Решение № 153 от 23.03.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Благоевград, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Катя Бельова

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Анета Илинска Въззивно гражданско дело № 20221200500580 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 194/21.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2966/2021 г., РС Благоевград е признал за установено в отношенията между страните, по предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че С. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Благоевград, ул. „Ш.“ № 11, ет. 1, ап. 1, чрез адв. В.

У., с адрес: гр. Благоевград, ул. „Д-р Х.Т.“ 36, ет. 1 не дължи на „Е.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. М., ул. „Р.“ № 4-6, представлявано от Р.- управител, следните суми, за които е издаден изпълнителен лист на 06.08.2015 г. по ч.гр.д. № 1498/2015 г. по описа на РС- Благоевград, предмет на принудително изпълнение по изп. дело № 20158410410190/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М., както следва: сумата от 1176,86 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № FL578735/31.03.2011 г.; сумата от 979,15 лева, представляваща общо лихви, от които: 414,03 лева - законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК - 17.07.2015 г. до датата на подаване на исковата молба (29.11.2021 г.) и 565,12 лева - договорна лихва за периода от 30.04.2011 г. до 25.05.2015 г.; сумата от 505,10 лева, представляваща общо сторени разноски, от които:

37,00 лева - държавна такса, 360,00 лева - адвокатско възнаграждение и 108,10 лева - разноски по уведомяване, поради погасяването им по 1 давност.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК „Е.“ ЕООД, ЕИК ..., седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. М., ул. „Р.“ № 4-6, представлявано от Р.- управител, е осъден да заплати на С. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр.

Благоевград, ул. „Ш.“ № 11, ет. 1, ап. 1, чрез адв. В. У., с адрес: гр.

Благоевград, ул. „Д-р Х.Т.“ 36, ет. 1 сумата в размер на 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща сторени разноски в производството.

Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „Е.“ ЕООД.

Наведени са доводи, че решението е незаконосъобразно поради следните съображения, а именно:

В мотивите към решението си, съдът неправилно бил приел, че последната дата, на която е извършено валидно изпълнително действие е 21.03.2016г.; че от тази дата до две години след нея от страна на взискателя не са предприемани други изпълнителни действия годни да прекъснат давността и считано от 22.03.2018г., изпълнителното дело е перимирано, като с настъпване на тази процесуална последица с обратна сила се отменят и извършените до този момент изпълнителни действия.

При постановяване на решението си обаче, съдът не се бил съобразил със задължителната съдебна практика на ВКС, че перемцията по изпълнителното дело е без правно значение и в частност с отговорите дадени в Решение № 37/24.02.2021 по дело №1747/2020г., ГК на IV-то отделение на ВКС.

По изпълнителното дело били извършвани изпълнителни действия на 26.01.2017г.,

05.09.2018г.,

13.08.2018г.,

06.08.2020г.

Видно от гореизложеното, взискателят многократно бил изисквал извършване на изпълнителни действия, като по този начин многократно била прекъсвана давността по изпълнителното дело. Тези обстоятелства от своя страна водели до правния извод, че обжалваното решение е неоснователно и незаконосъобразно.

Отправено е искане, съдът да постанови решение, с което да отмени, като неоснователно и незаконосъобразно обжалваното Решение на PC Благоевград.

Претендират се разноски по списък, изготвен по чл.80 ГПК.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от С. И. Т., чрез адв. В. У..

Развиват се съображения за неоснователност на направените възражения с въззивната жалба.

Отправя се искане, въззивният съд да потвърди обжалваното Решение № 194/21.04.2022 г. постановено по гр. д. № 2966/2021 г. по описа на PC Благоевград, като законосъобразно и правилно, и постановено изцяло въз основа на събраните доказателства и въз основа на материалния закон.

Претендират се разноски по списък, изготвен по чл.80 ГПК.

Не са събрани нови доказателства във въззивното производство.

Благоевградският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, имаща правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Благоевградският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, на основание чл.269 ГПК намира, че същото е валидно и допустимо.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.

Установява се по делото, че по молба от 13.10.2015 г. на „Ю.“ АД е образувано изп. д. № 10190/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М. със страни: взискател „Ю.“ АД и длъжник С. И. Т.. Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 1498/2015 г. по описа на РС- Благоевград в полза на „Ю.“ АД срещу длъжника С. Т. за следните суми: сумата от 1176,86 лева, представляваща дължима главница по Договор за потребителски кредит № FL578735/31.03.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК 17.07.2015 г., до окончателното изплащане на дължимото, сумата от 565,12 лева - договорна лихва за периода от 30.04.2011 г. до 25.05.2015 г., както и за сумата 37,00 лева, представляваща внесена държавна такса и сумата 360,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение и сумата от 108,10 лева разноски за уведомяване.

Видно от приобщеното по делото копие от изп.д. №

20158410410190/2015 г. по описа на ЧСИ Н.М., на 15.10.2015 г. е изготвена покана за доброволно изпълнение до длъжника, която няма данни да е връчена на длъжника.

ЧСИ е изискал информация от „У.“ АД, „ПИБ“ АД, „ОББ“ АД, „Общинска банка“ АД, „Банка ДСК“ АД, „ЦКБ“ АД относно наличие на банкови сметки, открити от длъжника С. Т..

Със запорно съобщение от 15.10.2015 г. ЧСИ е наложил запор на банковите сметки на длъжника, открити в „Ю.“ АД.

С разпореждане от 13.10.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху банкови сметки на длъжника в „Р.“ ЕАД, както и е насрочен опис на движимото имущество на длъжника С. Т. на 05.02.2016 г. от 11:00 ч.

Със запорно съобщение от 06.01.2016 г. ЧСИ е наложил запор на банкови сметки на длъжника в „Р.“ ЕАД.

С молба вх. № 048676/21.03.2016 г. ответното дружество „Е.“ ЕООД е отправило искане за констиуиране като взискител по изпълнителното дело в качеството му на цесионер във връзка със сключен Договор за цесия с „Ю.“ АД и „Е.“ ЕООД от 18.01.2016 г. С молбата, взискателят е овластил ЧСИ по чл. 18 ЗЧСИ да извърши всички необходими действия във връзка с 3 изпълнението.

С писмо от 26.01.2016 г., връчено на длъжника на 03.02.2016 г. длъжникът е уведомен за цесията на вземането.

С разпореждане от 26.01.2017 г. ЧСИ е насрочил опис на движимото имущество на длъжника С. Т. на 17.03.2017 г. от 11:00 ч. Разпоредено е изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника. Поканата, изпратена до длъжника, е върната невръчена.

С молба от 25.04.2017 г. взискателят „Е.“ ЕООД е поискал извършването на справка за трудови договори на длъжника, както и дали има декларирано недвижимо и движимо имущество и банкови сметки, след което е поискано предприемането на съответните изпълнителни действия.

Видно от приобщеното по делото изпълнително дело, за длъжника е изготвена справка за банкови сметки, справка за трудови договори.

С молба от 13.08.2019 г. взискателят отново е поискал от ЧСИ да извърши справка в Регистъра за банковите сметки и сейфове за съществуването на регистрирани банкови сметки, като при наличието на такива да наложи запори, както и да извърши обща справка в НОИ за съществуване на непрекратени трудови договори и/или доходи от пенсия и наложи съответните запори.

С молба от 05.09.2018 г. взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия- насрочване на дата за опис и оценка на движими вещи на адреса на длъжника, както и запор на банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД.

С молба от 06.08.2020 г. взискателят отново е поискал извършването на справки в регистъра на банковите сметки и сейфове за съществуването на регистрирани банкови сметки, като при наличие на банкови сметки, е поискано налагането на запор, извършването на справка относно регистрирани трудови договори и пенсии, като при наличие, да бъде наложен запор на същите, както и да бъде насрочена дата за опис и оценка на движими вещи на длъжника.

На 19.10.2021 г. длъжникът С. Т. е изискала предоставянето на информация относно движението на изпълнителното дело.

С удостоверение от 01.11.2021 г. ЧСИ Н.М. е удостоверил извършените изпълнителни действия по изпълнително дело.

При анализ на тези факти, първостепенният съд достигнал до краен извод, че предявеният отрицателен установителен иск подлежи на уважаване, защото изпълняемите вземания на ответника, оспорвани от ищеца, са погасени по давност и не се дължат, а освен това и прекратяването на изпълнителното производство е настъпило ex lege на 22.03.2018 г..

При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна до следните изводи:

С отрицателния установителен иск по чл.439 ГПК във вр. с чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на суми по изпълнителния лист се цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването му, 4 изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време на висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на отрицателен установителен иск.

Следва да се посочи също така, че целта на погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността.

Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия процес.