от 18.02.2020г. до 16.08.2021г. съдът е приел, че в рамките на този период от време за част от времето на престой, а именно за общо 400 дни, ищецът е пребивавал действително при условията на пренаселеност. Такава, според съда, се установява в една или друга степен за всяко от помещенията по настаняването му, с изключение на пребиваването в стая 82. В тази връзка съдът се е позовал и на събраните по делото гласни доказателства. От друга страна, предвид приложеното по делото становище от ИСДВР при Затвора Пловдив, е прието, че за част от дните на установена пренаселеност – за общо 78 дни същата е била и особено съществена, доколкото ищецът е пребивавал в условия, при които разполагаемата площ на един лишен от свобода е била и под 3 кв.м Първоинстанционният съд е приел, че помещенията, в разглеждания период на престой на С. ***, са разполагали със санитарен възел и осигурена течаща студена вода като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода поне два пъти седмично.

В мотивите си съдът се е позовал на чл.43, ал.2, ал.4 и ал.5 от ЗИНЗС, на чл.20 ал.3 от ППЗИНЗС, както и на Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, приети от Първия конгрес на ООН по предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпници, проведен в Женева през 1955 г. Цитирана е и практика на ЕСПЧ.

По отношение на оплакването на ищеца за лоша хигиена, обусловено конкретно от твърдението за наличие на гризачи, дървеници и хлебарки в помещенията, по делото са събрани доказателства за създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, както и за извършвани ремонтни дейности, в помещения, в които е бил настаняван ищецът. По делото са приети писмени доказателства, че през цялото време на разглеждания престой на ищеца в Затвора Пловдив по няколко пъти в годината са се извършвали дейности по договор по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива.

Оплакването на ищеца, че не му е била предоставяна работа, първоинстанционния съд е намерил за неоснователно, с оглед на приетите писмени и гласни доказателства за устройването му на работа От друга страна по делото са налице данни за спирането на С. от работа с оглед на системно отсъствие и несправяне със същата. В тази връзка и позовавайки се на свидетелските показния първоинстанционният съд не е приел за основателно твърдението на ищеца, че не му е предоставена работа в условията на задържането, както и че същият е търпял вреди от твърдяното отношение на администрацията към него.

С оглед изложеното съдът е формирал извод, че предявеният иск е частично доказан по основание, като е налице незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГДИН само по отношение на пренаселеността в килиите за установения конкретен брой дни в рамките на разгледания период от време, а именно от 18.02.2020г. до преустановяване на нарушението преди края на исковия период, а именно до 20.07.2021г.

По отношение размера на дължимото обезщетение, съдът е мотивирал решението си по справедливост и е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена до размера от 2700 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лева. Уважена е и претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2021г. – датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

В съответствие със събраните по делото доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че исковата претенция на С. се явява доказана по отношение на пренаселеността в килиите за част от исковия период, а именно от 18.02.2020г. до 20.07.2021г., в който период С. е бил настанен в затвора в гр.Пловдив. В останалата й част, като период и като вид претърпени неимуществени вреди, правилно съдът е приел исковата претенция за недоказана.

Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и обяснения на ищеца, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното решение е мотивирано с подробно изложена фактическа обстановка и обосновани правни изводи.

Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според чл.284 ал.5 от ЗИНЗС, в случаите по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.