Решение № 631 от 12.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно гражданско дело № 20235300500592 по описа за 2023 година Постъпила е въззивна жалба от Н. Т. Т. против решение № 260003/09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 13381/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І гр. състав, с което е признато за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 98а от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на него, че дължи на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД стойността на доставена за периода от 18.11.2016г.

– 15.02.2017г. до обект с ИТН ***, находящ се в *** електрическа енергия в размер на сумата от 1578,56 лв., мораторна лихва за периода от 05.01.2017 г. 22.06.2017 г. в размер на сумата от 34,75 лв., както и законната лихва върху сумата от 1578,56 лева, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.06.2017 г., до окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 9484/2017 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. състав. С въззивната жалба се поддържа, че така постановеното решение е неправилно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение по същество, с което предявените искове да се отхвърлят. Претендира разноски.

Въззиваемата страна “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД чрез оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото 1 доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна и е процесуално допустима.

Пловдивски окръжен съд, след служебна проверка на валидността и допустимостта на решението съгласно чл.269 ГПК, намира същото за валидно и допустимо.

Ищецът е основал иска си на твърдението, че по силата на договор за покупко-продажба на електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект на ответника с ИТН ***, находящ се в ***, електрическа енергия за периода от 18.11.2016г. – 15.02.2017г. електрическа енергия на стойност 1578,56 лв., която останала незаплатена от ответника. Поради забава в заплащането на главницата, претендира обезщетение за забава в размер на сумата от 34,75 лв., за периода от 05.01.2017 г. - 22.06.2017 г., както и законната лихва върху сумата от 1578,56 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 23.06.2017 г., до окончателното заплащане на главницата.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 9484/2017 г. на Районен съд – Пловдив, ХІV гр. състав, за процесното вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, против която е постъпило възражение от длъжника в предвидения от закона срок.

Предявеният тук установителен иск е постъпил в съда в срока по чл. 415 от ГПК, поради което същият е процесуално допустим.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил исковете като неоснователни, като е изложил възражения, че не е имал достъп до имота, както и че е подал молба за прекратяване на електрозахранването. Същият не е оспорил размера на процесните задължения, за които има издадени фактури от ищцовото дружество, представени с исковата молба.

За да уважи иска районният съд е приел, че ищецът е страна по сключен с ответника договор за доставка на електроенергия до процесния имот, представляващ обект с ИТН***, тъй като е собственик на недвижим имот, находящ се в ***, за което обстоятелство по делото е представен и нот. акт за покупко - продажба на недвижим имот от 22.07.2014 г., както и че същият е подал заявление-декларация за започване продажба на ел. енергия и декларация за достъп до мрежата за обект с ИТН ***, подадени чрез пълномощшника му адв. К..

Настоящият съдебен състав на ОС - Пловдив приема следното:

Ищецът черпи правата си против ответника от облигационно провоотношение, породено от договор за продажба на електрическа енергия.

Налице е съдебна практика, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, според която начинът, по който Законът за енергетиката урежда и договора за продажба на електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който се регламентира договорът за продажба на топлинна енергия 2 за битови нужди. Законът за енергетиката регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (чл. 94а, чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ - клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следоваътелно законът свързва качеството на длъжник на цената на електрическа или топлинна енергия с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения или топлоснабдения имот, доколкото доставяната енергия е "за собствени битови нужди", ако друго не е уговорено с крайния снабдител. Предвид свободата на договаряне, допустимо е и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект, различен от собственика, или ползувателя на имота въз основа на вещно право на ползване, а именно онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот. /В този смисъл е Решение № 205 от 28.02.2019 г. на ВКС по гр. д. № 439/2018 г., III г. о., ГК/.

Установено е по делото въз основа на представените от ищеца писмени доказателства, че ответникът е подал заявление-декларация за започване продажба на ел. енергия и декларация за достъп до мрежата за обект с ИТН ***, подадени чрез пълномощшника му адв. К. /л.20 от делото на ПРС/, като е посочил, че е собственик на недвижим имот, находящ се в ***. Към заявлението е бил приложен и нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот от 22.07.2014 г., също приложен по делото, с който ищецът се е легитимирал пред ищцовото енергийно дружество като собственик на имота. Въз основа на тези документи е била сменена партидата на имота, като е бил даден клиентски номер 1010255822. Ето защо съдът споделя извода на пъвоинстанционния съд, че облигационното правоотношение по продажбата на електрическа енергия за процесния обект на потребление въз основа на това заявление е възникнало именно с ответника, поради което и той дължи цената за същата. Без правно значение за това правоотношение в исковия период е обстоятелството, че между ищеца и трето за спора лице е бил налице съдебен спор по гр.д. № 1464 от 2016 г. на ПОС, във връзка със собствеността върху имота, завършил с влязло в сила на 03.11.2020 г. съдебно решение, с което Ф. М. е бил признат за собственик на имота. Без правно значание е и подадената от ответника до ищцовото дружество молба на 13.07.2017 г. за прекратяване на електрозахранването в имота поради обстоятелството, че в него против волята на собственика му живее друго лице, тъй тя е свързана с обстоятелства извън исковия период. Ето защо съдът 3 приема, че именно ответникът като страна по облигационното правоотношение е задълженото лице, което е следва да заплаща цената за потребената в имота електрическа енергия за исковия период.

Установява се от представените по делото фактури и извлечение от счетоводните записвания на ищеца, че за процесния период цената на потребената в имота електроенергия е в размер на исковата сума от 1578,56 лв., а следващата и се мораторна лихва за периода на забава, посочен в исковата молба е в размер на 34,75 лв. Предвид липсата на оспорване на тези размери съдът приема исковете за доказани по основание и размер, поради което същите следва да се уважат.

Първоинстанционният съд е стигнал до същия краен извод, поради което решението му като правилно следва да се потвърди.

Предвид неоснователността на жалбата, в тежест на жалбоподателя и в полза на въззиваемата страна ще се присъдят разноските за въззивното производство, които се изразяват в юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., както е претендирано.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260003/09.01.2023 г., постановено по гр.д. № 13381/2017 г. по описа на Районен съд - Пловдив, І гр. Състав.

ОСЪЖДА Н. Т. Т. с ЕГН ********** да заплати на “ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: ***, сумата от 150 /сто и петдесет/ лв. – разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4