Протокол № 300 от 09.09.2026, Окръжен съд - Шумен

ПРОТОКОЛ

№ 300 гр. Шумен, 09.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна В. Райкова

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Мерджан Ем. Мехмед при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова и прокурора Е. Д. Я.

Сложи за разглеждане докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263600600447 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:17 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим З. Г. В., редовно призован – не се явява и не изпраща представител.

Не се явява защитникът адвокат И. Ж. от АК – София, редовно уведомен по телефона.

За Окръжна прокуратура – Шумен, редовно призовани, се явява прокурор Е. Я..

Съдът докладва молба по даване ход на делото и допълнение към въззивната жалба от З. Г. В., чрез защитника си адвокат И. Ж. от АК – София.

Прокурорът: Считам, че не са налице пречки за даване ход на делото, предвид постъпилата молба.

Съдът, като съобрази изявленията в молбата по даване ход на делото, счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото и поради това О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът докладва въззивна жалба от З. Г. В., чрез защитника си адвокат И. Ж., срещу Присъда № 13/02.07.2026 г. по НОХД № 177/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, както и допълнението към въззивната жалба в молбата по даване ход на делото.

1

Прокурорът: Жалбата е допустима, по същество ще взема отношение по-късно.

Представям доказателства - справка „Актуално състояние“ и дружествените договори на процесното дружество „***“ ООД от Търговския регистър, с оглед твърденията на страните и определението на съда, което е станало причина за настоящото въззивно производство на практика. Относно чл. 24, ал. 2 от НПК той съдът не е дал възможност на подсъдимия да изложи становище по всички въпроси. По-скоро смятам, че защитникът е взел становище и е заявил като представител, предполагам, на обвиняемия, и е счетен за едно и също с обвиняемия. Не е дадена думата въобще на подсъдимия. Според мен изначално е допусната грешка при това становище на съда, защото в дружествения договор изрично е посочено, както е в чл. 141 от ТЗ, че управителят може еднолично да представлява дружеството и да го управлява. Няма изрично становище на подсъдимия, но така или иначе при тези факти ние не можем да го прекратим, доколкото НПК не ни дава тази възможност. Смятам, че за това процесуално нарушение трябва да се върне във фазата, в която това може да бъде сторено от районния съд. Според мен това не може да се санира в настоящото производство, защото това може да се извърши само във фазата преди даване ход на съдебното следствие, което колегите са се опитали да направят, като са изразили такива становища. Не е дадена въобще думата на подсъдимия, дадена му е едва, когато са го попитали дали иска съкратено съдебно следствие, това е за пръв път. Според мен в тази фаза не би следвало да се призовава лицето тук, тъй като не може да се санира този пропуск.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА днес представените от прокурора Справка от Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел за „Актуално състояние“ на „***“ ООД;

Дружествен договор на „***“ ООД от 30.09.2023 г. и Дружествен договор на „***“ ООД от 28.08.2025 г.

ОГЛАСЯ и ПРИЕМА материалите, намиращи се в НОХД № 177/2026 г. по описа на Районен съд – Нови пазар, ведно с материалите по ДП № 223/2025 г. по описа на РУ – Нови пазар.

Прокурорът: Нямам искания. Няма да соча други доказателства.

Съдът намира фактическа обстановка за изяснена, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

Прокурорът: Уважаеми окръжни съдии, считам, че при разглеждането на делото на първа инстанция още в разпоредителното заседание е допуснато съществено процесуално нарушение, може би не едно, но същественото, според мен, в случая е, че съдът не е съобразил каква е разликата между управляващ, представляващ на едно юридическо лице и собственик на дружествените дялове в същото лице. Това са различни правни фигури и разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от ТЗ изрично предвижда, че дружество с ограничена отговорност се представлява от управителя. При няколко управителя всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор не предвижда нещо друго.

Затова и днес представих дружествените договори на юридическото лице, което е едно от ощетените юридически лица по настоящото дело, а именно - „***“ ООД. От материалите, 2 които днес представих, е видно, че действително свидетелката, която е разпитана на досъдебното производство и която е направила изявление, че дружеството не желае да продължава наказателното производство срещу подсъдимия, е представлявала и управлявала това дружество, има правомощия да направи такова изявление и не е необходимо всеки от един от собствениците на дялове в дружеството да прави такова изявление, то не е и възможно, доколкото не всички собственици на дялове на практика имат представителна власт спрямо третите лица. Направено е такова изявление от второто ощетено юридическо лице – „Пътно управление“, и то е направено във фазата, в която законът предвижда да е сторено, т.е. преди започване на съдебното следствие. Във фаза на разпоредителното заседание на практика всички ощетени юридически лица са пожелали да бъде прекратено делото. Факт е, че такова прекратяване не е последвало. В случая съдът няма право да избира процесуалното си поведение и е задължен след проверка на обстоятелствата, които са бил факт, според мен, да постанови прекратяване на делото, каквото е било искането и на защитата и на прокурора. Не е последвало такова прекратяване на делото. Не мисля че съдът в случая е съобразил примерно обстоятелството, че примерно, поради едно недоглеждане на законодателя в разпоредбата на чл. 343, ал. 2 е посочен като лице, което може да прави такова изявление само пострадалият, без да е посочено ощетеното юридическо лице. Не мисля, че съдът го е съобразил и оттам е извел изводите си, поне не виждам такива изводи и считам, че в случая винаги практиката е смятала, че наред с пострадалия в разпоредбата на чл. 343, ал. 2 такова право да прави изявления има и представителят на ощетеното юридическо лице и това се извежда от общата разпоредба на чл. 24, ал. 1, т. 9. Затова считам, че в случая е следвало именно такъв да бъде изходът от процеса на първа инстанция, но като не е сторено това, смятам, че в тази фаза, в която процесът се намира понастоящем, е невъзможно да бъде санирано това процесуално нарушение. То може да бъде отстранено единствено и само, ако се върне във фазата, която НПК предвижда да може да се прекрати процеса на това основание, а това е фазата от преди даване ход на съдебното следствие в първа инстанция.

Затова моля, да отмените решението на НПРС и да върнете за отстраняване на съществено процесуално нарушение, като дадете задължителни указания за прилагането на закона и в случая те следва да обхващат и прилагането на чл. 24, ал. 2 от НПК, според която след изявление на всички участващи в процеса, следва да бъде изслушан задължително и подсъдимият, който може да реши при тези обстоятелства и при изявлението на ощетените юридически лица процесът срещу него да продължи, това по негова воля може да се случи и неизслушването му по този въпрос също би представлявало съществено процесуално нарушение.

Моля за решение в този смисъл.

След тайно съвещание съдът обяви, че ще се произнесе в законоустановения едномесечен срок с решение, за изготвянето на което страните ще бъдат уведомени писмено.

Протоколът е съставен в съдебно заседание, което приключи в 10:32 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3