Присъда № 27 от 20.02.2024, Районен съд - Русе

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 2107/ 2023г. на РРС, I н.с.

Районна прокуратура Русе е обвинила М.И.П. , с ЕГН: 740603549, в това, че на 11.10.2022г. в гр.Русе, в условията на посредствено извършителство, чрез упълномощен адвокат С.Н.С. от АК гр.Русе, пред надлежен орган на властта - Районна прокуратура - Русе, чрез подаване на жалба с вх. № 5771/22, набедила Х.Й.М. от гр.Русе, в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 - средна телесна повреда изразяваща се в причиняване на трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни и в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК – лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 счупване на зъб, като знаела, че М. е невинен - престъпление по чл.286, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа първоначално повдигнатото обвинението.

Подсъдимата не се признава за виновна за фактите и обстоятелствата, отразени в обвинителния акт.

Защитникът на подсъдимата, адв.И.М. пледира съдът да постанови оправдателна присъда на основание чл. 304 от НК, тъй като според него подсъдимата била подведена от адв.С.. Пледира, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, тъй като представените записи са непълни. На тях се виждало само една врата и домоуправителя, който стои на тази врата, а не се чуват конкретни реплики.Не се виждало дали преди да се опита да ритне домоуправителя подсъдимата дали не е била бутната от него. Навеждат се доводи, че подсъдимата е действала при неизбежна отбрана, тъй като си мислела, че домоуправителя ще я удари.

Съдът, като съобрази поотделно и в съвкупност събрания доказателствен материал по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подс.М.И.П. е родена на 03.06.1974 г. в гр. Русе, български гражданин, неомъжена, средно образование, работи, неосъждана, жив. в гр. Русе, ул.

„Рига“ № 12, вх. 1, ет. 13, ап. 13, ЕГН 740603549.

През 2022г. Х. М. бил домоуправител на етажната собственост в бл.

„Жерав" находящ се на ул. „Рига" № 12 в гр. Русе. На 12.08.2022г., той поправял бравата на вратата на едно от помещенията на партерния етаж, когато чул удари по вратата на асансьора. Отишъл да провери каква е ситуацията и видял как подс.. М.П. (живуща в жилищния блок) блъска по вратата на подемното съоръжение. М. й направил забележка, а обвиняемата го нагрубила като му казала, че е домоуправител на „оная й работа", влязла в асансьора и се качила до апартамента си на 13- тия етаж. 10 минути по-късно, тя слязла отново на партера и поискала от св. М. ключ за сушилното помещение. Той й отговорил, че няма такъв, тъй като единствено вратата към това помещение е обща, но самото то е разделено на отделни клетки, които са 1 частна собственост и представляват прилежащи части към съответните жилищни помещения. Отговорът не се харесал на подс. П.. Тя започнала на висок и арогантен тон да му търси сметка, като го обиждала, след което се изплюла в краката му и го напсувала. Домоуправителят не се сдържал и й ударил два шамар. Подс. П. запалила цигара и се насочила към асансьора. М. отишъл при нея за да й направи забележка да не се качва с цигарата в товароподемното съоръжение, за да избегне опасността от предизвикване на пожар. П. му казала да си гледа работата, влязла в асансьора, а св. М. задържал вратата и настоял да изгаси цигарата. Тогава обвиняемата отново го напсувала и се опитала да го удари с десния си крак в лицето, вследствие което му счупила очилата. При усилието си обаче, тя загубила равновесие, левият й опорен крак, на който била пренесена цялата й тежест не издържал и П. паднала на пода в асансьора. При падането П. изпуснала цигарата, след което сама се изправила, без чужда помощ и с асансьора се качила до жилището си, а св. М. си тръгнал.

Тъй като имала силни болки в крака, подс. П. посетила УМБАЛ „Медика Русе". След проведен медицински преглед, диагнозата която била поставена от лекуващия лекар ортопед била - счупване на външен малеолус (счупване на крака в областта на левия глезен). При снемането на анамнезата заявила, че кракът й е счупен след нанесен побой от домоуправителя - Х. М., служителите на „Медика“ се свързали с органите на МВР и по случая била извършена проверка от В.Х. - полицейски инспектор в ОДМВР-Русе. Пред него подс. П. заявила, че е ударила домоуправителя, а кракът й е счупен по нейна вина. Впоследствие обаче, П. се свързала с адвокат - св. С. С. и му заявила, че нейния съсед - Х. М. й счупил крака и й избил зъб. С цел изготвяне на жалба до прокуратурата, тя предоставила и медицинска документация, за да подкрепи твърденията си. Подсъдимата упълномощила св. С. да я представлява пред Районна прокуратура - гр. Русе, като изготви и подаде жалба от нейно име. На 11.10.2022г., въз основа на обяснията на подсъдимата и представената от нея медицинска документация, св. С. без знание за действителния развой на събитията, депозирал изготвената от него жалба в деловодството на Районна прокуратура -гр.Русе. В жалбата е описано, че докато М. П. разговаряла с Х. М. във връзка с ключовете от сушилното помещение, си била прехапала устната, при което й потекло кръв и тя я изплюла. Последния й ударил шамар, вследствие на който й счупил зъб.

След това докато чакала асансьора, домоуправителят минал покрай нея и я ритнал по левия крак. Тя веднага сигнализирала на ЕЕН:112 и на място пристигнал екип на Спешна помощ, който откарал П. до УМБАЛ „МедикаРусе".

В хода на досъдебното наказателно производство била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, като видно от заключението на вещото лице, обвиняемата е получила следните телесни увреждания от инцидента на 12.08.2022г.: Бималеоларно счупване на костите на лява подбредрица - счупване на заден малеол на дистална лява тибия и 2 метадиафизарно спираловидно счупване на дистална лява фабула. Според вещото лице, същите отговарят да са получени следствие падане от собствен ръст и следва да се преценяват по медико-биологичните признаци - трайно затрудняване движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни.

Такива са и твърденията му в съдебно заседание.

Вещото лице се е произнесло относно твърдението на подсъдимата за счупения й зъб, като е заключило, че по делото няма обективни данни за такова увреждане, а ударите на М. не са годни да го причинят.

С протокол за доброволно предаване, Х. М. предал записи от камерите за видеонаблюдение ситуирани в партерното помещение на бл. „Жерав". Въз основа на същите била изготвена техническа експертиза, като от видеокадрите е видно, че действително св. М. не е ритал по крака на подсъдимата, а тя се е опитала да го ритне в лицето и сама е паднала на левия си крак.

Така установената и изложена по делото фактическа обстановка се подкрепя от събрания доказателствен материал - доказателства от гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите - В.Х., С. С., М.В., Х.

М., И.В., които съда изцяло кредитира, тъй като са съответстващи си и логично разкриват фактическата обстановка на деянието, подкрепят се както от видеозаписите от охранителните камери, така и от назначените и приети неоспорени от страните заключение по назначената техническа експертиза и експертното заключение по назначената съдебно-медицинска експертиза.

Писмени доказателства и доказателствени средства - жалба с вх. № 5771/2022г. по описа, медицинска документация, справка за съдимост, писмени характеристики, автобиография, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, протоколите за следствените действия.

От така установената фактическа обстановка и с оглед събраните безспорни и непротиворечиви доказателства по делото е видно, че с деянията си подс. М. Илиева П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.286, ал.1от НК.

От обективна страна, на 11.10.2022г. в гр.Русе, в условията на посредствено извършителство, чрез упълномощен адвокат С.Н.С. от АК гр.Русе, пред надлежен орган на властта – Районна прокуратура - Русе, чрез подаване на жалба с вх. № 5771/22, набедила Х.Й.М. от гр.Русе, в извършване на престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 - средна телесна повреда изразяваща се в причиняване на трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от 30 дни и в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК - лека телесна повреда изразяваща се в разстройство на здравето , звън случаите на чл.128 и чл.129 - счупване на зъб, като знаела, че М. е невинен.

От обективна страна елементите на състава са налице, както следва:

Набедяването по чл. 286 НК е престъпление против правосъдието и е 3 посегателство, което възпрепятства възможността за вземане на правилни решения от органите на съдебната власт. От обективна страна то може да бъде осъществено по два начина: когато деецът пред надлежен орган на властта уличава в престъпление лице, за което знае, че е невинно, или като представя неистински доказателства срещу него.В конкретния случай е налице първата форма на деянието по чл. 286, ал.1 НК, изразяваща се в набедяване на св. Х.Й.М. в престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал.1 - средна телесна повреда и престъпление по чл.130, ал.1 от НК - лека телесна повреда.Деянието е осъществено писмено пред надлежен орган на власт, какъвто е Районна прокуратура Русе чрез депозирането на жалба - на 11.10.2022 г. Подсъдимата П. съобщила пред посочения орган, че св. М.. е извършил престъпления по по чл.129, ал.2, вр. ал.1 и по чл.130, ал.1 от НК, каквито той в действителност не е извършил. Деянието извършено от П. е осъществено в условията на посредствено извършителство, тьй като въпросната жалба е подадена от адв. С. от името на подсъдимата, без негово знание за истинността на изложените факти, тьй като същият не е бил запознат с фактическите обстоятелства от състава на престъплението. В допълнение съдът отбелязва, че подс. П. осъществила посегателство и срещу прокуратурата, като орган на съдебната власт, която може да образува и предприема наказателно преследване. Чрез жалбата си П. се е стремила да предизвика намесата на органа на властта, за да бъде осъществено наказателно преследване срещу набедения Х.Й.М..

От субективна страна деянието е извършено с форма на вината пряк умисъл. За фактическия състав на деянието по чл. 286 НК е характерен специфичен субективен елемент – съзнанието, че набеденото лице е невинно.

За знанието на подсъдимия се съди от неговото поведение и фактически действия, а не от неговите изявления. В настоящия случай подсъдимата, св.

М. и е ударил два шамара, но от тях не е настъпило счупване на зъб. Също така подсъдимата е знаела, че св.М. не я е ритал по крака, при което той да е бил счупен. Това се вижда от направените от нея изявление пред органите на МВР - В.Х. - полицейски инспектор в ОДМВР-Русе, на когото е казала, при извършената проверка, че кракът й е счупен по нейна вина.

Предвид изложеното съдът признава подсъдимата М. Илиева П. за виновна и й налага наказание при индивидуализацията, на което взе предвид следното: Смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства- чисто съдебно минало.

Отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство - набеждаване в повече от едно престьпление, прилагането на медицинска документация интерпретирана в подкрепа на лъжовните твърдения и целяща да въведе в заблуждение надлежния орган, лоши характеристични данни.

На основание чл.286, ал.1 от НК и чл.54 от НК, съдът определи наказание към минимума за така предвиденото, а именно ЕДНА ГОДИНИ и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, чрез прочитане на присъдата по Радио-център 4 към Община Русе.

Според съда са налице предпоставките на чл. 66, ал.1 от НК, поради което следва е отложил изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

Това наказание би постигнало целите по чл.36 от НК и най- вече на личната превенция.

Причини за извършване на престъплението: влошени междуличностни отношения; правен нихилизъм и липсата на респект към органите на реда.

На осн.чл.189, ал.3 от НК съдът е осъдил подс.П. да заплати по сметка ма ОД МВР Русе направените разноски в размер на — 843,87., и по сметка на РРС сумата от 45.00 лв., разноски по съдебното производство.