Решение № 402 от 24.11.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 402 гр. Велико Търново, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20254110200530 по описа за 2025 година Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. А. Т., ЕГН [ЕГН], с адрес ***, против Електронен фиш (ЕФ) за налагане на глоба на ОД на МВР гр. Велико Търново, серия К № 5915750, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал.2, вр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява. В депозираната жалба оспорва ЕФ като незаконосъобразен. Навежда доводи за изтекла погасителна давност. Алтернативно твърди, че липсва „повторност“ на нарушението, тъй като предходното нарушение е за скорост в населено място, а процесното – извън населено място, което според жалбоподателя изключва идентичността на нарушенията.

Въззиваемата страна – ОД на МВР Велико Търново, не изпраща представител. В писмено становище оспорва жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден .

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

На 30.10.2021 г. в 11.31 ч., в обл. Велико Търново, общ. Велико 1

Търново, на път I-4 (извън населено място), при км. 133+490, в посока гр.

Варна, с автоматизирано техническо средство SITRAFFIC Lynx ERS 400 № 1062569A01080078 е заснето движението на лек автомобил „Волво В 50 2.0 Д“ с рег. № *** със скорост от 81 км/ч (след приспаднат толеранс) при ограничение 60 км/ч, въведено с пътен знак В26. Превишението на скоростта е 21 км/ч .

Като собственик/ползвател на автомобила е установена жалбоподателя С. Т. въз основа на подадена декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП .

Наказващият орган е квалифицирал деянието като извършено в условията на повторност по смисъла на §6, т. 33 от ДР на ЗДвП, позовавайки се на влязъл в сила на 30.10.2020 г. ЕФ серия К № 2632130 (на ОДМВР Плевен), с който на същото лице е наложена глоба за нарушение по чл. 21, ал.

1 ЗДвП. Въз основа на квалификацията „повторност“, органът е наложил глоба в двоен размер – 200 лева (вместо 100 лв. за първо нарушение), на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП .

Електронният фиш е връчен на 25.03.2025 г. .

Правни изводи:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По възражението за давност: Възражението е неоснователно.

Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (изм. ДВ, бр. 26/2010 г.), давностният срок за преследване на деяния, наказуеми с глоба, е три години. Абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК е 4 години и 6 месеца. Нарушението е извършено на 30.10.2021 г. Абсолютната давност изтича на 30.04.2026 г. Към момента на издаване и връчване на ЕФ, както и към момента на съдебното решение, давността не е изтекла.

По квалификацията

"повторност":

Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е приложил закона, квалифицирайки деянието като „повторно“. Съгласно §6, т. 33 от ДР на ЗДвП, "повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление или електронния фиш, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

В случая предходното нарушение (ЕФ К № 2632130) е влязло в сила 2 на 30.10.2020 г. Процесното нарушение е извършено на 30.10.2021 г., което е точно в рамките на едногодишния срок (последният ден от срока).

Относно възражението за липса на идентичност: Съдът приема, че нарушенията за превишаване на скоростта, квалифицирани по чл. 182, ал. 1 (в населено място) и по чл. 182, ал. 2 (извън населено място) от ЗДвП, са нарушения от един и същ вид. И в двата случая се касае за неспазване на скоростните режими, регламентирани в чл. 21 от ЗДвП. Различното място на извършване (в или извън населено място) променя степента на обществена опасност и размера на санкцията, но не променя родовия обект на нарушението и неговия вид – управление на МПС с превишена скорост.

Законодателят цели по-строго санкциониране на системните нарушители на скоростните режими, независимо от това къде конкретно е извършено нарушението. Следователно, наличието на влязло в сила наказание за превишена скорост в населено място е годна предпоставка за квалифициране на последващо превишение извън населено място като „повторно“.

Предвид горното, правилно е приложена разпоредбата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, която предвижда глоба в двоен размер. За превишение от 21 км/ч извън населено място глобата е 100 лв. (чл. 182, ал. 2, т. 3), а в двоен размер – 200 лв., колкото е наложена с обжалвания ЕФ.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган, съдържа всички законови реквизити и е доказан от събраните по делото веществени доказателства (снимков материал, протоколи за проверка на уреда). Не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Поради изложеното, Електронният фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Относно разноските: Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски и не е представила доказателства за такива, поради което съдът не присъжда разноски.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба на ОД на МВР 3 гр. Велико Търново, серия К № 5915750, с който на С. А. Т., ЕГН [ЕГН], за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 4, вр. ал. 2, т. 3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 (двеста) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4