Решение № 3842 от 01.04.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3842

Пловдив, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XIV Състав, в съдебно заседание на пети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА

При секретар АНДРЕАНА ДИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА административно дело № 20257180702926 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на П. Й. Й., [ЕГН], с адрес [населено място], общ.Стамболийски, обл.Пловдив, ***, чрез адв.Г. И., срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000860 от 01.12.2025 г., издадена от началник група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, с която на основание чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „З”, „гг“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Поддържа се, че фактическата обстановка, възприета от административния орган, е неправилно установена, доколкото към момента на проверката автомобилът е бил регистриран по надлежния ред и за него е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Навеждат се съображения, че не са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на мерките по чл. 171 ЗДвП, както и че административният орган не е изпълнил задължението си да изясни всички относими факти и обстоятелства. Поддържа се още, че за едно и също поведение са наложени няколко принудителни мерки, което води до несъразмерност и незаконосъобразност на административната намеса. С оглед на изложеното се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Ответникът - началник група в Сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Пловдив, чрез юрк.М., в нарочно писмено становище поддържа неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Възразява срещу размера на заявените от жалбоподателя съдебни разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява допустима.

От събраните по делото доказателства се установява следното:

На 30.11.2025 г., около 18:00 часа, в [населено място], жалбоподателят П. Й. управлявал лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], когато бил спрян за проверка от служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. В хода на проверката контролните органи приели, че за управляваното моторно превозно средство не е налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, както и че същото не е регистрирано по надлежния ред. За тези констатации на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA № 4699411 от 30.11.2025 г.

Въз основа на така съставения АУАН, на 01.12.2025 г. началник група към ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“ издал заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-1030-000860, с която на жалбоподателя, на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността, но за срок не по-дълъг от 6 месеца. В заповедта административният орган е приел, че са налице предпоставките за прилагане на мярката, като се е позовал изцяло на констатациите, обективирани в съставения АУАН.

По делото са представени писмени доказателства, включително застрахователна полица „Гражданска отговорност“ и данни относно регистрацията на процесното моторно превозно средство, относими към релевантния период.

За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт, ответникът представя заповед № 317з-3162/15.04.2022 г. на директора на ОД на МВР – Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи е оправомощил служителите на РУ на МВР, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1 от ЗДвП.

Според справка от АИС на МВР регистрацията на МПС рег. № [рег. номер] е служебно възстановена по чл. 143, ал. 1 от ЗДвП на 01.12.2025г. по уведомление от Гаранционния фонд за валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Описаните в АУАН серия GA № 4699411 от 30.11.2025 г. фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед.

За осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, в нормата на чл. 171, т. 1 от ЗДвП като принудителни административна мярка е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач. Според чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, посочената ПАМ се прилага, в случаите когато водач извърши административно нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП - управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 14 от Закона за Министерството на вътрешните работи, полицейските органи извършват охранителна дейност по опазване на обществения ред и осигуряване безопасността на движението по пътищата в Република България.

Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.

По смисъла на чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.

Съгласно чл. 172, ал. 2 от ЗДвП, налагането на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол се извършва чрез: 1. недопускане управлението на моторното превозно средство; 2. спиране от движение на моторното превозно средство; 3. отнемане на документите по чл. 165, ал. 2, т. 1 и чл. 166, ал. 2, т. 1 (сред които е и свидетелството за управление на водача) и др.

В случаите по чл. 171, т. 1, буква "з" свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение /чл. 172, ал. 3 от ЗДвП/.

Според ал. 6 на чл. 172 от ЗДвП, обжалването на заповедите за налагане на ПАМ не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Норма на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в редакцията ѝ след измененията (ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.) регламентира служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, като служебно прекратената регистрация на ППС се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика, след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. След измененията на ЗДвП, включително към датата на издаване на обжалваната заповед в чл. 143, ал. 10 от ЗДвП не се съдържа изискване за уведомяване на собственика на МПС от съответните органи на МВР за прекратена регистрация на автомобила.

Нормата на чл. 574, ал. 10 от Кодекса за застраховането КЗ) поставя задължение за Информационният център да уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и да им предоставя 14 – дневен срок от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Според чл. 574, ал. 11 от КЗ, когато в срока по ал. 10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява компетентния за регистрацията на пътни превозни средства в РБългария орган да прекрати регистрацията на превозното средство.

Обсъденият правен режим и установената фактическа обстановка налагат извода, че процесната принудителна административна мярка е наложена от материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП /в редакцията й от 07.09.2025 г./ не съдържа задължение за администрацията на МВР да уведоми собственика на автомобила за служебно прекратената регистрация. В същото време в нормата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (ДВ бр. 31 от 14.04.2000 г.) това изискване не е отпаднало и към момента. Същата поставя изискване при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 (по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд), да се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Тази разпоредба е действаща и не се явява в противоречие с разпоредбата на 143, ал. 10 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 64 от 2025 г.), тъй като последната не съдържа изрично правило, че за служебно прекратената регистрация не се уведомява собственикът на МПС, посочен в регистъра.

В горния смисъл са и мотивите на Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., според които прекратяването на регистрацията не настъпва по силата на закона при непредставяне на доказателства за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, а се извършва след автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането. Собственикът на моторно превозно средство обективно няма как да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на моторното превозно средство. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици.

Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ceff5e5e-417c-4c0c-ab43-fca47ca09727