Решение № 83 от 20.04.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Бургас, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева като разгледа докладваното от Георги Хр. Иванов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20262100600077 по описа за 2026 година С Решение № 851/12.11.2025 г. по НЧХД № 4117/2024 г., Бургаският районен съд е признал подсъдимата М. Т. К., ЕГН ********** за виновна в това, че на 13.08.2024 г., около 21:30 часа, на пейките пред бл. ****, между вх.

*** и вх.*** в кв. ***********, гр. Б., чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на дясното око, причинила на Ф. Р. Ф., ЕГН **********, телесно увреждане, което нараняване е реализирало медико-биологичния признак – временно разстройство на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.

128 и чл. 129 НК – лека телесна повреда – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказани „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С решението, съдът е осъдил М. К. да заплати на Ф. Ф. сумата от 517.00 /петстотин и седемнадесет/ лева, представляваща разноски по делото.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на подсъдимата М. Т. К., чрез защитника й – адв. Живко Нейчев от АК – Бургас.

В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на решението. Иска се на основание чл. 55 от НК да се намали размера на наложеното административно наказание от 1000 лева глоба, като се развиват съображения за наличие на многобройни смекчаващи отговорността й обстоятелства – признание на вината, чисто съдебно минало и добро процесуално поведение.

1

В съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимата К. не се явява. Защитникът й – адв. Живко Нейчев от БАК поддържа изложеното във въззивната си жалба. Моли присъдата да бъде изменена, като бъде намален размера на наложеното на подсъдимата административно наказание „глоба“, което да кореспондира с минимума на чл. 78а от НК. Моли съда да вземе предвид обстоятелството, че по делата от частен характер много рядко се случва някой да се признае за виновен.

Частната тъжителка Ф. Ф. се явява лично и с повереника си – адв.

Веселина Василева от АК – Бургас. Последната намира въззивната жалба за неоснователна. Намира, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин авторството на деянието, както и причинените на тъжителката наранявания. Моли първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, както и да бъдат присъдени разноски по делото, включително и пред въззивната инстанция.

Частната тъжителка Ф. поддържа казаното от нейния повереник.

След като се запозна с подадената въззивна жалба, изслуша доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и закона, и след като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от наведените в жалбата основания, Бургаският окръжен съд намери следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на проверка акт.

Делото е изяснено от фактическа страна. Първоинстанционният съд е анализирал обстойно събраните доказателства и изградил изводите си по фактите и правото.

От поотделната и съвкупна оценка на приложените по делото доказателства, въззивният съд намери за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимата М. Т. К. е родена на ********** г. в гр. Б., с адрес:

*************************. Тя е ********, ********* гражданка, с ЕГН:

**********. Видно от приложената по делото справка за съдимост, К. е **********.

Подсъдимата К. и частната тъжителка Ф. са съседи, като живеят в съседни входове на **************. Тъжителката живее във вх. ****, на ет.

****, в ап. ****. Живущите в блока често се събирали на пейка, намираща се пред бл. ***, между вх. *** и вх. ****, където децата си играели, а родителите им си говорели.

На 11.08.2024 г. между подсъдимата и пострадалата възникнал спор във връзка с поведението на децата на Ф., в хода на който последната нанесла удар на подсъдимата в присъствието на множество лица. В този момент К. не й отвърнала, но тъй като не получила извинение, се почувствала силно засегната. Няколко дни по-късно – на 13.08.2024 г. тя решила да й отвърне по същия начин. Около 21:30 часа на 13.08.2024 г., Ф. Ф. се намирала заедно с 2 двете си деца на пейката пред блока. След като видяла, че подсъдимата пристига заедно със съпруга си пред входа, тя решила да си тръгне.

Междувременно обаче К. преминала в близост до нея и й нанесла удар с юмрук в областта на дясното око, в следствие на което Ф. получила оток и кръвонасядане по десен долен клепач и рана в областта на долен десен клепач.

Към момента на нанасяне на удара пострадалата носела диоптрични очила, които в следствие на удара се счупили и парче стъкло се забило в областта на долния й десен клепач, което наложило екстракция на чуждо тяло от раната и обработката й в противошокова зала на УМБАЛ – Бургас.

Описаните обстоятелства от фактическа страна съдът е извел въз основа на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелката Б.А.М., обясненията на подсъдимата, от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение, лист за преглед на пациент, болничен лист, амбулаторен лист, платежни документи, справка за съдимост и други приложени по делото доказателства.

Така приетите от първоинстанционният съд фактически изводи, които не се оспорват и от страните, се споделят от въззивната инстанция, като съдът е изложил подробни съображения кои доказателства кредитира и кои – не.

Бургаският районен съд правилно и изчерпателно е обосновал изводи си по отношение на фактите по делото, спазвайки процесуалните правила, което е довело до единствения и безспорен извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна деянието по чл. 130, ал. 1 от НК.

Авторството на деянието по чл. 130, ал. 1 от НК и субективната му страна се установяват от показанията на свидетелката Б.М., които са детайлни, ясни, безпротиворечиви и съответстват на представеното по делото съдебномедицинско удостоверение, както и останалия доказателствен материал по делото. Свидетелката М. е свидетел очевидец на част от конфликта, като възпроизвежда случилото се на 13.08.2024 г. спрямо тъжителката, нанесения удар, мястото на нанасяне на удари и други обстоятелства относно развитието на инцидента по време, местонахождение и др.

В подкрепа на изложеното в тъжбата са и обясненията на подсъдимата, които са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира същите като доказателствено средство, като К. не оспорва извършването на деянието, но единствено посочва мотивите, подтикнали я към извършването му и изразява съжаление за стореното.

Въз основа на правилно установените фактически положения, съдът е достигнал до логичния и законосъобразен правен извод, че с поведението си подсъдимата М. К. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130, ал. 1 от НК, като на посочената дата и място е нанесъл удар с ръка в областта на лицето, с което причинила на Ф. Ф. лека телесна повреда, временно разстройство на здравето, неопасно за живота, 3 извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – оток и кръвонасядане на десен долен клепач и рана в областта на долен десен клепач.

От субективна страна подсъдимата е извършила деянието при пряк умисъл. Видно от нейните действия, тя решила да се саморазправи с тъжителката с оглед възникналия конфликт между двете няколко дни преди инкриминираната дата. Тя е съзнавала общественоопасния характер на деянието и въпреки това целенасочено предприела нанасянето на удар по лицето на Ф. Ф..

При индивидуализацията на наказанието, правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание глоба по чл. 78а от НК. За посоченото деяние законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест месеца или пробация, или глоба от сто до триста лева. Видно от приложената по делото справка за съдимост, К. не е осъждана и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, както и от деянието не са настъпили имуществени вреди.

При индивидуализирането на така наложеното наказание, правилно районният съд е приел, че следва да наложи на подсъдимата административно наказание „глоба“ в минималния, предвиден в чл. 78а, ал. 1 от НК в размер на 1000 лева, като е отчел, че подсъдимата е с необременено съдебно минало, липсата на други противоправни прояви, семейното й положение, както и че полага грижи за децата си, доброто процесуално поведение, което води до извод, че същият е лице с ниска степен на обществена опасност. При определяне на наказанието, съдът е взел предвид и изразеното от подсъдимата К. съжаление за извършеното, както и обстоятелството, че процесното деяние е извършено от К. в следствие на силно раздразнение и поради нанесения й удар от страна на тъжителката няколко дни по-рано.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав прецени, че наказание, определено в минималния от закона размер, а именно 1000 лева за подсъдимата се явява справедливо и адекватно на извършеното и чрез него в най-пълна степен ще се реализират целите на административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН, най-вече да се въздейства предупредително върху дееца и същият да се превъзпита към спазване на установения в страната правов ред.

Неоснователно се явява искането във въззивната жалба за определяне на административно наказание „глоба“ под предвидения в закона минимум от 1000 лева. Такова искане е било отправено и пред първоинстанционния съд, като в мотивите съдът правилно е приел, че при определяне на административното наказание се прилагат разпоредбите на ЗАНН, а не чл. 55 от НК, което от своя страна изключва възможността за налагане на наказание под изрично предвидения минимум от 1000 лева. Както и БРС е посочил, такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 375а, ал. 2 от НПК, в която е предвидено, че при постигане на споразумение между страните , може 4 да се наложи административно наказание „глоба“ под минималния размер, предвиден в чл. 78а от НК, както и да не се наложи кумулативно предвиденото наказание. В случая обаче липсва постигнато между страните и одобрено от съда споразумение.

Накрая съдът се е произнесъл и по разноските, като с оглед признаването на подсъдимата М. К. за виновна я е осъдила да заплати на тъжителката Ф. Р. Ф. сумата от 517.00 лева, представляваща разноски по делото.

По горните съображения, изпълнявайки задълженията си по чл. 314, ал.

1 от НПК, въззивният съд, след като провери изцяло атакуваната присъда и не констатира допуснати от първата инстанция нарушения на материалния закон или на процесуалните правила, които да налагат нейната отмяна или изменение, намери, че присъдата следва да бъде потвърдена.

Потвърждаването на присъдата и признаването на подсъдимия за виновна, налага да се уважи искането на повереника на частната тъжител за възлагане на направените разноски пред въззивната инстанция в тежест на подсъдимата, поради което и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъдени да плати на частната тъжителка сума в размер на 250 евро, представляваща платено адвокатско възнаграждение за защита пред Окръжен съд – Бургас ( справка л.31 от ВНЧХД № 77/2026 г. на БОС).

Мотивиран от горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК , Бургаският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 851/12.11.2025 г., постановено по НДЧХ № 4117/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас.

ОСЪЖДА подсъдимата М. Т. К. да заплати на Ф. Р. Ф., ЕГН ********** сумата от 250 /двеста и петдесет/ евро, представляваща разноски по ВНДЧХ № 77/2026 г. по описа на Окръжен съд – Бургас за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

На основание чл. 340, ал. 2 от НПК да се изпрати писмено съобщение на страните за изготвяне на въззивното решение.