Определение № 552 от 29.07.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 552 гр. Перник, 29.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500401 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. М. Л. Л. - пълномощник на Д. Т. К., със съдебен адрес: *** срещу Определение № 680/03.11.2023г., постановено по ч. гр. д. № 443/2023г. по описа на Районен съд – Радомир, с което съдът е допълнил Определение от 15.09.2023г., като е осъдил „Софийска вода“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, Бизнес Интерпред Цар Борис, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 159, ет. 2 и 3, ЕИК 90092556807 да заплати на адв. М. Л. Л., с адрес на упражняване на дейността: *** сумата от 450,11 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за представена безплатна правна помощ.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Основно се акцентира на обстоятелството, че съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, независимо от формата на съединяване на исковете. Поради това, като е определил адвокатско възнаграждение върху общия сбор на вземанията, според жалбоподателя съдът е постановил неправилен и незаконосъобразен акт. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят сочи и съдебна практика.

В срока по чл.276 от ГПК, насрещната страна е депозирала становище за неоснователност на подадената частна жалба. Сочи се, че твърденията за приложение на разпоредбата на чл. 2 ал. 5 от НМРАВ са неоснователни, доколкото в случая не се предявяват отделни искове, а се предявява вземане – чл. 410 ал. 1 т. 1 от ГПК. Поради това съдът се произнася относно това дали това вземане е спорно или безспорно, без значение дали е съставено от едно или повече главни задължения или от главни и акцесорни задължения.

1

Окръжен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и направените с частната жалба оплаквания, намира същата за неоснователна по следните съображения:

Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена срещу акт, подлежащ на обжалване и от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, е допустима.

С обжалваното съдебно определение първоинстанционният съд е осъдил заявителят „Софийска вода“ АД да заплати адвокатско възнаграждение в полза на адв.

М. Л. Л., като при определянето размера на същото, е приел, че възнаграждението следва да бъде определено съобразно цялата претендирана сума от 6 010,52 лева.

Настоящия съдебен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, намирайки ги за правилни и законосъобразни, доколкото съгласно съдебната практика, която е константна и непротиворечива, в производството по издаване на заповед за изпълнение, правилото на чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения не се прилага. В тази връзка следва да се има предвид в границите на заповедното производство не се разрешава правен спор със сила на присъдено нещо, поради което размера на иска няма пряко отражение върху размера на разноските, дължими в полза на длъжника при постигане на положителен резултат от действията му в отделните етапи на производство, като е важен вида на предприетата защита. Наред с това в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не е предвиден ред за определяне на размер на минималните хонорари, платими от длъжник в заповедно производство, за разлика от тези платими от заявителя и това не е случайно. Подаването на заявление за проверка на спорността на определено задължение, е необходим етап от инициирането, съответно развитието на заповедното производство, за което е необходима предварителна подготовка-посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, и т.н., докато подаването на възражение по чл.414 от ГПК, освен че не е задължително и не изисква подготовка или обосновка. При евентуално подаване на възражение, обичайната последица е развитие на заповедното производството в исков процес, в границите, на който ответникът-длъжник развива защитата си, респективно ползва пълноценно адвокатска помощ.

С оглед горното не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че въпросното възнаграждение подлежи на определяне по правилото на чл.7, ал.7 от НМРАВ. Според утвърдената съдебна практика /виж Определение № 153/24.03.2017г. по гр.д.№ 601/2017г. на I- во т. отд. на ВКС, разпоредбата на чл.7, ал.7 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима по отношение на минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на длъжника в заповедното производство, тъй като разпоредбата касае минималното адвокатско възнаграждение на пълномощника на заявителя.

С горните съображения съдът намира подадената частна жалба за неоснователна, респ. счита, че не са налице отменителни основания, които да обосноват отмяна на обжалваното съдебно определение.

Мотивиран от горното, Окръжен съд-Перник

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 680/03.11.2023г., постановено по ч. гр. д. № 443/2023г. по описа на Районен съд – Радомир, поправено с Определение от 27.03.2024г., постановено по същото дело.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3