Решение № 1118 от 08.08.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1118 гр. Пловдив, 01.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова при участието на секретаря Елена П. Димова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско дело № 20225300501538 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Агенция „Пътна Инфраструктура“, БУЛСТАТ 000695089, чрез юрисконсулт М.А., против решение № 949/22.03.2022 г., постановено по г. д. № 8750/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060, на основание чл. 410, ал.1 от КЗ, във вр. чл.

49 от ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 4840 лева, представляваща изплатено от застрахователя ЗАД „Алианц България“ АД в полза на застрахованото при него лице Й. А. Г. по щета № ***, застрахователно обезщетение за претърпените от застрахованото лице имуществени вреди, в резултат от реализирано на 15.07.2016 г. около 15,00 часа застрахователно събитие, изразяващо се в претърпяно на път *** в посока от гр. Асеновград към гр. Смолян (***), ПТП, намиращо се в причинноследствена връзка с противоправното и виновно неизпълнение от страна на ответника на задължението му да стопанисва и поддържа републиканските пътища и да обозначава препятствията по тях, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2020 г., до окончателното погасяване на вземането; сумата от 610,38 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 27.02.2020 г. до 25.05.2021 г., както и разноски в размер на 1346,78 лева пред първата инстанция.

1

По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на обжалваното решение се иска неговата отмяна и вместо това отхвърляне на предявените претенции. Сочи се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице бездействие от страна на служителите на жалбоподателя при изпълнение на задълженията по чл. 30, ал. 1 от ЗП и чл. 13 от ЗДВП, доколкото посочените норми са бланкетни и не съдържат конкретни задължения. Поддържа се, че отговорността по чл. 49 от ЗЗД винаги предполага установяване на бездействие по изпълнение на конкретно формулирано задължение в законов или подзаконов акт, каквото действие за предотвратяване настъпването на процесните вреди в случая не е посочено. Излагат се доводи, че причина за ПТП не е намиращо се на пътя препятствие, което не е било своевременно отремонтирано, а случайно (природно) събитие, настъпването на което не би могло да се предотврати от която и да е институция. Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адвокат М.М., с който се оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на обжалваното с нея решение, като се сочи нормативната уредба на Закон за пътищата, в изпълнение на която жалбоподателят е бил длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, но не го е сторил, като се сочи да е налице необезопасяване на пътя от падащи скални образувания. Моли се атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендират се разноски.

Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ, във вр. чл. 49 от ЗЗД, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от ЗАД „Алианц България“ АД против Агенция „Пътна инфраструктура“, с които се претендира сумата от 4840,00 лева, представляваща стойността на заплатено застрахователно обезщетение по сключена застраховка „Каско“ със застрахователна полица № *** за възстановяване на вреди, настъпили при пътнотранспортно произшествие, осъществено на 15.07.2016 г. при движение по път *** в посока от гр.

Асеновград към гр. Смолян (***), по отношение на лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № ***, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 27.05.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 610,38 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.02.2019 г. до 25.05.2021 г.

Претенцията е обоснована с твърдения за съществуващо между ищеца и Й. А. Г. договорно правоотношение по силата на сключена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № ***, съгласно застрахователна полица № ***, в срока на действие на която, настъпили увреждания по застрахования автомобил при ПТП на 15.07.2016 г. при движението му по път 2

*** в посока от гр. Асеновград към гр. Смолян (***), когато автомобилът се преобърнал, след като паднало парче от скала в дясно от пътното платно, преминало под обезопасителната мрежа и ударило предната му дясна джанта, при което водачът загубил контрол върху МПС. По образувана за случая при ищеца преписка по щета № ***, след извършен оглед и констатирани множество увреждания, щетата била призната за тотална (стойност на ремонта над 7 0 % от стойността на автомобила), на собственика изплатено обезщетение в размер на 4840,00 лева, а автомобилът с прекратена регистрация, считано от 19.08.2016 г. С твърдения, че вредите по процесното МПС са в резултат от неизпълнение на задължението на ответната агенция да обезопаси опасните участъци на пътя, който стопанисва и да го поддържа в добро състояние на основание чл. 30, ал. 1 от Закон за пътищата, ищецът претендира възстановяване на така платеното обезщетение, ведно с обезщетение за забава върху него за времето от 27.02.2020 г. - изтичане на седем дни след връчване на нарочна покана до ответника (19.02.2020 г. ) до 25.05.2021 г. и законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответникът оспорва основателността на исковете. Оспорва настъпването на ПТП по посочения начин, вида и размера на описаните вреди, наличието на причинно – следствена връзка между механизма на ПТП и щетите по МПС, както и заплащане на посоченото обезщетение от застрахователя на увреденото лице. Предявява възражение за съпричиняване на вредите от водача на МПС, с твърдения, че последният се е движил с несъобразена скорост и е предприел неуместни действия.

За да постанови обжалваното сега решение, с което предявените претенции са уважени изцяло, районен съд е приел, че по отношение увреденото МПС е налице валидно сключена имуществена застраховка „Каско“, в срока на действие на която, е настъпило застрахователно събитие по покрит риск. Поради липсата на установен друг възможен, за механизъм на ПТП е приел описания от вещото лице в заключението по назначената автотехническа експертиза, като предвид събраните свидетелски показания и автотехнитеска експертиза е достигнал до извод за наличие на причинно – следствена връзка между бездействието на служители на ответната агенция или трети лица, на които е възложено, да осъществят необходими дейности по поддръжката на процесния участък от пътя и реализираното застрахователно събитие. Ангажирането на гаранционно - обезпечителната отговорност на жалбоподателя е обосновано с наличието на законово вменено задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ да поддържа процесната част от републиканската пътна мрежа, съответно да сигнализира неизправностите, на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от ЗП. Приел е надлежно възникнало в полза на застрахователя регресно право, с оглед изплащане на определеното застрахователно обезщетение, на собственика на увреденото МПС, като своевременно предявеното възражение за съпричиняване на вредите е прието за недоказано, при указана доказателствена тежест на ответника да го установи.

При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на 3 дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните указания дадени с тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното решение:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя, за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която, са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. Следователно, за да бъде уважен предявеният регресен иск, е необходимо да се установи наличието на валиден договор за имуществено застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

По отношение на приетата от районния съд фактическа обстановка въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, като настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.

От фактическа страна пред настоящата инстанция не се оспорва приетото за установено от районен съд, че на 15.07.2016 г. около 15,00 часа, е настъпило ПТП с МПС лек автомобил „Пежо 407“ с рег. № ***, управлявано от А. Й. Г.. По време на движение по път *** в посока от гр. Асеновград към гр. Смолян (***), след като голямо парче от скалата в дясно пада, минава под обезопасителната мрежа, удря предна дясна джанта и водачът изгубва контрол и се преобръща на пътното платно, автомобилът претърпял множество повреди по: предна броня, предна решетка броня, преден капак, предно стъкло, предна дясна джанта, пр. д. пл. подк. пр. част, преден десен калник, задно стъкло, леви задни светлини, предна дясна врата, пр. напр. греда таван, ср. предпазна лайсна задна броня, допълн. спир. светлини вкл. освет. елем., панорамен капак, рамка панорам таван, д. средна колонка, д. външно огледало, пр. д. стр. мигач, спойлер предна броня, десен фар, десен фар за мъгла, триъг. стъкло предна дясна врата, предно ляво стъкло варта, airbag водач, пр. л. стран. airbag, десен страничен airbag при задействан airbag, преден десен airbag, арматурно табло, облицован таван. Последното, като вероятен механизъм и настъпили по МПС увреждания, се установява от заключението по допусната автотехническа експертиза, което настоящата инстанция кредитира като компетентно изготвено и обосновано.

Не се оспорва, а и от представената на л. 4 застрахователна полица № *** се установява, че за увреденото МПС е сключена имуществена застраховка „Каско“, с период на покритие от 20.04.2016 г. до 19.04.2017 г., в 4 срока на действие на която, на 15.07.2016 г. е настъпило застрахователно събитие за покрит риск, по клауза „Пълно каско“, съгласно общите условия на застрахователя. За случая при ищцовото дружество е образувана преписка по щета № ***, определено за изплащане по нея е обезщетение от 4840,00 лева, представляващо стойност на автомобила към датата на събитието, след приспадане на стойността на запазените части, като на 24.08.2016 г. ищецът е превел на собственика на автомобила 4425,00 лева, след прихващане със сумата от 415,00 лева - задължение по застраховката. Последното се установява и от заключението по допусната съдебносчетоводна експертиза, която също се кредитира от настоящата инстанция като компетентно изготвено и обосновано.

Няма спор и че участъкът от пътя, където е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа и се стопанисва от ответника, както и че на 19.02.2020 г. агенцията жалбоподател е получила покана да заплати процесната сума в седмодневен срок от получаването.