Решение № 2011 от 16.12.2021, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 2011 Година 16.12.2021 Град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Х състав, на шестнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Даниела Драгнева

Секретаря Йовка Банкова

Прокурор Андрей Червеняков

Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело № 1554 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по иск за обезщетение подаден от Г.Т.К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес *** против Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Бургас. Претендира се сумата в размер на 300,00 лева, представляващи причинени имуществени вреди и сумата в размер на 500,00 лева неимуществени вреди, като се излагат твърдения, че тези вреди са пряка и непосредствена последица от заповед № 251з-1290/27.03.2020г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас. В съдебно заседание ищецът изменя предявения иск за имуществени вреди от 300 лева на 370 лева и периодът от времето за което се претендират от 14.04.2020г. до 17.08.2020г., от които 76 работни дни, с изключение на дните 30 април, 05, 14, 15 и 29 май, както и за неимуществени вреди от 500 лева на 660 лева, ведно със законната лихва. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът – Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва исковата молба, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за неоснователност на исковата молба.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:

Със заповед № УРИ 251з-48 от

05.01.2018г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас, във връзка с утвърждаване щата на дирекцията, Г.К. е преназначен от длъжност - инспектор - разследващ полицай в РУ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР Бургас на длъжност: разследващ полицай в РУ на сектор „Разследване-РУ-Несебър“ към отдел „Разследване“ при ОД на МВР Бургас, със специфично наименование „инспектор“, на която длъжност е встъпил на 17.01.2018г. (л.4 и л.5 от адм.д. № 1515/2020).

С предложение рег.№304р-6246/23.03.2020г. на началника на РУ Несебър до директора на ОД на МВР гр.Бургас (л.73 от адм.д. № 1515/2020) е предложена промяна на работното място на разследващ полицай Г.К..

Със заповед № 251з-1290 от

27.03.2020г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас е определено работно място на Г.К. в Участък-Обзор към РУ Несебър, считано от датата на връчване на заповедта, като служителят се е запознал със същата на

13.04.2020г. видно от отбелязването в нея (л.72 от адм.д. № 1515/2020).

Заповедта е обжалвана пред Административен съд Бургас с жалба рег.№ 251000-13765/21.07.2020г., по повод на което е образувано адм.дело № 1515/2020г. по описа на съда. С решение № 180/08.02.2021г. съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Това решение е обжалвано и оставено в сила с решение № 7966/ 01.07.2021г. постановено по адм. дело № 3975/2021г. по описа на Върховен административен съд.

Понастоящем съдът е сезиран с иск за обезщетение подаден от Г.К. – разследващ полицай в сектор „Разследване-РУ-Несебър“, при отдел „Разследване“ ОД на МВР Бургас, с който се претендира сума в размер на 370 лева, представляващи причинени имуществени вреди и сума в размер на 660 лева неимуществени вреди, за периода от 14.04.2020г. до 17.08.2020г., от които 76 работни дни, с изключение на дните 30 април, 05, 14, 15 и 29 май, за които имуществени и неимуществени вреди жалбоподателят излага твърдения, че са пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна заповед № 251з-1290/27.03.2020г. на директора на ОД на МВР гр.Бургас.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Исковата молба е процесуално допустима, тъй като са налице обуславящите я положителните процесуални предпоставки. Претенцията на ищеца е за присъждането на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, причинени му от отменена като незаконосъобразна заповед.

Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. След като има твърдения за причинена вреда на ищеца, за която се твърди, че е в причинна връзка с отменен по съдебен ред административен акт е налице спор по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за вреди от административна дейност, който е подсъден на административните съдилища.

Съгласно разпоредбата на чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния акт, по съответния ред.

Заповед №

251з-1290 от 27.03.2020г. на директора на ОД на МВР Бургас от която се твърди, че са произтекли вреди за ищеца е отменена от Административен съд Бургас с решение № 180/08.02.2021г. постановено по адм.дело № 1515/2020г., оставено в сила с решение № 7966/01.07.2021г. постановено по адм. дело № 3975/2021г. на ВАС, поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.

Разгледано по същество исковата претенция е основателна.

Обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни или общински органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

В случая са налице всички предвидени от законодателя предпоставки.

Първата предпоставка безспорно е налице, тъй като заповед № 251з-1290 от 27.03.2020г. на директора на ОД на МВР Бургас, в резултат на която се твърди, че са причинени претендираните от ищеца имуществени и неимуществени вреди, е административен акт, който е отменен с цитираното вече съдебно решение на Административен съд Бургас.

Втората и третата предпоставка, също са налице по отношение на претендираните имуществени вреди.

Вредата представлява смущение, накърняване или унищожаване правата на човека, представляващи неговото имущество, права и телесна цялост, здраве, душевност и психично състояние. В случая се претендират имуществени вреди представляващи направени разходи за пътуване от град Несебър до град Обзор, за посочените дни. От ищеца се твърди, че живее в гр.Поморие, като преди издаване на заповедта е пътувал само до град Несебър, а в изпълнение на заповедта е следвало да пътува повече, а именно до град Обзор.

Не е налице спор по делото че за периода от 14.04.2020г. до 17.08.2020г. Г.К. е изпълнявал служебните си задължения в участък Обзор, като е бил на място в участъка 76 работни дни, съгласно заповед № 251з-1290 от 27.03.2020г. на директора на ОД на МВР Бургас.

В резултат на промяната на работното му място от гр.Несебър в гр.Обзор, за посочените дни ищеца твърди, че му се е наложило да пътува общо 70 км. повече (отиване и връщане). Видно от представените разпечатки от Google.com/maps разстоянието от гр.Поморие до гр.Несебър е 18 км., а до гр.Обзор по най-краткия път е 53,2 км., тоест в едната посока разликата е 35,2 км., а в двете посоки 70,4 км. Това допълнително пътуване неминуемо е свързано с допълнителни разходи за транспорт и доколкото не е спорно по делото и от ангажираните свидетелски показания се установява, че ищеца е пътувал с личен автомобил, то се е стигнало до допълнителни разходи за гориво. Разходите за закупуване на това гориво представляват имуществена вреда за ищеца, тъй като те са довели до намаляване на неговото имуществено състояние.

В случая е налице и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между направените от Г.К. допълнителни разходи за транспорт и незаконосъобразния административен акт. Именно поради възложеното със заповедта изпълнение на служебните задължения на територията на Участък Обзор, се е наложило ищеца да пътува до това населено място, различно от работното му място в гр.Несебър, което е свързано с тези допълнителни разходи.

За определяне справедливия размер на претърпените от ищеца имуществени вреди, следва да бъдат приложени разпоредбите на Наредбата за командировките в страната, тъй като тя се прилага при изчисляване размера на дължимите командировъчни пари, включително пътни, и е приложима както при трудовите и служебните правоотношения, така и по отношение на правоотношенията по ЗМВР. В този смисъл, следва да се има в предвид и че заповед № 251з-1290 от 27.03.2020г. на директора на ОД на МВР Бургас, е отменена поради липса на изложени в нея фактически и правни основания, като в решение на ВАС е прието, че „Правомощието на йерархичния ръководител да определи на служителя друго работно място на изпълнение на дейността може да се реализира при условията на чл.181а, ал.1 от ЗМВР – при командироване“, съответно „Административния орган не е посочил правно основание, като само може да се предполага, че става дума за акт за командироване по чл.181а, ал.1 от ЗМВР“.

Съгласно чл.13, ал.1 от Наредбата за командировките в страната, при пътуване с лично МПС, се изплащат пътни пари, равни на равностойността на изразходваното гориво по разходни норми, определени от производителя на МПС, за най-икономичния режим на движение.

В случая, ищецът е ползвал лично МПС – лек автомобил Фолксваген поло, с рег.№ А7015ВК, съгласно представеното свидетелство за регистрация Част І (л.43гръб от делото).

Доколкото на този автомобил е била монтирана автоматична газова уредба, съгласно представена гаранционна карта от 12.12.2013г. (л.71 от делото), следва да се ползва действителния среден разход на гориво. Този разход се определя на 9л./100км., съобразно твърденията на ищеца, който разход е по-нисък от сочения от свидетеля С. Тодоров 10л./100км.

За процесния период от време се установява, че Г.К. е пътувал 76 работни дни до гр.Обзор, като се изключат работните дни, когато не е бил в Участъка. Всеки ден той е изминавал в повече общо 70,4 км, както беше посочено вече, като от него се претендират пътни разходи за 70 км. на ден, поради което и при изчисляване на разходите следва да се вземе в предвид соченото от него разстояние или общо е изминал в повече 5 320 км.

През първоначално заявения период от 21.04.2020г. до 20.07.2020г. изминатото в повече разстояние е 3 920 км., а през периода от 21.07.2020г. до 17.08.2020г. е 1 400 км.

При така установените изминати километри в повече – 3 920 км., при разход на гориво 9/100, изразходваното количество гориво се равнява на 352,8 литра.

Съгласно представените касови бележки за заредено гориво, през периода от 21.04.2020г. до 20.07.2020г. е зареждано двадесет и шест пъти, на следните дати: 24.04.2020г., 27.04.2020г., 29.04.2020г., 05.05.2020г., 08.05.2020г., 11.05.2020г., 13.05.2020г., 18.05.2020г., 20.05.2020г., 26.05.2020г., 27.05.2020г., 01.06.2020г., 03.06.2020г., 07.06.2020г., 10.06.2020г., 15.06.2020г., 17.06.2020г., 22.06.2020г.,