Решение № 19121 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19121 гр. С., 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110155790 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Oбразувано е по искова молба на К. О. Х. срещу Г. Д. „Г. В. А.“, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ за признаване уволнение извършено със Заповед № **-**-**/**.**.**** г. на главния директор на ГД ГВА, за незаконно и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор“ в отдел „Л. г. и. л.“, дирекция „А. б.“, както и иск с правно основание чл. 344, ал.

1, т. 3 КТ, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 21 100 лв. /10 788,25 евро/, представляваща обезщетение за времето през което ищцата е останала без работа за периода от 27.10.2025 г. до 27.04.2026 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда – 19.12.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба се твърди, че ищцата е била служител в Г. Д. „Г. В.

А.“, на длъжност „инспектор“ в отдел „Л. г. и. л.“, дирекция „А. б.“ и със Заповед № **-**-**/**.**.**** г. на главния директор на Г. Д. „Г. В. А.“ й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за неизпълнение на трудови задължения. Твърди, че обвиненията на работодателя за нарушаване на трудовата дисциплина за неоснователни. В тази връзка сочи, че в системата E. са й били възлагани задачи по време на отпуск и болничен, наред с други поставени задачи устно или по имейл, които не са били отразени в системата E.. Сочи, че справки R. е правила за проверка на стаж на служители на заявителя, необходими за Д.. Твърди, че достъпът й до системата R. e бил конфигуриран на 24.04.2024 г., поради което не следва да отговаря за влизането в акаунта на 16.04.2024 г. Твърди, че е помагала за попълването на E. F. ** на колега, като прекият ръководител на ищцата й възложил да 1 извърши проверка в R..

Оспорва заповедта по отношение на преписка „Т. а. Б.“. Твърди, че преписка с вх. № **-***-****-*/**.**.**** г. й е била разпредЕ., докато била в болничен до 28.02.2025 г. и след това в отпуск от 04.03.2025 г. до 05.03.2025 г.

В периода от 10.03.2025 г. до 18.03.2025 г. ищцата отново е била в платен годишен отпуск, през което време организацията внeсла писмо с поправки с вх. № **-***-****-*/**.**.**** г. Писмо от ищцата през E. било изпратено на 10.04.2025 г. преди Великденските празници. През ползван отпуск от 18.03.2025 г. до 23.03.2025 г. организацията изпратила коригирана E. F. **, поради което при връщането си на работа на 23.03.2025 г. ищцата е следвало да прегледа документи в обем от 450 страници, забелязала е липсващи документи, подмодули и грешни нива на трудност, които е препоръчала да бъдат отстранени. Последвали поредица от спешни задачи. Твърди, че на 05.05.2025 г. изпратила имейл до ръководителя си, че одитът ще се забави и с въпрос защо работи сама, след като трябва да работи под надзор като нов експерт. На 15.05.2025 г. /крайният срок/ е изготвила писмо в системата E.. В периода от 16.05.2025 г. до 23.05.2025 г. ищцата е била в болничен, а след връщането си установила, че е бил организиран одит и преписката е приключена на 10.06.2025 г.

Относно преписка № **-**-***/**.**.**** г. твърди, че е било необходимо становище на правен отдел за признаването на технически стаж на заявителя, докато е бил в болничен. Във връзка с това била проведена среща на 23.01.2025 г., на която било взето решение да се изчака становище от НОИ.

Относно надзор на „Т. а. Б.“ твърди, че следвало да работи под надзор, както и че от 16.06.2025 г. до 01.07.2025 г. е била в законоустановен отпуск, а на 11.07.2025 г. се е свързала с организацията за дата за одит.

Относно надзор на „Ч. т. к.“ твърди, че е била в болничен от 24.03.2025 г. до 28.03.2025 г. и в отпуск от 04.03.2025 г. до 05.03.2025 г., както и от 10.03.2025 г. до 18.03.2025 г., през което време на отсъствие е получавала задачи. На 29.05.2025 г. е поискала дата за одит от организацията. Искала от ръководителя Н. Н. да определи втори инспектор за одита.

Относно надзор на „И. п. в. т.“ сочи, че на 02.07.2025 г. е отправила писмена молба за дата за одит, като е получила отговор, че одит е в ход с друг колега.

Относно надзора на „Ф. А.“ твърди, че одит й е бил разпределен съвместно с Б. Б., която отказала да й предостави информация за свободни за нея дати за извършването му, за което уведомила устно Н. Н., който разпоредил одитът да извърши сама.

Относно надзора на „Н. Е.“ твърди, че одит й е бил определен отново съвместно с Б. Б., като в периода от 16.06.2025 г. до 01.07.2025 г. ищцата е била в отпуск по болест. На 14.07.2025 г. е била уведомена от Н. Н., че ще извърши одита сама. На 15.07. получила имейл за спешен одит, като за същия ден и час е имала планирана друга среща. На 11.06.2025 г. сигнал *** -**-*** е бил обработен съгласно инструкциите на ръководителите. Твърди, че към дата на уволнителната заповед не е притежавала минималният изискуем стаж по специалността от 5 години съгласно Регламент (ЕО) 1321/2014 и не е могла да работи самостоятелно и без надзор по преписки, по които се извършват дейности, попадащи в приложното поле на регламента. Отделно твърди, че 2 работодателят не е спазил предварителната закрила по чл. 333, ал. 5 КТ да уволни ищцата след предварително разрешение на Инспекцията по труда.

Твърди, че е била в напреднал етап на лечение ин-витро. Изложено е, че ищцата е ползвала отпуск по болест в периода от 21.07.2025 г. до 24.10.2025 г., поради което не е изпълнила задължението си по чл. 313а КТ за уведомяване на работодателя. В първия ден на завръщането на работа, работодателят връчил заповедта за подпис и декларация по чл. 333 КТ относно закрилата за уволнение. По изложените в исковата молба съображения моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове. Излага съображения, че дисциплинарното уволнение е било наложено извършено, при спазване на материалноправните и процесуалноправните изисквания на КТ и се основавало на многократно и системно нарушение на трудовата дисциплина.

Посочва, че с доклад № **-**-****/**.**.**** г., изготвен от Н. Н., който изпълнявал функциите на началник отдел ЛГЛ, е било отправено предложение за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата. В доклада били изложени констатации за системно некачествено и забавено изпълнение, а в редица случаи и неизпълнение на възложените задачи, както и за неправомерно използване на предоставен й достъп до данни от регистри на държавната администрация в средата за обмен R.. В предоставения от работодателя срок ищцата е депозирала писмени обяснения с рег. № **-**-***/**.**.**** г. С доклад № **-**-*******.**.**** г. е предприето събиране на допълнителни сведения и доказателства по установяване на фактите по случая. В тази връзка били изготвени доклад № **-**-****/**.**.**** г. от началник на отдел „А. и. и. о., с. и а.“, съдържащ информация за процедурата за извършване на справка в регистри на държавната администрация в средата за обмен R., справка относно всички отсъствия на ищцата, както и доклад № **-**-****/**.**.**** г., който съдържал пълна обосновка на заповедта за дисциплинарно уволнение. Излага доводи, че дисциплинарното производство е проведено при спазване на законовите изисквания, като заповедта за уволнение е била издадена при спазване на разпоредбата на чл. 195 КТ и съдържа правно основания, брой и конкретизация на нарушенията. При налагане на наказанието в заповедта са били взети предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя.

Оспорва, че уволнението е извършено при неспазване на задължителната закрила по чл. 333, ал. 5 КТ, доколкото ищцата не била представила надлежен медицински документ, че се намира в напреднал етап на лечение ин-витро към момента на връчване на заповедта за уволнение, нито в законоустановения тридневен срок след подписване на декларацията, връчена от работодателя.

Оспорва обстоятелствата, изложени в исковата молба относно възлагани задачи по време на отпуск или болничен, като сочи, че по всички одити и преписки били определяни срокове, обичайно в рамките на един месец, които надхвърлят периодите на нейния отсъствия. Оспорва твърденията на ищцата, че е извършвала справки в системата R. поради незнание относно ограниченията за достъп и обхвата на допустимите проверки. Сочи, че достъпът до системата бил строго регламентиран и се предоставял единствено на определени служители с изрична заповед на работодателя, при ясно установени нормативни, технически и организационни правила, утвърдени от Министерството на електронното управление и въведени във вътрешната организация на ГД ГВА. Поддържа, че при извършената проверка било 3 установено, че ищцата е извършила справка на 09.05.2025 г., т. е. в момент, в който е разполагала с активен служебен достъп до регистрите. В същото време като основание за извършване на справката посочила несъществуваща административна преписка, поради което изцяло липсва нормативно основание за нейното извършване. Твърдението на ищцата, че е извършвала справки в системата с цел съдействие на колега, който не е разполагал със служебен достъп, противоречало на установения ред за работа със системата.

Поддържа, че вътрешните правила и утвърдената процедура не предвиждат възможност служител без достъп да възлага извършване на справки, чрез друг служител, нито допускат използване на системата, извън рамките на лично възложени задачи и конкретна административна преписка. Сочи, че съгласно вътрешно установената организация на дейността в ГД ГВА, инспекторите не извършвали проверка на документ за самоличност на заявителя като метод за първична идентификация. Тази функция се осъществявала единствено от служителите на фронт офиса при приемане на заявлението.

Относно преписка с рег. № **-***-****-*/**.**.**** г. „Т. А. Б.“ в отговора на исковата молба се поддържа, че задачата е насоченакъм ищцата на 27.02.2025 г., със срок за изпълнение до 26.03.2025 г., като почти четири месеца след възлагането преписката все още не е била изпълнена от нея и е приключена едва след намеса на друг одитиращ екип. Сочи, че след постъпване на последната актуализирана версия на документацията на 16.04.2025 г., ищцата е била на работа в периода от 24.04.2025 г. до 15.05.2025 г., като през този период е разполагала с време да изпълни възложената задача по преписката. Въпреки това тя не е предприела своевременни действия, а е изчакала крайния срок за изпълнение – 15.05.2025 г., за да въведе в деловодната система проект на писмо до организацията, който обаче не е отговарял на възложената задача и не е обхващал цялата преписка, поради което началникът на отдел ЛГЛ е отказал съгласуването му, като е дал конкретни указания за допълване и корекции. Ищцата не е предприела последващи действия, което е наложило възлагане на задачата и организиране на одит с участието на други служители от същия отдел.

Относно преписка с рег. № **-**-***/**.**.**** г. твърди, че е била възложена на ищцата на 22.05.2025 г., като на 29.05.2025 г. и на 17.06.2025 г., въпреки дадени указания от ръководител, ищцата е поставила коментар по преписката, че се очаква становище от отдел ПД, без такова да е било възложено или изискано по установения ред. В резултат на това преписката е останала неизпълнена в рамките на поставения срок, като е приключена едва на 13.10.2025 г. от други служители в отдела.

Относно преписка с рег. № **-**-***/**.**.**** г. сочи, че на 23.05.2025 г. е възложена на ищцата, със срок за изпълнение до 23.06.2025 г.

Едва на 12.06.2025 г. ищцата сигнализирала прекия си ръководител, че среща затруднения при изпълнението. Още същият ден прекият й ръководител е реагирал незабавно, като я насочил към друг служител от същия отдел, към когото тя може да се обърне за помощ още на следващия работен ден.