Решение № 892 от 31.03.2022, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 16070/2021
- Вид
- Решение № 892
- Подписан
- 31.03.2022
- Състав
- Деница Славова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 237 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 892 гр. Варна, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Деница Славова при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20213110116070 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по иска на Д. Н. Н., ЕГН **********, пост. адрес: гр. ***********, против БР. Л.. М. , ЕГН **********, пост. адрес: гр. ***********, за признаване за установено между страните по делото, че ответникът НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *********** /***********, *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 19.10.2021 г., с площ по скица - 908 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс, Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
****, квартал 0, при съседи: ПИ ***********, ***********, ***********, ***********, ***********, *********** и *********** идентичен с имот, съгласно нот. акт № *********** г., а именно: ЛОЗЕ, състоящо се от един парцел с планоснимачен номер ******* /***********/ в квартал ******* /***********/ по пална на Вилната зона, състоящ се от 730 /седемстотин и 1 тридесет/ кв.м., при граници на парцела: север - парцели ******* и *******, от изток - парцели **** и *******, от юг - парцел ******* и път в югозападния край, от запад парцел ****.
Молят на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК да бъде отменен и нотариален акт № *********** г. на нотариус peг. № 011 Я.Н., вписан в Службата по вписванията- Варна Акт № ***********, дв. вх. per. № ***********., с което ответникът се легитимира като собственик въз основа на давностно владение.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, на които се основава иска:
В исковата молба се твърди, че Д. Н. Н., ЕГН ********** е собственик на следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, район „*******", с административен адрес: "***********, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *********** /***********, *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 19.10.2021 г., с площ по скица - 908 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс, Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, квартал 0, при съседи: ПИ ***********, ***********,***********, ***********, ***********, *********** и *********** идентичен с имот, съгласно нот. акт № *********** г., а именно: ЛОЗЕ, състоящо се от един парцел с планоснимачен номер ****** /***********/ в квартал ******* /***********/ по пална на Вилната зона, състоящ се от 730 /седемстотин и тридесет/ кв.м., при граници на парцела: север - парцели ******* и *******, от изток парцели **** и *******, от юг - парцел ******* и път в югозападния край, от запад парцел ****.
Правото на собственост е придобито от ищеца Д. Н. Н. на 26.06.1981 г. чрез договор за дарение на недвижим имот, обективирано в нот. акт № *********** г. на нотариуса при Варненския районен съд.
След придобиването на собствеността през м. 06.1981 г. до настоящият момент, ищецът е упражнявал еднолично владение и фактическа власт върху описания недвижим имот и не е изгубил правото си на собственост.
През м. септември 2021 г., при справка в Имотния регистър е 2 установил, че ответникът БР. Л.. М. е признат за собственик с констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка върху недвижимия имот по давностно владение. Констативният нотариален акт № *********** г. е съставен от Нотариус per. № 011 Я.Н. и е вписан в Службата по вписванията Акт № ***********, дв. вх. per. № *********** г.
Твърди, че ответникът БР. Л.. М.а не е собственик на недвижимия имот по давностно владение, тъй като не е упражнявал фактическа власт върху имота в нито един момент преди и след 01.03.2021 г., когато е съставен констативния нотариален акт, с който е признат за собственик по давностно владение.
При извършването на обстоятелствената проверка пред нотариус Я.Н., peг. № 011 в НК вероятно са се явили свидетели, които са потвърдили неистина - че ответникът е владял имота като свой, необезпокоявано и непрекъснато повече от десет години.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че е направил отказ от правото на собственост и представя копие от вписаната по съответния ред декларация за отказ от правото на собственост върху посочения имот вх.рег. № *********** г. на СВ — Варна и № *********** г.
С молба от 20.12.2021г. ищецът поддържа предявения иск, като сочи, че има правен интерес от него, тъй като желае отмяна на нотариалния акт, с който е признато правото на ответника.
В с.з. от 25.03.2022г. ответникът чрез процесуалния си представител, надлежно упълномощен, прави ПРИЗНАНИЕ на иска.
Ищецът поддържа иска и моли за произнасяне по реда на чл. 237 от ГПК.
Съдът приема за установено следното:
Налице са предпоставките на чл. 237 от ГПК за постановяване на решение при признание на иска: налице е признание на иска,; не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237 ал.3 от ГПК, поради което съдът, основавайки се на признанието, следва да постанови решение, с което да уважи исковата претенция.
От ищеца се претендира присъждане на разноските за производството, а 3 ответникът счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и че той не дължи разноски.
Съгласно чл. 78 ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. В горепосочената правна норма са въведени две кумулативно изискуеми предпоставки, което следва недвусмислено от употребата на съюза „и“. В конкретния случай безспорно е налице признание на иска. Съдът обаче намира, че липсва втората предпоставка за приложението на чл. 78 ал.2 от ГПК, а именно ответникът да не е дал повод за завеждане на иска, доколкото трайната и непротиворечива практика, постановена по реда на чл.274 ал.3 от ГПК, приема, че първата предпоставка по чл.78 ал.2 от ГПК липсва когато сезирането на съда е условие за упражняване на субективните права на ищеца /определения № 500 от 16.07.2013г. по ч.гр.д.№ 2326/13г. на І ТО и № 709 от *******.12.2012г. по ч.гр.д. № 592/12г. на І ГО на ВКС, № 71 от 21.01.2014г. по ч.гр.д.№ 17/14г. на ІII ГО на ВКС/. В конкретния случай искът е установителен, но с него се цели и приложение на нормата на чл. 537 ал. 2 от ГПК, доколкото в правния мир съществува констативен нотариален акт, издаден в полза на ответника, чието действие не би могло да отпадне с обратна сила по друг начин, освен по предвидения за това ред – отмяната му по реда на чл. 537 ал. 2 от ГПК. Следва да се подчертае, че отказът от правото на собственост от ответника има действие само занапред, което обаче не съответства на интереса на ищеца да установи, че изначално не е загубил правото си на собственост върху имота по давност. Съвсем различно е правното положение в случай, че ответникът е притежавал правото на собственост и след това се е отказал от него, и съвсем различно ако изобщо не е притежавал право на собственост върху имота. Поради това съдът намира, че разноски се дължат от ответника, доколкото той е станал причина за завеждане на делото с действията си по снабдяване с КНА.
С оглед на това, чл. 78 ал. 2 от ГПК е неприложим и ответникът дължи заплащане на разноските на ищеца, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
Съгласно списъка на разноските и доказателствата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2364,14лв. – разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото - Д. Н. Н., ЕГН **********, пост. адрес: гр. ***********, и БР. Л..
М., ЕГН **********, пост. адрес: гр. *********** , че ответникът БР. Л.. М., ЕГН
********** НЕ Е СОБСТВЕНИК на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *********** /***********, *********** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 19.10.2021 г., с площ по скица - 908 кв. м., трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг обществен обект, комплекс, Предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: ****, квартал 0, при съседи: ПИ ***********, ***********, ***********, ***********, ***********, *********** и *********** идентичен с имот, съгласно нот. акт № *********** г., а именно: ЛОЗЕ, състоящо се от един парцел с планоснимачен номер ******* /***********/ в квартал ******* /***********/ по пална на Вилната зона, състоящ се от 730 /седемстотин и тридесет/ кв.м., при граници на парцела: север - парцели ******* и *******, от изток - парцели **** и *******, от юг - парцел ******* и път в югозападния край, от запад парцел ****.
ОТМЕНЯ нотариален акт № *********** г. на нотариус peг. № 011 Я.Н., вписан в Службата по вписванията- Варна Акт № ***********, дв. вх. per. № ***********., с което ответникът е признат за собственик въз основа на давностно владение, на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА БР. Л.. М. , ЕГН **********, пост. адрес: гр. *********** , ДА ЗАПЛАТИ на Д. Н. Н., ЕГН **********, пост. адрес: гр. ***********, сумата от 2364,14лв. /две хиляди триста шестдесет и четири лева и 14 ст./, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 6