Определение № 35258 от 05.10.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 35258 гр. С., 05.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело № 20211110151410 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на /ФИРМА/ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. - изпълнителен директор против Й. И. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. С., район „И.“, ж.к. /ФИРМА/.

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В указания на ответника срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител, с който се оспорват заявените искови претенции.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че наследодателката на ответницата била клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Поради това ответникът бил клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.

1

Сочи, че М. И. Н. имала качеството на собственик на 1/4 /една чътвърт/ ид. ч. от процесния топлоснабден недвижим имот с административен адрес в гр. С., р-н И., жк.

/ФИРМА/, придобила собствеността в резултат на настъпило наследствено правоприемство, и заедно с Й. И. Д. са клиенти на топлинна енергия (ТЕ).

Сочат, че срещу Й. И. Д., в хода на производството по ч.гр. дело № 10412 по описа на CPC, III ГО, 148-ми състав за 2019г. заповедният съд е уважил заявлението на „/ФИРМА/ 1 С.“ ЕАД, издал е исканата заповед за изпълнение, същата е влязла в законна сила и има издаден изпълнителен лист.

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “/ФИРМА/ С. АД на клиенти за битови нужди в гр. С., като към процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “/ФИРМА/ С.” ЕАД на клиенти в гр. С., одобрени, с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.

Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период и към датата на подаването на исковата молба не бил погасил задължението си.

Сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че в настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с “/ФИРМА/” ЕООД. Твърди, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от “/ФИРМА/ С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - “/ФИРМА/” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Твърдят, че наследодателката на ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 304490 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и не е погасила задължението си. В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Термокомплект“ ООД.

Сочи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от “/ФИРМА/ С.” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - „Термокомплект“ ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28,05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да което да осъди Й. И. Д. с 2

ЕГН **********, с адрес: гр. С., район „И.“, ж.к. /ФИРМА/ да заплати на /ФИРМА/ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. и Ивайло Епитропов, като наследник М. И. Н., М.

И. Н., с ЕГН **********, починала на 30.10.2021 година в хода на процеса, сумата в размер на 387,37 лв., от които 344,75 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2016г. до месец 04.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 2.9.2021 година до изплащане на вземането и сумата в размер на 34,82 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2017г. до 12.02.2019г., както и сумата в размер на 6,70 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода от месец 05.2016г. до месец 04.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 2.9.2021 година до изплащане на вземането и сумата в размер на 1,09 лв. - лихва за периода от 01.07.2016г. до 12.02.2019г.

С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения особен представител оспорва исковите претенции, като заявява възражение за изтекла погасителна давност.

Иска се от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните осъдителни искови претенции:

- по иска за главница за доставена топлинна енергия и услугата дялово разпределение - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода правната квалификация е чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на 3 потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от “/ФИРМА/ С.” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.

С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия – битов клиент.

За ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че ответникът е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер – количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената – единична и обща на сумите за дялово разпределение и топлинна енергия доставяна в процесния период. Ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава – съответно да докаже периода на забава. Ищецът следва да докаже, че давността е била спирана или прекъсвана, както и с оглед възраженията на ответника, че е публикувал процесните фактури.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установят точно изпълнение.

По доказателствените искания

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

По искането за допускане на експертизи –така заявените искания са относими и допустими и следва да бъдат уважени, като по същите съдът ще се произнесе в първото по делото съдебно заседание.

По искането за привличане на трето лице – помагач на страната на ищеца На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, ищецът е заявил искане като трето лице да бъде привлечена фирмата за дялово разпределение – „/ФИРМА/“ ООД, фирмата извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот, като се твърди, че това е дружеството, което е извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Сочи се, че ищецът и това трето лице имат сключен договор при 4 общи условия - за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост. Сочи се, че през процесния период „/ФИРМА/ С.” ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от това дружество.

Сочи се, че доколкото търговецът разпределя потребената топлинната енергия между потребителите в сградата за “/ФИРМА/ С.” ЕАД съществува правен интерес от привличането на това трето лице-помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството – ищец има право на регресен иск срещу това дружество.При така заявените твърдения на ищеца, за наличието на правен интерес от привличането на трето лице помагач на страната на ищеца, съдът е мотивиран, като съобрази и спазването на процесуалния срок – да уважи това искане и допусне до участие на страната на ищеца трето лице – помагач, посоченото от ищеца.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.