Решение № 350 от 28.04.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Стара Загора, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Георгиев при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Александър Георгиев Гражданско дело № 20225530104941 по описа за 2022 година

Делото е образувано по частични искове с правно основание чл.410,ал.1 КЗ вр.чл.49 и чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от ищеца ”ДЗИ –ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ЕАД - София против Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, чрез специализирано звено Областно пътно управление – Стара Загора гр.Стара Загора, за причинени вреди на застрахован по застраховка „Каско“ при ищеца лек автомобил „***“ с рег.№ *******, преминал през необезопасено препятствие – дупка на пътното платно, при управлението му от Д. К. П. на 20.05.2020г. около 14,35часа по време на движение на път III-664, км 2 в размер на 1000лева от общо 4900,50лева главница /представляваща 4611,42лева заплатено застрахователно обезщетение, 274,08лева заплатено обезщетение за репатриране и 15лева ликвидационни разноски/, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.10.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 100лева – частична претенция от лихвата за забава от общо 692,88лева за периода от 04.06.2021г. до 25.10.2022г. от страна на ответника и претендират направени по делото разноски. В срока по чл.131 ГПК е представен подробен писмен отговор от Агенция „Пътна инфраструктура“– София, в който оспорват претенциите като неоснователни. Твърдят, че оспорват механизма и мястото на произтеклото ПТП, вида и размера на претендираните имуществени вреди – същите са завишени и не са в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие, като заплатеното обезщетение е свързано с щети, които не са от процесното ПТП или са свързани със завишаване на цени, резервни части, труд и нормовреме за извършване на ремонта.

Оспорват наличието на валидно застрахователно правоотношение, наличието на действащо към момента на произшествието застрахователно покритие – не са били налице основанията за изплащане на търсеното обезщетение, като изтъкват че не е налице и надлежно отправена регресна покана, като при условията на евентуалност правят и възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване от страна на водача. Молят да бъдат отхвърлени претенциите като неоснователни и недоказани, а ако съдът ги приема за основателни – да бъдат частично отхвърлени поради съпричиняване от водача на пострадалия лек автомобил, като 1 претендират заплащане на направените по делото разноски.

Указва на ищеца да проведе пълно главно доказване на претенцията си – в негова тежест е да установи механизма на произшествието, довел до причиняването на вредите, които са обезщетени от него, причинно-следствената връзка между тях, наличието на застраховка на пострадалия автомобил при ищеца, заплащането на застрахователно обезщетение, отправянето на регресна покана до ответника за заплащане на търсените суми, изпадането в забава и момента на изпадане в забава.

В искова си молба ищецът твърди, че на 20.05.2020 г., около 14:35 ч. по време на движение по път III-664,км.2, Д. К. П., в качеството на водач на лек автомобил „***" с per.

№ *********, преминал през необезопасено и не сигнализирано препятствие на пътя - дупка на пътното платно. В резултат на настъпилото събитие били нанесени имуществени щети по автомобила. За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил съставен Протокол за ШП № 1745838/20.05.2020 г. по описа на ОД на МВР - Стара Загора. Механизмът на настъпване на ПТП бил описан в Приложение 1 попълнено от водача на автомобила. Към дата на настъпване на произшествието, лек автомобил „***" с per. № ******* бил имал сключена имуществена застраховка „Каско +" с „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, полица № 440220213002325, валидна от 13.02.2020 г. до 12.02.2021 г. Видно от застрахователната полица, страните били уговорили, при настъпване на щети по автомобила, същите да бъдат отстранени в „Официален сервиз". Във връзка с настъпилите щети по лек автомобил „***" с p e r . № *******, собственост на „Дойче Лизинг България" ЕАД, в "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД била образувана ликвидационна преписка № 44011512003126. Ремонтът на автомобила бил възложен на „Силвър Стар Ритейл" ЕАД, за което същите били издали Фактура № 0220003678/19.06.2020 г. за стойност 4 611,42 лв. По силата на сключения договор за застраховка „Каско +"ив съответствие с установените като вид и степен щети, "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД, на 05.10.2020 г. било изплатило застрахователно обезщетение в размер на 4 611,42 лв. на „Силвър Стар Ритейл" ЕАД за извършения на ремонта на автомобила. Отделно от това, тъй като след настъпване на ПТП процесният лек автомобил не можел да се придвижва на собствен ход, „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД било заплатило на УС на СБА сумата в размер на 274,08 лв. за репатриране на автомобила от местопроизшествието до сервизът в с. Радиново, обл. Пловдив, където бил извършен ремонтът. По силата на чл. 410, ал.1 от Кодекса за застраховането с плащането на застрахователното обезщетение по имуществена застраховка "Каско+", „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД встъпило в правата на застрахования против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение. Тъй като пътнотранспортното произшествие било реализирано на участък от път, стопанисван от Агенция „Пътна инфраструктура", следвало да се има предвид, че съгласно § 1, т.1 от Допълнителна разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001г., „стопанин на пътя" бил собственикът или администрацията, която го управлявала. В случая по аргумент от чл.19, ал.1, т.1 от Закона за пътищата, управител на пътя била Агенция „Пътна инфраструктура" чрез нейното специализирано областно звено, следователно тя била и стопанин на същия.

Съгласно чл. 19, ал.2, т.З от Закона за пътищата управлението на пътищата включвала организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата, като, видно от § 1, т.14 от Допълнителните разпоредби на Закона за пътищата, поддържането на пътищата било „дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година...". Съгласно чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Закона за движение по пътищата, лицата, които стопанисвали пътищата организирали и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения. Агенция Пътна Инфраструктура, чрез своето териториално поделение - Областно Пътно Управление - Стара Загора била поканена с писмо Изх. № 0-92- 6289/17.05.2021г., да възстанови на „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД 2 изплатеното застрахователно обезщетение, но до настоящия момент същото не било възстановено. Във връзка с изплатеното обезщетение по имуществена застраховка „Каско+", на основание чл. 410, ал. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 30 от Закона за пътищата във вр. чл. 49 във вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, се породил правният интерес на „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД за предявяване на настоящия иск против стопанина на пътя - Агенция „Пътна инфраструктура", до размера на изплатеното застрахователно обезщетение, а именно: 4 611,42 лв. заплатено застрахователно обезщетение; 274,08 лв. заплатено обезщетение за репатриране; 15,00 лв. ликвидационни разноски съгласно чл. 410 ал. 1 от КЗ. Общият размер на задължението на ответника била сумата от 4 900,50 лв. На основание чл. 86 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите за „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД възниквало правото да претендира от ответника и лихва за забава в размер на 692,88 лв., изчислена за периода от 0406.2021 г. до 25.10.2022 г. Предвид гореизложеното, за "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД се поражда правен интерес от предявяването на настоящия иск. Съгласно изискването заложено в чл. 127 ал. 4 от ГПК, като начин за плащане посочват „по банков път", по следната банкова сметка: Банка: ОББ АД, IBAN: **************, BIC: UBBSBGSF, Титуляр: "ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди Агенция „Пътна инфраструктура “ БУЛСТАТ: 000695089 съдебен адрес гр. София, ПК 1606, пл. „Македония" № 3, чрез териториалното им поделение Областно Пътно Управление - Стара Загора, да заплати на „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД с ЕИК 121718407, сумата в размер на 1000 лв. (хиляда лева) иск предявен частичен от пълния размер от 4 900,50 лв. (четири хиляди и деветстотин лева и петдесет стотинки) - главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение от дружеството за причинени имуществени вреди по лек автомобил „***" с per.

№ *******, собственост на „Дойче Лизинг България" ЕАД, вследствие на ПТП настъпило на 20.05.2020 г., ведно с законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане. Моли да им бъдат присъдени и дължимата лихва за забава в размер на 100 лв. иск предявен частичен от пълния размер от 692,88 лв. за периода от 04.06.2021 г. до 25.10.2022 г. Моли да им бъдат присъдени всички сторени съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е представен отговор, с който ответникът счита предявеният иск за допустим, но неоснователен и като такъв го оспорва изцяло както по основание, така и по размер със следните съображения: оспорва настъпването на застрахователно събитие, причинено от трето лице, което отговаряло пред застрахователя въз основа на правилата на деликтната отговорност, както и наличието на причинно-следствена връзка между настъпилите вреди на лекия автомобил и наличието на неравност на пътя, който следвало да се стопанисва от държавата в лицето на Агенция „Пътна инфраструктура“. Оспорва изцяло обстоятелствата, изложени в исковата молба, за които се твърдяло, че били причина за уврежданията, а именно че на 20.05.2020г. по време на движение по път Ш-664 км 2 било реализирано пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка „***“ с p e r. № ********, управляван от Д. К. П., който попаднал в необезопасена и несигнализирана по нормативно установения ред дупка на пътното платно, в резултат на което му били нанесени материални вреди. Оспорва механизма на ПТП. Оспорва мястото на настъпване на произшествието. Оспорва вида и размера на претендираните имуществени вреди, както и това, че всички те били в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие. Счита, че заплатеното обезщетение било свързано с щети, които не били от процесното ПТП или били свързани със завишаване на цени на резервни части, труд и нормовреме за извършване на операциите, свързани с ремонта. Счита също, че между страните по застрахователния договор не били налице достатъчно и обосновани данни, които да пораждат за застрахователя задължение за заплащане на причинените щети. Счита, че не било налице валидно застрахователно правоотношение; не било налице действащо към момента на произшествието застрахователно покритие; че ищецът не бил спазил собствените си 3 условия, обективирани в застрахователната полица и действащите към момента Общи условия за застраховка Каско на МПС. Поради изброеното не били налице основания за изплащане на търсеното обезщетение. Възразява относно твърдението, че естеството и степента на деформацията обуславяли негодност и невъзможност за ремонт на демонтираните части. Счита, че не било налице надлежно отправена регресна покана.

Описаната в нея фактическа обстановка била недостатъчна, неясна, противоречива и от съдържанието на същата не можело да се установи мястото на ПТП и размерът на действително претърпените увреждания, за да се обоснове основание за наличие на отговорност на адресата по нея, т.е не можело да се направи заключение за основанието, от което произтичало вземането и неговия размер. В условията на евентуалност релевира на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД и възражение за съпричиняване, породено от действията на водача, който: 1. Не бил контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство в конкретните условия, за да бъде в състояние да предотврати ПТП в случай на възникване на опасност. 2. След настъпването на ПТП бил могъл да предотврати настъпването на щетите в претендиралия по исковата молба размер и с поведението си бил допринесъл за техния вид и размер.