Решение № 1415 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1415 гр. Пловдив, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20235300501776 по описа за 2023 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на И. В. А. от гр.София против Решение № 1693/19.04.2023г. по гр.д.№ 17684/ 2021г. по описа на ПРС – 9 гр.с., с което И. В. А., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. „***, да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на С. В. Т., ЕГН **********, с адрес гр. Пловдив, бул. „***, **, ет. *, сумата от 1 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в лошо настроение, стрес и уронване на репутацията на ищеца, нанесени вследствие на изявление от 18.10.2021 г. в социалната мрежа „Фейсбук“, в което се твърди, че ищецът е взел „жълтици от УДБА“ и че е „продал родината си на ***“, ведно със законна мораторна лихва, считано 14 от датата на увреждането – 18.10.2021 г., до окончателното изплащане на задължението. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска като неоснователен с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност въз основа на доводите за недоказаност на авторството на процесните изявления в социалната мрежа и тяхната публикации, като се счита, че както събраните гласни доказателства, така и приетата СТЕ в тази 1 насока не установяват оспорения от жалбоподателя факт, както и не били отчетени показанията на един от разпитаните свидетели относно наличието на достъп до профила на жалбоподателя от три устройства, едното от които не е познато на последния.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от адв. Р. Д.Д., АК-Пловдив, като пълномощник на въззиваемия С. В. С., от който се оспорва въззивната жалба като неоснователна и мотивира правилност на обжалваното решение по изложените подробно съображения в отговора. Моли да се потвърди обжалваното решение и се присъдят направените за тази инстанция разноски.

Съдът е сезиран с иск по чл.45 ЗЗД от С. В. С. от гр. Пловдив против И. В. А. от гр. София за ангажиране деликтната отговорност на ответника за причинени на ищеца неимуществени вреди от протИ.правни действия на последния, свързани с негови изявления в социалната мрежа „Фейсбук“ – публикувани коментари с обиден и клеветнически характер по повод развивана от ищеца обществена активна дейността по отношение на Република Македония в деня на рождената дата на ищеца през 2021г. По делото ищцовата страна освен електронна кореспонденция - разпечатки от коментари публикации в социалната мрежа „Фейсбук“ в профила на ищеца, както и извадка от профила на ответника, е ангажирана и СТЕ за изследването им, вкл. във връзка с оспореното от ответника авторство на изявленията, ангажирани са и множество гласни доказателства, както и такива от ответника.

С обжалваното решение предявеният иск е уважен частично до размера от 1000 лева, до който е ангажирана деликтната отговорност на ответника за присъждане на обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в лошо настроение, стрес и уронване на репутацията му вследствие на изявления на ответника на 18.10.2021г. в социалната мрежа „Фейсбук“, в което се твърди, че ищецът е взел „жълтици от УДБА“ и че е „продал родината си на С*“.

По делото са отчетени като безспорни фактите и обстоятелствата за това, че са налице изявления с описаното съдържание и коментар за обществената дейност на ищеца, свързани с Република Македония и по-конкретно по повод унищожението на български военни гробища, на датата на рождения ден на ищеца, както и наличието на профил на ответника в социалната мрежа 2

„Фейсбук“ . Независимо от последното от ответника с ОИМ е оспорено предимно авторството на процесните изявления. Не оспорено от страна на ответника относно заеманата от същия длъжност в качеството на Директор на Дирекция „Социална политика и политика на военно-патриотичното възпитание“ към Министерството на отбраната.

Във връзка с изследване на процесните изявления са изготвените по делото две СТЕ, като по основната на първо място при изследване на профила на ищеца във „Фейсбук“ е установена публикацията му на тема “Р**“, по повод на която е констатиран и коментар, публикуван на датата 18.10.2021г. в 16:46 ч. от профил „ ***“ : „ С., откровено ще ти кажа, че си се побъркал. От това, което си натворил си правя извода, че извънземните от С. са те подменили с античен сърбоман македонист. Ти не си същият човек когото познавам. Не зная с колко жълтици да погребани българските войници но ти, ако разбира се не си се побъркал, май си взел някоя жълтица от „УДБА“. Описаните изявления не будят съмнение за съдържащото се в тях отрицателно оценъчно отношение както по отношение на личността на ищеца, така и по отношение на развиваната от него дейност с твърдение за антипатриотична насока на тази дейност с комерсиални подбуди.

Действително оспорено е от страна на ответника авторството на процесните изявления в социалната мрежа от една страна, както и действително от допълнителната СТЕ не е установено с категоричност наличието на данни за неоторизиран достъп и опити за влизане в профила на ответника, като в и около процесния период са открити дейности, извършени от различни IP адреси. Тази част от заключението на вещото лице обаче не може само по себе си да обоснове извод и за наличие на реализиран неоторизиран достъп в профила на ответника, което по правилото на чл.154 ГПК е изцяло в доказателствена тежест на ответника. Твърдението на последния за реализиран неоторизиран достъп до неговия профил във „Фейсбук“ не се свързва и с твърдение за обоснована вероятност от наличие на интерес от лице или кръг лица, с аналогичен на общия между двете страни по настоящото дело интерес по македоно-българските отношения и в частност, свързаните с това отношения по темата за българските военни гробища край **** , Република ***. Не на последно място в допълнителното заключение към СТЕ се е установило още, че такъв регистриран достъп през посочения от ответника IP адрес / 92.247.58.138/ е имало и в предходен/ м.август, 3 м.септември/, различен от посочения от ответника по реда на чл.176 ГПК период - процесния месец октомври. В тази насока показанията на разпитания по делото ангажиран от ответника св. Х. не установяват твърдението на ищеца по отношение на процесната дата 18.10.2021г. / датата на която са публикувани процесните изявления в социалната мрежа/, а свидетелстват за изпратен код за достъп на датата 20.10.2021г. С оглед на това въззивният съд намира също за недоказано при пълно насрещно доказване оспорването на авторството на процесните изявления от страна на ответника, изявления, които съставляват протИ.правно поведение, засягащо личността на ищеца и причинило според ангажираните свидетелски показания на св.В.К., св.К. Г.И., св.В. Тр.А. и св.С. Бл.С./ емоционален дискомфорт и създаващо предпоставки за засягане репутацията на същия като обществен деец с външнополитически изяви в сферата на българо-македонските отношения. В тази насока теоретично-практичната мотивировка на първоинстанционния акт е обоснован с доктринален анализ и съдебна практика, относима към процесния казус, поради което се възприема от въззивната инстанция в споделения правен извод относно наличието на доказан фактическия състав на деликтната отговорност спрямо ответника, при която не се обори презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД. Пред настоящата инстанция се поддържа оспорване на така предявения иск само по основание, доводи относно размера не се формулират, независимо от което определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 1000 лева съответства на обществения критерий за справедлИ.ст на основание чл.52 ЗЗД.

На основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 и 3 ЗА на представляващия ищеца – адв.Р.

Д. Д. следва да се определи възнаграждение съобразно чл.7, ал.1, т.2 НМРАВ в размер на 257,65 лв.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.I ГПК, въззивният съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1693/19.04.2023г. по гр.д.№ 17684/ 2021г. по описа на ПРС – 9 гр.с., в частта, в която И. В. А., ЕГН **********, с адрес гр.

С., бул. „***“ № *, ап. * е осъден да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД на С. В. Т., ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „***, сумата от 1 000 лв., 4 представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в лошо настроение, стрес и уронване на репутацията на ищеца, нанесени вследствие на изявление от 18.10.2021 г. в социалната мрежа „Фейсбук“, в което се твърди, че ищецът е взел „жълтици от УДБА“ и че е „продал родината си на ***“, ведно със законна мораторна лихва, считано 14 от датата на увреждането – 18.10.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

В останалата отхвърлителна част на обжалваното решение същото е влязло в законна сила.

Осъжда И. В. А., ЕГН ********** да заплати на адвокат Р. Д. Д. сумата 257,65 лв / двеста петдесет и седем лева и 65 ст/ адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 и 3 ЗА.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5