Решение № 26 от 14.01.2025, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Добрич, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стела Ив. Тонева при участието на секретаря Криста Ст. Кирова като разгледа докладваното от Стела Ив. Тонева Гражданско дело № 20233230102039 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД, град Белоградчик с ЕИК 204009205, с която срещу С. Н. Й., ЕГН ********** е предявен иск по реда на чл.

422 от ГПК за установяване на вземане по заповед за незабавно изпълнение на парично задължение с № 345/03.04.2024 г. по ч. гр.д. № 852/2023 г. на Добрички районен съд за следните суми :

-347.51 лева падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0011905 дължими за период от 07/06/2022 г. до 22/08/2022 г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението

30.03.2023 г. до окончателното изплащане;

- 1275.69 лева падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив 1

№ AG0011905 дължими за период от 07/06/2022 г. до 22/08/2022 г.;

- 3.60 лева неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за период от 07/06/2022 г. до 22/08/2022 г.;

-1397.76 лева неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на основание чл. 15.5 от Общите условия;

- 57.34 лева разходи за данъчни задължения за 2022 година;

- 66.91 лева разходи за застрахователни премии.

Претендират се разноските в заповедното производството по настоящото гражданско дело . производство и в

Излагат се следните обстоятелства:

На 11/04/2022 г. между „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД град Белоградчик с ЕИК 204009205 в качеството му на лизингодател и С.

Н. Й. в качеството му на лизингополучател, е сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността с № AG0011905 . Съгласно условията на сключения договор лизингодателят се задължава да придобие и предостави за възмездно ползване на лизингополучателя следния актив: Лек автомобил Volkswagen м о д е л Golf per. № ******/ **** идентификационен № WVWZZZ1KZ9W4 3 4 0 9 9 . Лизингополучателят се е задължил да заплаща дължимите суми по договора и да използва вещта в съответствие с Общите условия към договора за финансов лизинг .

„АМИГО ФИНАНС“ ЕООД е придобило автомобила и го е предоставило на лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол.

В срока на договора лизингополучателят е преустановил плащането па дължимите лизингови вноски.Лизингодателят е прекратил договора с едностранно уведомление , съдържащо съобщение за прекратяване на договора, информация относно задълженията на лизингополучателя към датата на отправяне на уведомлението ,покана за доброволно изпълнение на задълженията и предаване на лизинговия актив с всички 2 принадлежности и придружаващи го документи.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба с вх. № 8291/23.04.2024 г. от назначения особен представител на ответника .Не се оспорва ,че между страните е бил сключен договор за финансов лизинг №AG0011905 от 11.04.2022г. ,по силата, на който ищцовото дружество е предало на ответника за временно и възмездно ползване с уговорка за възможно последващо придобиване лек автомобил, марка и модел Volkswagen Golf с рег.№******, както и че ответникът е ползвал лизинговата вещв периода 11.04.2022 г. – 13.08.2022 г. Оспорва основателността на исковите претенции. Излага следните съображения . Ответникът по делото имал качеството на потребител по сключения договор , който не съответствал на разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК. Съобразно чл.10, ал.1 ЗПК, договорът не бил с размер на шрифта не по-малък от 12 pt.,не било ясно на каква основа е начислен лихвения процент и каква е методиката за изчисляване на годишния процент на разходите . С оглед горното настоява ,че договорът е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК .

Навежда възражение ,че първоначалните разходи,възложени в тежест на лизингополучателя –такси за регистриране на лизинговия актив в КАТ , вкл.държавни такси не са включени в годишния процент на разходите и след последващото им включване към дължимата от лизингополучателя договорна лихва ,същият възлиза на над 60% ,което обуславя недействителност на договора за потребителски кредит.

На следващо място твърди, че уговорената неустойка при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя е нищожка като неравноправна по смисъла на чл. 143 , ал. 1 и ал. 2 ,т. 5 от Закона за защита на потребителите .Излага се ,че клаузата за неустойка не държи сметка за обема на неизпълнението на потребителя относно оставащия срок на договора и евентуалните вреди за търговеца от 3 това неизпълнение като потребителят се задължава да заплати необосновано високо обезщетение .

Добричкият районен съд като прецени събраните доказателства , приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Исковете са предявени след успешно проведено производство по чл.410 от ГПК и сл. от ГПК, връчване на заповедта за изплнение на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК и в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК вр.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с вр. чл. 342, ал. 2, вр. с чл. 345 ТЗ; чл. 92 и чл.

86 ЗЗД

Не е спорна обвързаността на страните по договор за финансов лизинг № AG0011905 от дата 11.04.2022 г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив,сключен между „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК 204009205 в качеството на лизингодател и С. Н. Й. в качеството на лизингополучател .

Вещото лице Е.Й. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза установява в заключението си следното :

От ответника в изпълнение на договор за финансов лизинг № AG0011905 са заплатени 3 737,40 лв., от които: 3200,00 лв. на 11.04.2022 г. за първоначална вноска ,204,00 лв. на 11.04.2022 г. за разходи регистрация на лизинговия автомобил в КАТ и 333,40 лв. на 17.05.2022 г. за първа вноска с падеж 11.05.2022 г. по погасителен план.

Договорената и незаплатена част от главница по договор за финансов лизинг № AG0011905 съгласно приложения погасителен план за периода 07.06.2022 г. до 22.08.2022 г. е в размер на 296,39 лв., в т.ч. 95,48 лв. по втора месечна вноска с падеж 07.06.2022 г. ,98,76 лв. по трета месечна вноска с падеж 07.07.2022 г. и 102,15 лв. по четвърта месечна вноска с падеж 07.08.2022 г.

4

Договорената и незаплатена част от възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг № AG0011905: за периода 07.06.2022 г. до 22.08.2022 г. е в размер на 1101,37 лв., в т.ч. 370,44 лв. по втора месечна вноска с падеж 07.06.2022 г. ,367,16 лв. по трета месечна вноска с падеж 07.07.2022 г. и 363,77 лв. по четвърта месечна вноска с падеж 07.08.2022 г.

Неустойката в размер на законната лихва към 22.08.2022 г., е :

3.92 лв. върху просрочени три вноски главница с падежи от 07.06.2022 г. до 07.08.2022 г.

Начислената неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя по договор за финансов лизинг № AG0011905 съгласно чл.15.5 от ОУ в размер на три месечни лизингови вноски по 462.95 лв. е 1 397,76 лв. Неплатената остатъчна главница по договора е в размер на 10 800 лв.

Заплатените от ищеца разходи за данъчни задължения за данък МПС за 2022 г. за лек автомобил марка “Volkswagen” модел „Golf”, с идентификационен номер на рама WVWZZZ1KZ9W****, с per. № Р2569 КС в размер на 57,34 лв. са непогасени от лизингополучателя.

Заплатените от ищеца разходи за застрахователна премия за лек автомобил марка “Volkswagen” модел „Golf” с идентификационен номер на рама WVWZZZ1KZ9W****, с per. № ****КС в размер на 66,91 лв. са непогасени от лизингополучателя.

Съдът кредитира заключението , изготвено притежаващо необходимата квалификация и знания. от лице

,

Според разпоредбата на чл.3 ал.3 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ този закон се прилага и по отношение на договорите за лизинг,при които се предвижда възможност за закупуване на стокатапредмет на договора.В случая в процесния договор /т.15/ е предвидено придобиване на лизинговия актив-лек автомобил.Следователно ЗПК е приложим и в настоящата хипотеза.

5

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и предвид наведените с отговора на исковата молба доводи,съдът приема следното :

Договорът и всички приложения към него са изпълнени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Не са събрани доказателства по делото относно вида и размера на шрифта,на който е и изпълнен договора , но цялостният стил на текста (разстоянието между отделните букви, думи и редове) го прави четлив и разбираем за потребителя, поради което следва да се приеме ,че при сключването му са спазени изискванията на чл. 10 , ал. 1 от Закона за потребителския кредит .

При извършената проверка относно спазването на останалите императивни изисквания в защита на потребителите, посочени в чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК, се констатира, че в договора са посочени лизинговия актив ; стойността на лизинга и общия размер на кредита,фиксиран лихвен процент по кредита - 41.16%;годишния процент на разходите , общата сума дължима от потребителя , изчислена към момента на сключване на договора ;погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; в ОУ се съдържа информация относно правото на потребителя да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; наличието на право на отказ на потребителя от договора и условията за това .

Общите условия са приложени към договора от същите е подписана от потребителя . и всяка страница

Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по кредита за 6 потребителя,настоящи или бъдещи (лихви,други преки или косвени разходи,комисиони,възнаграждения от всякакъв вид,в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора.

Уговореният годишен процент на разходите по договора е в размер на 49.56% , включва лихва върху главницата.Същият не надвишава размера,регламентиран с разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК,а именно пет пъти размера на законната лихва,т.е. не надвишава 50 %.Следва да се отбележи ,че разходът за регистрация в КАТ / 204.00 лева съгласно договора / не се включват в годишния процент на разходите във връзка с разпоредбата на чл. 19 , ал. 3 , т.2 от Закона за потребителския кредит ,съставляващи разходи , които потребителят дължи независимо от покупната цена на стоката .

Процесният договор е прекратен предсрочно поради неизпълнение на задължението на лизингополучателя да заплаща уговорени по размер и падеж лизингови вноски съгласно погасителния план-неразделна част от договора за финансов лизинг.Според т.13.5 б.“i“ от Общите условия към договора за финансов лизинг,лизингодателят има право да прекрати договора в случай на забава в плащането на първоначална вноска,лизингова вноска,ДДС,първоначални разходи и пр. с повече от 5 дни.В случая такава забава в плащането на лизингови вноски за главница и възнаградителна лихва е налице,поради което и горното основание за едностранно предсрочно прекратяване на договора е налице .

Не е спорно прекратяването на договора,.Според т.15.5 от ОУ при прекратяване на договора по вина на лизингополучателя последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски,която се изчислява въз основа на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора .Клаузата на т.15.5 от ОУ не е неравноправна по смисъла на чл.143 ал.1 и ал.2 т.5 от Закона за защита на потребителите,респ. не е нищожна.Според константната съдебна практика уговорка за неустойка при предсрочно прекратяване 7 на договор за финансов лизинг по вина на лизингополучателя е нищожна поради противоречие на добрите нрави и неравноправна,ако е опредЕ. по размер от размера на цялата останала непогасена част от лизинговите вноски до края на първоначално уговорения срок на договора.В този случай се приема,че неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна,обезпечителна и наказателна функции,защото лизингодателят би получил имуществена облага от насрещната страна по прекратен договор,каквато щеше да му се следва при действащ договор,но без да предоставя ползването на лизинговата вещ,а това би довело до неоснователно обогатяване и нарушаване на принципа за справедливост.Настоящата хипотеза обаче е различна.Отговорността на лизингополучателя е ограничена до трикратния размер на последните три преди прекратяването на договора лизингови вноски при оставащи още 47 вноски съгласно погасителния план.В този случай неустойката,съобразена с изричната воля на страните,е ограничена само до размера на 3 лизингови вноски и проявява присъщата й обезщетителна и санкционна функция.В този ограничен размер не създава условия за неоснователно обогатяване на лизингодателя.Клаузата за неустойка е действителна и искът за установяване на дължимостта й е основателен.