Решение № 216 от 13.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Пловдив, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330203246 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 16-2300090/05.05.2023 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив, с което на „Колпойнт ню Юръп“ АД с ЕИК 175138361 на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ.

Жалбоподателят „Колпойнт ню Юръп“ АД, чрез процесуалния си представител, моли да се отмени обжалваното НП. Аргументите са в насока допускане на съществено процесуално нарушение, изразяващо се в несъответствие на нарушената правна норма с фактическата обстановка в постановлението, липса на компетентност у наказващия орган и актосъставителя; от фактическа страна за установяване на различна фактическа обстановка по случая, както и по приложението на чл. 415в от КТ. Претендират се разноски. В съдебно заседание представителят на дружеството жалбоподател поддържа и развива аргументите си от жалбата.

Въззиваемата страна директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) гр.

Пловдив, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Излага подробните си съображения за компетентност на актосъставителя и по отношение на доказателствата и приетата от наказващия орган фактическа обстановка. Приема, че не са налице основания за приложението на чл.

415в от КТ. Претендира се юрисконсултско възнаграждение, както и се прави при условията на евентуалност възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради 1 което се явява допустима. Разгледана по същество я прие за неоснователна.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Дружеството жалбоподател „Колпойнт ню Юръп“ АД стопанисвало офис в гр.

Пловдив на бул. „Асеновградско шосе“ № 4б.

На 07.02.2023 г. в посочения обект на контрол била извършена проверка от служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пловдив. Проверката била осъществена от трима служители на наказващия орган – В. Б. на длъжност ****, Г.Т. – ****, и К.Д. – инспектор. В същия ден в обекта на дружеството жалбоподател от администрацията му се намирала М.Ш. – **** Същият ден на работното си място не била М.М. – *** а изпълнявала задълженията си дистанционно – от вкъщи. Тя разполагала с достъп до пълните поименни графици за работа, но не и Ш. Графиците за работа се изготвяли единствено в електронна форма, като всеки служител имал достъп само до собствения си график. Тъй като до обекта достъпът бил контролиран, известно време след пристигането на служителите на ДИТ били допуснати до етажа, на който се помещавало дружеството и работниците му. По време на проверката проверяващите изискали от представителя на дружеството работодател, а именно Ш. различни документи, сред които и поименните графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, а именно за установеното в правилника за вътрешния трудов ред сумирано изчисляване на работното време с период на изчисляване 1 месец. Ш.не могла да им предостави такива, тъй като се изготвяли единствено в електронна форма, до която тя нямала достъп, а М., която имала такъв, не била за същия ден в обекта на дружеството и работила дистанционно.

Целта на служителите на ДИТ била да проверят дали се спазват правилата относно сумираното изчисляване на работното време. В тази връзка ст. юрисконсулт Б. забелязал, че на служебния компютър на един от работниците бил отворен личният му график, но не успял да го разгледа подробно, тъй като работникът го затворил. Във връзка с липсата в обекта на поисканите графици Ш.осъществила телефонна връзка между Б. и М., в който разговор на държавния служител било обяснено, че поименни работни графици не се съхраняват, а само в електронен вид, че към момента на проверката в обекта няма лице с оторизиран достъп до графиците и на по-късен етап такива могат да бъдат предоставени за определи служители.

За проверката на 07.02.2023 г. бил съставен протокол за извършена проверка № ПР2304679 от 23.03.2023 г. Протоколът бил съставен в присъствието на представители на дружеството жалбоподател - М.М. и Р.М. С него били дадени задължителни предписания в три пункта с крайна дата за изпълнение, един от които бил свързан със съхранението в обекта на поименните графици за работа.

В деня на проверката била съставена призовка за явяването на 13.02.2023 г. пред ДИТ на представител на дружеството и представянето на описаните в съдържанието й документи.

На 27.03.2023 г. до ДИТ – гр. Пловдив по електронна поща било изпратено уведомително писмо изх. № 36109 за изпълнение на указания от протокола за проверката ведно с 4 броя заверени копия на заповеди.

В хода на проверката били представени отделни графици за работа на няколко служители, на пълен график за работа на всички работещи в обекта не бил предоставен.

Въз основа на резултатите от проверката бил съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-2300090/23.03.2023 г. срещу дружеството жалбоподател за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Актът е съставен в присъствието на свидетел представител на дружеството като пълномощник, за което е представено 2 заверено копие на нотариално заверено пълномощно. На същото лице е връчен и актът и се е подписал на него. Срещу акта било подадено възражение с вх. № 23031182 от 31.03.2023 г., което съдържа възражения, сходни с тези в жалбата.

За извършеното нарушение било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 403а, ал. 1 от КТ на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.

В хода на проверката се установило, че дружеството и предишен път е получавало предписания, свързани със съхранението на поименни графици за работа на работниците, за което бил съставен протокол за извършена проверка изх. № ПР1929040 от 27.09.2019 г.

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите В. Б. - актосъставител, и М.Ш. – служител в дружеството, както и от приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, писмено възражение с вх. № 23031182 от 31.03.2023 г., заверено от страната пълномощно на М.М., копие на правилник за вътрешен трудов ред, график за работа на 10 работника за месец февруари, призовка от 07.02.2023 г., протокол за извършена проверка изх. № ПР1929040 от 27.09.2019 г., протокол за извършена проверка № ПР2304679 от 23.03.2023 г., разпечатка от имейл, уведомително писмо изх. № 36109 от 27.03.2023 г., заверени копия от заповеди № 3856/24.03.0223 г., № 3857/24.03.2023 г., № 384/17.10.2016 г., № 3291-1А/27.10.2022 г., копие на обратна разписка, заповед № З0364 от 17.10.2022 г. на изп. директор на ГИТ.

Разпитан в съдебно заседания свидетелят Б. потвърждава авторството на АУАН и поддържа констатациите в него. В допълнение и с подробности изяснява фактическата обстановка, свързана с проверката, неговите действия и тези на работниците на дружеството жалбоподател. По конкретния факт, подлежащ на доказване, а именно възможността за достъп в обекта до поименни графици за работа на работниците, споделя, че такива не са му били предоставени. Всъщност спор по този факт по делото не съществува. Напротив, същите факти са били потвърдени и от свидетеля, воден от страна на жалбоподателя – М.Ш., която освен това споделя, че достъп до графиците не е бил предоставен, поради липсата на работник, който да го предостави поради електронната форма, в която се водят. Спорът по делото се концентрира от правна страна – дали действително в обекта е имало график за работа, електронният може ли да се приеме за такъв и по приложимостта на чл. 415в от КТ.

Затова съдът намира показанията на свидетелите за обективни, логични, непротиворечиви и в пълно съответствие с приетите по делото писмени доказателства, включително протоколът за конкретната проверка, поради което им дава вяра.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени, като да опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Съгласно предоставеното копие на служебна карта, а и пряко от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция 3

„Главна инспекция по труда“ – чл. 21, ал. 2 от него, правомощия на инспектор имат всички служители, назначени на длъжностите инспектор и юрисконсулт, както и ръководителите на административни звена в специализираната администрация. В конкретния случай актосъставителят е служител на длъжност „****“. Оттук въз основа на посочената разпоредба и пряко от закона – чл. 416, ал. 1 от КТ, актосъставителят е разполагал с правомощията да състави и съставя актове за установяване на административно нарушение. Поради това и възражението в тази връзка се приема за неоснователно.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за недържане на разположение на контролните органи на документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа в обект на дружеството.

Не може да се възприеме възражението за съществено разминаване между изложената фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението, дадена от актосъставителя и възприета от наказващия орган, доколкото и от фактическа страна и от правна задължението на работодателя е да държи на разположение поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Затова и не се прие за основателно.

От правна страна съдът намери следното:

На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е на становище, че правилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството жалбоподател като нарушение на посочената разпоредба на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Посочената норма гласи, че в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. От обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.