Решение № 44 от 20.02.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. гр. Добрич, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500800 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№17418/23.09.2025г. от „Атанасов Груп“ ЕООД с ЕИК 124524172, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.“Кирил и Методий“№10, с управител А. Г. А., срещу решение №743/19.08.2024г. по гр.д.№1468/2024г.на РС-Добрич, с което се ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Атанасов Груп“ ЕООД дължи на „ВАЛБАГ“ ЕООД с ЕИК 124703734, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, общ. Балчик, жк.„Балик“, бл.14, вх. А, ет. 7, ап. 21, сумата от 2 360.00 лева, представляваща цена за предоставена услуга от „ВАЛБАГ“ ЕООД по Фактура-оригинал №0000001140/29.08.2023 г., ведно с лихва за забава в размер на 85,01лева, начислена за периода 01.11.2023г.05.02.2024г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 424/2024г. по описа на РС Добрич, и разноски по делото.

Според въззивника решението е незаконосъобразно защото искът не бил доказан. С ищецът били сключили договор за извършване на услуга с челен товарач, която не била извършена качествено и в срок, поради което въззивникът платил само 1000лева. Устно се договорил с ищеца да преразгледа цената като я намали и да разсрочи плащането, който ангажимент той не изпълнил. По тези съображения счита ищецът да не е доказал, че е изпълнил възложената работа и, че същата е приета от ответника без забележки. Съдът неправилно изчислил и законната лихва с калкулатор на НАП като не уважил искането му за привличане на вещо лице, с което 1 допуснал процесуално нарушение.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба е подаден от въззиваемата страна - „ВАЛБАГ“ ЕООД с доводи за неоснователността и, свеждащи се до липсата на своевременно релевирани в хода на първоинстанционното производство възражения относно облигационните отношения помежду им- в съдебно заседание на 14.04.2025г. процесуалния представител на ответника заявил, че до датата на следващото съдебно заседание ще има възможност да се разплати, че не се оспорва дължимостта на главницата, част от която платил. Не отговаряло на истината и, че съдът не уважил искането му за експертиза.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, с начало 09.09.2025г., когато е връчен препис от решението на обжалващия, и край 23.09.2025г., от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, отговаря на изискванията на чл.260-чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.

Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на иска, като приема за установено следното:

Гр.д.№1468/2024г. на РС-Добрич е образувано по искова молба с вх.

№9647/16.05.2024г. на „ВАЛБАГ“ ЕООД с ЕИК 124703734, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, общ. Балчик, жк.„Балик“, бл.14, вх. А, ет. 7, ап. 21, срещу „Атанасов Груп“ ЕООД с ЕИК 124524172, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул.“Кирил и Методий“№10, с която се иска да бъде признато за установено на основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца сумите от 2 360.00 лева, представляваща цена за предоставена услуга от „ВАЛБАГ“ ЕООД по Фактура-оригинал №0000001140/29.08.2023 г., и сумата от 220лева, представляваща обезщетение за забава плащането на главницата в размер на законната лихва за периода 11.09.2023г.- 14.05.2024г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с №169/07.02.2024г. по ч. гр.д.

№424/2024 г. на ДРС.

Пораждащите съдебно предявените вземания обстоятелства се свеждат до твърдения за облигационни отношения между страните по договор за изработка- услуга с челен товарач, изпълнена от ищеца и издадена фактураоригинал №0000001140/29.08.2023 г. за сумата от 3360лева, с падеж на задължението 11.09.2023г., частично плащане от страна на ответника на датата 31.10.2023г. на сумата от 1000лева; неизпълнение от страна на ответника на задължението за плащане на останалата част от стойността на услугата.Поради неплащане в срок на дължимия остатък ответникът дължал и лихви за забава от 220лева за периода на забавата 11.09.2023г.- 14.05.2024г.

Неизпълнението от страна на ответника на процесното задължение 2 обосновало подаването на заявление по чл.410 от ГПК, което било уважено с издаване на заповед за изпълнение по гр.д.№ 424/2024 г. на ДРС.

Депозираното от ответника възражение срещу заповедта за изпълнение обосновало интереса от предявения иск.

В писмения отговор с вх.№14564/24.07.2024 г., подаден в срока по чл.

131 ,ал.1 от ГПК,ответникът чрез законния си представител –управителя А. А., излага становище, че иска е допустим и вероятно основателен. Оспорва размера на дължимата лихва. Предлага спогодба на ищеца при условията на изпълнение на задълженията си на две вноски- до 31.10.2024г. да плати сумата от 1200лева, до 30.11.2024г. да плати остатъка от 1160лева и разноските на ищеца в заповедното и исковото производство.

В първото открито съдебно заседание, проведено на 10.04.2025г. упълномощения от ответника адвокат изрично е заявил, че не оспорва дължимостта на главното задължение, част от което било изпълнено, но оспорва дължимостта на лихва с посочения период и размер, предлага изпълнение до датата на следващото съдебно заседание.

С протоколно определение от същото съдебно заседание районния съд е прекратил като недопустимо производството в частта на предявеното установително искане за вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва за горницата над 87.26лева до претендираните 220лева за периода 11.09.2023г.-01.11.2023г. и за периода 05.02.2024г.-14.05.2024г., което определение не е обжалвано и е влязло в сила. Така в предмета на исковия процес освен вземането за главницата от 2360лева е и акцесорното вземане от 87.26лева обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 01.11.2023г-05.02.2024г.

Правната квалификация на исковете като такива по чл. 422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.79 от ЗЗД вр.чл.258 и сл.от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД изхожда от изложените от ищеца фактическите обстоятелства, обуславящи интереса от установителен иск и заявения установителен петитум – иск на кредитор срещу длъжник за установяване съществуване на предявено със заповед за изпълнение договорно задължение.

Установява се, че от ищеца е подадено заявление с вх.

№2570/06.02.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане – сумата от 2422.45 лева неизплатен остатък по фактура №0000001140/29.08.2023 г. на обща стойност 3360лева с ДДС по договор за услуга с челен товарач-носене и пробутване на силаж, извършена в периода 24.08.2023г.-27.08.2023г., заедно със законна лихва от датата на заявлението06.02.2024г. до окончателното изплащане; сумата от 87.26 лева обезщетение за забава за периода 01.11.2023г. – 05.02.2024г..

Заявлението е уважено и е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение №169/07.02.2023г. по №424/2024г. на ДРС, с която е разпоредено длъжникът, ответник по настоящото дело, да плати на заявителя, ищецът по настоящото дело, претендираните суми.

3

Длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, при което на 18.04.2024г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжника Община Добрич . В едномесечен срок с начало 18.04.2024г. и край 18.05.2024г. заявителя е депозирал искова молба вх.№9647/16.05.2024г. срещу двамата длъжника за сумите, предмет на издадените заповеди за изпълнение.

Исковите претенции са допустими. Заявени са в едномесечния срок по чл. 415 ал.1 от ГПК, от легитимирано лице-заявителят в заповедното производство, за установяване съществуването на вземането, като продължение на защитата си по повод направени възражения на длъжника в заповедното производство. Налице е идентичност между материалното право, чието изпълнение се претендира по специалния ред на заповедното производство и правото, чието установяване се иска в исковото производство.

Идентичността обхваща всички индивидуализиращи признаци на вземанетооснование, пасивно и активно задължени лица, размер и период, като по отношение на главницата установителната претенция има за предмет сумата от 2360лева, т.е. част от сумата 2422.45лева, предмет на издадената заповед за изпълнение.

По въпроса за вида и характера на правоотношението, сочено от ищеца като източник на вземането спор между страните е нямало. Касае се за правоотношение по договор за изработка-услуга с челен товарач по носене и пробутване на силаж, извършена в периода 24.08.2023г.-27.08.2023г., за което е съставена от изпълнителя фактура за стойността на услугата от 3360лева с ДДС. Фактурата е едностранно подписана от издателя, но привлеченото от районния съд вещо лице е установило, че същата е осчетоводена от ответното дружество по дебита на сметки 602-„Разходи за външни услуги“ и 4531-„Начислен ДДС върху покупките“ и по кредита на сметка 401-„Задължения към доставчици“, включена е дневника за покупки на дружеството и е ползван данъчен кредит. Отразяването на фактура в счетоводството на ответника, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата, са обстоятелства, представляващи признание за възникването на облигационното правоотношение с параметрите, посочени във фактурата, дори самата тя да не е била подписана от посочения в нея получател. В този смисъл освен, че страните не са спорили , но е и установено възникването на правоотношението с посочените във фактурата параметри. Не е имало спор и относно реалното изпълнение на услугата. Поръчващият в качеството си на ответник по иска не е въвел своевременно/с отговора на исковата молба или по-рано с възражението по чл.414 от ГПК/ възражение за неоснователност на претенцията поради наличие на правоизключващо обстоятелство - неточно изпълнение /качествено, количествено или др./, изрично е признал, че дължи плащане на остатъка от стойността на услугата, но е във финансово затруднение и предлага спогодба при условия на разсрочване, което ищецът не е приел .

4

Заявените във въззивната жалба възражения за неоснователност- не дължи защото ищецът не изпълнил качествено и в срок услугата, са преклудирани, респ.не са налице процесуалните условия за разглеждането им от въззивният съд. Според правната уредба на въззивното производство в действащия ГПК, обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на обжалвания съдебния акт е само косвен резултат от тази дейност. Според дадените в т.4 на ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС разяснения, с изтичането на срока по чл.131 от ГПК за отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти. По силата на концентрационното начало в процеса, страната не може да поправи пред въззивната инстанция пропуските, които поради собствената си небрежност е допуснала в първоинстанционното производство. От горното следва, че когато страната не е изложила възраженията си в сроковете по чл.133 ГПК съдебното решение не може да се основава на такива възражения. Разпоредбите на чл.131 и чл.133 ГПК ограничават възможността на ответника по делото да прави възражения относно основателността на предявения иск, да сочи доказателства след срока на отговора на исковата молба, като неговите възражения и доводи, направени с отговора по чл.131 ГПК ограничават както първоинстанционния съд да разширява обхвата на своето произнасяне, така и въззивната инстанция, която е обвързана от същия този обхват на произнасянето. Изключение от това ограничение са правомощията на въззивната инстанция във връзка с правото на страната да представя нови доказателства и да твърди нови обстоятелства, но при наличието на предпоставките на чл.266 ГПК, каквото изключение в случая не е налице.