Решение № 968 от 25.08.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 968 гр. Бургас, 25.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100501380 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №713/13.06.2023г. по описа на СИС при Районен съд Несебър, подадена от В. Л. Н. и Р.И.В., представлявани от адв. Надежда Арнаудова и Ваня Радиева, БАК, с адрес за призоваване чрез адв. Надежда Арнаудова- БАК, гр. Бургас, ул.

„Трайко Китанчев“ №53 срещу постановление на държавен съдебен изпълнител от 25.05.2023г. по изп. дело №20122150400064 по описа на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд Несебър, с което производството по изпълнителното дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Твърди се, че постановлението, с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че неправилно съдебният изпълнител не е съобразил обстоятелството, че по делото е налице присъединяване на взискателите по друго изпълнително дело - това на ЧСИ Делян Николов, рег. №804 на КЧСИ със същия длъжник. Сочи се, че държавният съдебен изпълнител е издал удостоверение за присъединяване, което жалбоподателите са представили пред частния съдебен изпълнител по изп.д. №654/2018г., като от този момент те били уведомявани за всичко, което се случва по това изп. дело. Твърди се, че по образуваното пред ЧСИ Делян Николов изпълнително дело са извършени множество описи, продажби, разпределения на получени суми, но жалбоподателите все още не били получили нищо, тъй като задълженията на длъжника към даржавата били много и съдебният изпълнител изплаща все още тях. Изтъква обстоятелството, че по образуваното пред ДСИ Несебър изпълнително дело №64/2012г. от взискателите има наложени пет възбрани на имоти, собствени на длъжника. Обосновава, че с това действие жалбоподателите са си подсигурили получаването на сумите по делото, но с прекратяването му губят тази възможност като кредитори. Моли постановеното от ДСИ при Районен съд Несебър постановление за прекратяване на изпълнителното дело да бъде отменено и да бъде постановен акт, с който производството по изпълнителното дело да бъде възобновено. Към жалбата са приложени 1 документ за внесена държавна такса, както и писмени доказателства, представляващи съобщения от ЧСИ Делян Николов до присъединените взискатели.

По делото на основание чл. 436, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от длъжника „Да Турс“ ООД, ЕИК 102875756 чрез пълномощник адв. Т. Илиева, БАК, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Изложени са твърдения, че присъединяването на взискателите към изпълнителното дело на ЧСИ Делян Николов не ги освобождава от провеждане на активни изпълнителни действия по събиране на вземането си по изп.д. №64/2012г. по описа на ДСИ при Районен Несебър. Сочи се, че перемпцията като институт се изразява в прекратяване по силата на закона на изпълнителното дело с изтичането на двугодишен срок от последното поискано от взискателя извършване на изпълнителни действия, с които съдебният изпълнител удовлетвори притезанието му. Позовава се на Решение №37/24.02.2021г. по гр.д. №1747/2020г. на 4то ГО на ВКС, както и на постановките на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г., ОСГТК на ВКС. Обосновано е схващането, че срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция започва да тече от последното валидно изпълнително действие по конкретното изпълнително дело или от постъпването на средства по сметката на ДСИ от разпределение по чуждото изпълнително дело, по което жалбоподателите са присъединени взискатели. Изложено е, че съдебният изпълнител само констатира настъпването на перемпцията по право, което по никакъв начин не пречи на кредитора да поиска образуване на ново изпълнително дело. Моли се за отхвърляне на жалбата като неоснователна.

С изложени съгласно чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ДСИ при Районен съд Несебър Милена Москова, изразява становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Описани са подробно извършените по изпълнителното дело действия, като е посочено, че последното предприето от взискателя действие по делото е направено на 15.03.2019г. искане за издаване на удостоверение за присъединяване по изп.д. при ЧСИ Делян Ноколов.

Предвид изложеното, счита прекратяването за законосъобразно и правилно.

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, мотивите на ДСИ по обжалваните действия и въз основа на данните в изпълнителното дело, приема за установено от фактическа страна следното:

Изпълнително дело №64/2012г. по описа на СИС при Районен съд Несебър е образувано на 15.12.2012г. по повод молба на взискателите В. Л. Н. и Р.И.В., представлявани от адв. Надежда Арнаудова и Ваня Радиева, БАК срещу длъжник „Да Турс“ ООД, ЕИК 102875756 въз основа на изпълнителен лист от 23.10.2012г. по гр.д.№238/2012г. на Апелативен съд Бургас, а в последствие е присъединен и изпълнителен лист №30/02.02.2016г. по гр.д. №1155/2015г. по описа на Окръжен съд Бургас.

До длъжника е изпратена Покана за доброволно изпълнение, получена на 28.01.2013г.

По искане на взискателя едновременно с поканата за доброволно изпълнение със запорно съобщение от 20.12.2012г. е наложен запор на банковата сметка на длъжника в банка „Юробанк и Еф Джи България“ АД, като същото е получено от банката на 27.12.2012г. Видно от гърба на приложените по делото изпълнителни листи няма отбелязвания от наложения запор да са постъпвали суми.

На дата 06.02.2013г. е постъпила молба от страна на Взискателя с вх.

№114/06.02.2013г. за изнасяне на публична продан на един от възбранените имоти на длъжника. ДСИ със свое Постановление от 27.03.2013г. е наложил възбрани на собствените на дружеството длъжник имоти: сграда с идент. №*** и СОС с идент.

№***.

На дата 21.05.2013г. е извършен опис на възбраненото имущество, а на 04.06.2013г. е представено заключение за пазарната цена на имотите. В периода 01.07.2013г. – 07.09.2015г. са насрочени няколко публични продажби на възбранените имоти, но всичките 2 не са се състояли, поради липса на постъпили наддавателни предложения. Публичните продани са били насрочени за периоди, както следва:

01.07.2013г.–01.08.2013г.;

18.09.2013г.-18.10.2013г.; 20.11.2013-20.12.2013г.; 21.02.2014-21.03.2014г.; 16.05.2014г. 16.06.2014г.; 25.08.2014г.-25.09.2014г.; 04.11.2014г.-04.12.2014г.; 07.08.2015-07.09.2015г. По изпълнителното дело е възложено изготвяне на ново заключение относно пазарната оценка на имотите – вх. №331/01.04.2016г., след което са проведени отново няколко публични продани – 01.06.2016г.-01.07.2016г.;10.09.2016г. -10.10.2016г.; 10.03.2017г. -10.04.2017г., но и същите не са се състояли, поради липса на наддавателни предложения.

С постановление от 05.06.2017г. ДСИ е вдигнал служебно наложените възбрани, поради липса на постъпила в срока по чл. 494, ал. 2 от ГПК молба за извършване на нова продан на възбранените имоти, но заличаването е отказано от Служба по вписванията поради невнесена държавна такса.

Последвала е нова молба с вх.№601/04.07.2017г. от страна на взискателите за налагане на възбрана и насрочване на нова публична продан на описаните в молбата имоти.

С Постановление от 26.09.2017г. ДСИ е наложил възбрани на СОС с идент.

***, сграда с идент. №***, сграда с идент. №***, сграда с идент. ***, сграда с идент. ***, собственост на длъжниковото дружество.

С молба с вх.№ 1029/07.12.2017г. взискателите са поискали опис и изнасяне на публична продан на СОС с идент. *** и сграда с идент. *** и назначаване на пазач на възбранените на длъжника имоти.

С протокол от 20.12.2017г. е насрочен опис за 28.02.2018г. на горепосочените имоти на длъжника, но по молба на пълномощниците на взискателите от 28.02.2018г. същият е отложен за 06.04.2018г. От данните по делото се установява, че опис не е бил проведен, поради неизпълнение на указанията на ДСИ за внасяне на дължимите авансови такси за това. Не е удовлетворена и молбата на пълномощниците на взискателите от 12.03.2019г. за назначаване на пазач по съображения, че такъв се назначава само при извършен опис.

С молба от 12.03.2019г. взискателите са поискали от ДСИ издаване на удостоверение за размера на задължението на длъжника с оглед присъединяване по изп. дело №654/2018г. по описа на ЧСИ Делян Ноколов.

След този момент по изпълнителното дело е постъпила справка от ЧСИ Ивелина Божилова с вх.№ 585/21.08.2019г. за насрочен опис и оценка на недвижими имоти на длъжника по образувано пред нея изп. дело №580/2019г. На дата 30.08.2019г. е получено уведомление от ЧСИ Делян Николов за насрочен опис на недвижими имоти на длъжника по изп.дело №654/2018г.

След постъпване на уведомлението от ЧСИ Делян Николов няма последващи действия или искания от страна взискателите.

На 17.05.2023г. е постъпила молба от страна на длъжника, представлявано от адвокат Т. Илиева от БАК за прекратяване на изпълнителното производство, поради липсата на активни действия от страна на взискателите повече от две години.

При справка с книжата по делото съдебният изпълнител е констатирал, че в продължение на две години взискателите не са поискали извършването на изпълнителни действия, поради което са настъпили законовите предпоставки изпълнителното дело да бъде прекратено на осн. чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК и съответно е издал постановление на 25.05.2023г. за прекратяване в този смисъл.

На страните са изпратени съобщения за прекратяване на изпълнителното производство, което взискателите са получили на 05.06.2023г., а длъжникът - на 08.06.2023г.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

3

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е допустима тъй като е редовна, подадена от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител в предвидения от закона срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна поради следните съображения:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.

Смисълът на тази правна норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на предпоставки за неговото прекратяване.

Движението на изпълнителното производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

С разясненията, дадени в мотивите на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС е прието, че не са изпълнителни действия и не водят до прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, бук. "в" ЗЗД образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В последвалата след постановяване на посоченото ТР практика на ВКС се правят допълнителни пояснения, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т. е. осъществяването на всички поискани способи е приключило (успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществяват по причина, за която взискателят отговаря. В този смисъл – вж Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., ІV г. о., ГК.