Решение № 5232 от 19.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5232 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Виктория Недева Въззивно гражданско дело № 20231100513252 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20085394/29.03.2023 г., постановено по гр. д. № 24198/2020 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 148 състав, са допуснати до делба при квоти 4/6 ид. ч. за Р. И. Д., 1/6 ид. ч. за М. Б. Д. и 1/6 ид. ч. за Н. Б. Д. самостоятелен обект с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 27 в гр. София, ж.к. „*******, с площ от 65,23 кв.м, ведно с избено помещение № 4 и 4,2 % от общите части на сградата и правото на строеж, и лек автомобил с марка „Нисан“, модел „Алмера Тино“, рег. № ******* намиращ се във владение на Р. и М. Д.и.

Срещу посоченото решение в частта му, с която са определени делбените квоти, е постъпила въззивна жалба на Н. Б. Д., представляван от адв. К. Г.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че поради неправилна преценка на доказателствата по делото първоинстанционният съд не е уважил възражението на въззивника за наличие на пълна трансформация на лично имущество на наследодателя Б.С. Д. в делбеното имущество, закупено по време на брака му с Р. И. Д.. Отправя се искане към съда за отмяна на първоинстанционното решение и допускане на делбата при равни квоти от по 1/3 ид. ч. за всеки от съделителите.

Във въззивната жалба са развити съображения, че районният съд неправилно е отказал да издаде на въззивника съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с информация дали Б. Д. е имал открити банкови сметки в „Алианц Банк България“ и/или актуален правоприемник на това дружество и ползвани ли са други услуги от това лице, както и детайлна разпечатка за движението по тези сметки, ако такива са съществували, и за ползваните услуги. Иска се издаването на такова съдебно 1 удостоверение от въззивния съд, както и издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред отдел „Местни данъци и такси“ на район „Младост“, Столична община, с оглед установяване какви записвания за титуляр и основание за собственост има за апартамент с административен адрес: гр. София, ж.к. „*******, ап. 7.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Р. И. Д. и М. Б. Д., представлявани от адв. И. М., с който се оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски.

С определение № 520/11.01.2024 г., постановено по настоящото дело, въззивният съд приема, че не са налице предпоставките на чл. 266, ал. 2 и 3 ГПК, поради което оставя доказателствените искания на въззивника без уважение.

С обжалваното решение e прието за установено, че ищцата Р. Д. и Б. Д. са сключили брак на 21.04.1990 г.; че апартаментът и лекият автомобил, предмет на делбата, са придобити през 2011 г., поради което същите са били придобити в режим на съпружеска имуществена общност. За неоснователно е прието релевираното от съделителя Н. Д. възражение за трансформация на лични средства на нследодателя му Б. Д., тъй като не е доказано, че средствата от продажбата на личния на Б. Д. недвижим имот, находящ се на ул. „*******4, са вложени в закупуването на процесния недвижим имот. Прието е, че с прекратяването на съпружеската имуществена общност в резултат на смъртта на Б. Д. 1/2 ид. ч. от делбените вещи е останала дял на съпругата Р. Д., а останалата 1/2 ид. ч. е формирала наследственото имущество на Б. Д., поради което делбата следва да бъде допусната при квоти 4/6 ид. ч. за Р. Д. и по 1/6 ид. ч. за Р. Д. и Н. Д..

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и съдържащите се във въззивната жалба доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Ищците М. и Р. Д.и твърдят, че те и ответникът Н. Д. са наследници на Б.С. Д., починал на 25.10.2018 г. Твърдят, че по време на брака си с Р. Д. общият наследодател е придобил в режим на съпружеска имуществена общност на основание договори за покупко-продажба апартамент № 27, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, представляващ имот с идентификатор № ***, с площ от 65,23 кв.м, ведно с избено помещение и съответни ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, както и лек автомобил с марка „Нисан“, рег. № *******. Поради това се иска допускане на съдебна делба на посочените имущества при квоти 4/6 ид. ч за Р. Д. и по 1/6 ид. ч. за М. Д. и Н. Д..

Ответникът не оспорва, че посочените имущества са придобити по време на брака между Р. Д. и баща му Б. Д., но в първото по делото заседание прави възражение за наличие на пълна трансформация на лично имущество на общия наследодател Б. Д. по отношение на делбения недвижим имот, тъй като на 24.11.2010 г. наследодателят е продал свой личен имот на ул. „*******4 в гр. София, като това негово имущество впоследствие е трансформирано в апартамент № 7 с адрес гр. София, ж.к. „*******“, *******, който е продаден и след това е закупен процесният апартамент № 27 в гр.

София, ж.к. „*******. Поради това счита, че делбата следва да бъде допусната при равни квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки от съделителите.

В предоставен от съда срок за становище по възражението на наличие на пълна трансформация, ищците възразяват процесният апартамент № 27 да е закупен изцяло с 2 лични средства на наследодателя, тъй като на 29.07.2011 г. съпрузите са продали друг свой съсобствен апартамент, притежаван от тях в режим на СИО. Изложени са твърдения, че този апартамент е бил закупен от Б. и Р. Д.и с лични средства на Р. Д., получени от продажба на неин наследствен имот – обстоятелство, за което не са представени доказателства. Освен това, в случай че се приеме, че част от цената на процесния имот е заплатена с пари, получени от продажбата на личния апартамент на Б. Д., то не била налице трансформация, защото в договора изрично било посочено, че купувачи са и двамата съпрузи, с което се признавал съвместният принос на съпрузите в придобИ.ето на имота. Счита се, че при такова положение би било налице дарение в полза на другия съпруг.

По делото не е спорно, а и от представените от ищците доказателства се установява, че Б.С. Д. и Р. И. Д. са сключили граждански брак на 21.04.1990 г., както и че Б.С. Д. е починал на 24.10.2018 г., като е оставил за наследници по закон преживялата си съпруга Р. Д., дъщеря си М. Д. и сина си Н. Д..

От нотариален акт № 141, том I, рег. № 4687, дело № 124/2011 г. по описа на нотариус А.Д., рег. № 404 на НК, се установява, че на 19.08.2011 г. Б.С. Д. и Р. И. Д. са закупили от М.П.Д. и П.Н.Д. апартамент № 27, с идентификатор №6 8134.4089.65.1.227, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с площ от 65,23 кв.м, ведно с избено помещение № 14, 4,200 % ид. ч. от общите части на сградата и съответните ид. ч. от правото на строеж, за продажна цена от 39 600 евро, заплатена по сметка на продавача Мартин Динев преди подписване на нотариалния акт.

По силата на договор за покупко-продажба на МПС от 03.01.2011 г. се установява, че на същата дата Б.С. Д. е закупил от „Д.-1“ ВООД лек автомобил с марка „Нисан“, модел „Алмера Тино“, рег. № ******* за сумата от 4000 лева. По делото не се спори, че посоченият автомобил е във владение на ищците.

От нотариален акт № 40, том I, рег. 3964, дело 38/2011 г. на нотариус Ц. Д., рег.

№ 633 на НК, се установява, че на 29.07.2011 г. Б.С. Д. и Р. И. Д. са продали на Л.Н.Х. собствения си недвижим имот, в режим на СИО, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, представляващ апартамент № 7, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, *******, с площ от 46,61 кв.м, ведно с избено помещение № 7 и 2,536 % ид. ч. от общите части от вход „Б“ и толкова ид. ч. от правото на строеж, за сумата в размер на 24 447, 87 лева, която сума е изплатена напълно на продавачите по банков път преди подписване на нотариалния акт. Видно от т. II от нотариалния акт, продавачите декларират, че върху имота е учредена законна ипотека, вписана с № 250, том 35, дело 0/1991 на СВ – гр. София в полза на „Банка ДСК“, която продавачите се задължават да заличат в едномесечен срок от подписването на нотариалния акт. Посочено е още, че при съставянето му са представени документи, установяващи правото на собственост, сред които Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти от 17.01.1991 г.

За доказване на възражението за трансформация на лично имущество на общия наследодател, по делото са представени нотариален акт № 106, том XXIII, дело 4645/96 г., съгласно който на 15.03.1996 г. С.Т. Д. и съпругата му М.А. Д. са дарили на сина си Б.С. Д. придобития от тях по време на брака им апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „*******4, ведно с прилежащите му мазе и таван. В тази връзка е представен и нотариален акт № 154, том П, рег. № 8011, дело № 301/ 2010 г., на нотариус М.Г., рег. № 622 на НК, съгласно който на 24.11.2010 г. Б. Д. е продал на Д.Й. свой собствен недвижим имот, лична негова собственост, придобит чрез дарение, а 3 именно: апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „*******, с площ от 56.63 кв.м, заедно с прилежащото му мазе и таван и съответните ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, за сумата в размер на 42 000 евро, като е посочено, че сума в размер на 3000 евро е платена на продавача в брой преди подписване на нотариалния акт, сумата от 5700 евро е заплатена на продавача при подписване на нотариалния акт по негова банкова сметка, открита в „Алианц Банк България“ АД, а останалата част от продажната цена в размер на 33 300 евро се изплаща на продавача със средства от банков кредит, отпуснат на купувача, след предоставяне на доказателства за вписана законна ипотека в полза на кредитора върху същия имот.

Представена е справка от Агенция по вписванията по персоналната партида на Б.С. Д. за периода от 01.01.1998 г. до 24.01.2022 г., в която са отразени горепосочените транслативни сделки от 24.11.2010 г., 29.07.2011 г. и 19.08.2011 г. Посочено е, че по партидата на Б. Д. са налице две отбелязвания преди 1998 г. – законна ипотека - том 35, № 250, нот. дело 0/1991, и дарение – том 23, № 106, нот. дело № 4645/1996 г.

Видно от приложена справка в регистъра на БНБ за периода 31.10.2016 – 23.10.2020 г., Б.С. Д. е бил титуляр на следните банкови сметки в „Банка ДСК“ АД: разплащателна сметка, открита на 07.05.2007 г., спестовна сметка, открита на 08.05.2007 г. и закрита на 07.02.2019 г., разплащателна сметка, открита на 10.08.2012 г. и закрита на 07.02.2019 г., разплащателна сметка, открита на 24.01.2014 г., и разплащателна сметка, открита на 15.09.2016 г. и закрита на 02.06.2017 г.

Представена е и справка от Централния кредитен регистър при БНБ, според която Б. Д. е изтеглил три потребителски кредит за: сумата от 8400 лева, разрешен на 01.08.2012 г., за 20 000 лева, разрешен на 27.01.2014 г., и за 6000 лева, разрешен на 28.05.2014 г.

По делото са представени извлечения от банковите сметки на Б.С. Д. от Банка ДСК периода от 07.05.2007 г. до 14.01.2022 г., от които не се установява да е получавана по сметките сумата от продажбите от 24.11.2010 г. или от 29.07.2011 г., нито да заплащана цената на закупения на 19.08.2011 г. имот, предмет на делбата.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Предмет на производството са искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за съдебна делба на недвижим имот и на лек автомобил.

По делото не се спори, че вещите, предмет на делбата, са съсобствени между съделителите. Спорни на етапа на въззивното производство са въпросите дали процесните апартамент и МПС са били придобити с лични средства на наследодателя на страните по време на брака му със съделителката Р. Д., респективно при какви квоти следва да бъде допусната делбата.