Решение № 10451 от 04.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10451 гр. София, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело № 20241110151385 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба, подадена от „Гоу Инвестмънт“ ЕООД срещу "ЗАД Армеец" АД, уточнена с молба от 30.09.2024 г., с която са предявени осъдителни искове както следва:

1/ иск с правно основание чл. 405 КЗ за сумата от 5654.16 лева, представляваща неплатено застрахователно обезщетение по договор за имуществена застраховка „Каско“, сключен между ищеца, в качеството му на собственик, и ответника, в качеството му на „застраховател“, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0677754/07.10.2021 г., за причинени имуществени вреди на л.а. „БМВ“, модел „Х5 М50Д“, с рег. № ***, вследствие на настъпило на 16.11.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба /29.08.2024г./ до окончателното плащане.; и

2/ иск с правно основание чл. 409 КЗ, вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 1264.13 лева – мораторно обезщетение върху претендираната главница, дължимо за периода от 08.12.2022 г. до 28.08.2024 г.

Ищецът твърди, че е собственик на л.а. „БМВ“, модел „Х5 М50Д“, с рег. № ***.

Твърди, че за автомобила бил сключен застрахователен договор „Каско“ с ответника "ЗАД Армеец" АД, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0677754/07.10.2021 г, с период на застрахователното покритие от 09.10.2021 г. до 08.10.2022 г

Сочи, че в срока на застрахователното покритие по договора за имуществена застраховка „Каско“ – на 16.11.2021 г. в гр. София, при преминаване през тунела към бул. „Пейо Яворов“, застрахованото МПС 1 претърпяло ПТП, в резултат на което му били нанесени имуществени вреди върху предна дясна джанта, предна дясна гума, задна дясна джанта и задна дясна гума.

Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие, на 23.11.2021 г., заявил претенция си за заплащане на обезщетение пред застрахователя. Последният образувал щета № 10021030125146, в рамките на която установил уврежданията, като на 07.12.2022 г. заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1313.84 лева

Сочи, че на автомобила е проведен допълнителен оглед, констатациите от който са отразени в опис-заключение по щета от 20.04.2021 г., видно от който е установено, че джантите са негодни за употреба.

Ищецът сочи, че е отремонтирал застрахованото МПС, за което заплатил общо сумата от 6968 лева с ДДС, съгласно фактура № 0000000004/23.05.2022 г.

Поканил ответникът да му възстанови посочената сума, но остатъкът от 5654.16 лева. /разликата над вече платените 1313.84 лева/ не бил заплатен.

Намира, че застрахователят неоснователно не е изплатил пълния размер на претендираното обезщетение, доколкото увредените автомобилни джанти са негодни за употреба, а ремонтът им е технически невъзможен, съгласно представеното на застрахователя официално писмо от марката.

Предвид изложеното, моли ответникът да бъде осъден да заплати невъзстановения остатък от дължимото застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва, както и обезщетение за забава, считано от 08.12.2022 г. до деня, предхождащ подаването на исковата молба.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът "ЗАД Армеец" АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер.

Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение между страните, завеждането на щета с посочения номер, както и определянето и изплащането на обезщетение по нея в размер на сумата от 1313.94 лева.

Сочи, че с изплащането на горното обезщетение застрахователят е погасил изцяло възникналите си договорни задължения, доколкото нанесените върху автомобилните джанти щети са единствено козметични, не засягат тяхната нормална употреба, поради което и не подлежат на обезщетяване съгласно т. 12.8, вр. с т. 12 от Общите условия на договора.

С оглед горното, навежда възражения, че твърдените вреди са в резултат не представляват покрит застрахователен риск, поради което за застрахователя не е възникнало задължение за тяхното обезщетяване.

В условията на евентуалност оспорва предявената претенция и по размер, като сочи, че на обезщетяване подлежат действителните вреди, съвпадащи със средните пазарни цени, като не е налице основание да се вземат за база на изчислението цените на официалния сервиз на марката /независимо дали МПС е в гаранция/, доколкото по делото се установява, че същото е отремонтирано в неофициален сервиз.

2

В допълнение сочи, че увредените автомобилни гуми са били износени до около 50 % от експлоатационния си срок, като това обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне на дължимото обезщетение.

Оспорва акцесорната претенция за мораторно обезщетение.

Оспорва претенцията за разноски.

Отправя искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.

Съдът, като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 405 КЗ.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 405 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1/ валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“; 2/ настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска; 3/ вида и размера на настъпилите вреди, в това число, че автомобилът е бил в гаранционен срок и че е отремонтиран в официален сервиз на марката – доколкото се претендира обезщетяване на вредите по цени на официален сервиз; 4/ наличието на пряка причинна връзка между събитието и вредите; 5/ надлежното изпълнение на задълженията си по сключения застрахователен договор.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже обстоятелствата, които водят до изключване или намаляване на отговорността му, в това число – възражението си, че увредените автомобилни джанти са били годни за употреба и не подлежат на обезщетяване, съгласно ОУ към договора, както и че автомобилните гуми са с твърдяната степен на овехтяване.

С приетия за окончателен доклад, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, съдът е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: сключването на застрахователен договор за имуществена застраховка „Каско“ за л.а. „БМВ“, модел „Х5 М50Д“, с рег.

№ ***, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0677754 от 07.10.2021г.; настъпването на 16.11.2021 г. застрахователно събитие – ПТП при описания в исковата молба механизъм, причинната връзка между ПТП и описаните в исковата молба вреди върху предна и задна дясна гума и предна и задна дясна джанта; отправянето на застрахователна претенция от ищеца до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение, както и изплащането от страна на ответника на сумата от 1313.94 лева на 07.12.2024 г.

Спорни между страните по същество са единствено въпросите относно 1/ дължимостта на застрахователно обезщетение за причинените вреди върху автомобилните джанти, както и 2 / относно размера на дължимото 3 застрахователно обезщетение.

За отговор на постановените въпроси, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователното обезщетение в уговорения срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 КЗ, в който застрахованият е изпълнил задължението си по чл. 403, ал. 1 или 2 и чл. 395, ал. 1 КЗ да уведоми застрахователят за настъпването на застрахователното събитие, което задължение ищецът е изпълнил.

Не се спори между страните, а и се установява от представените по делото писмени доказателства, че ответникът не е изпълнил в цялост задължението си по чл. 405, ал. 1 КЗ за изплащане на застрахователно обезщетение, като е постановил изричен отказ по отношение на заявените имуществени вреди върху автомобилните джанти, обективиран в самия протокол за опис на щетите /л.10/, обоснован с твърдението, че констатираните увреждания не подлежат на обезщетяване, съгласно т. 12.8 от ОУ.

Съгласно чл. 408, ал. 1 КЗ застрахователят може да откаже плащане на застрахователно обезщетение само в изрично изброените в разпоредбата случаи, а именно: 1/ при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение или 2/ от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3/ при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие; 4./ в други случаи, предвидени със закон.

Отказ може да бъде постановен и в случаите, когато вредите са причинени от събитие, за което застрахователят не е поел риска /т.е. представляват „изключен застрахователен риск“/, както и по отношение на автомобилните детайли /обект на застраховане/, за които, съгласно договора, не е поел задължение за предоставяне на застрахователно покритие.

В конкретния случай, безспорно е по делото, че причинените върху автомобила щети са настъпили в резултат на покрит от застрахователя риск – ПТП. Спорен е въпроса дали уврежданията върху джантите подлежат на обезщетяване или попадат в изключението от застрахователното покритие, предвидено глава V I „Изключения“, т. 12.8 от ОУ към застрахователната полица - л. 41, съгласно която, „застрахователят не изплаща обезщетение за увреждания на гуми или джанти, които не възпрепятстват използването им по предназначение.

За установяване на спорния факт, по делото са ангажирани писмени доказателства и е изготвена съдебна автотехническа експертиза.

Установява се от представеното по делото Становище от сервиз „Ауто Бавария“ ООД /официален за марката „БМВ“/ - л. 18, че автомобилните джанти са изработени във фабрични условия чрез термична обработка и машинен шлайф, като според качествените стандарти на производителя, 4 същите подлежат на подмяна, а не на ремонт.

От изготвения от застрахователя опис – заключение по щета от 20.04.2021 г. / л. 11/, се установява, че при проверка изправността на двете джанти са установени видими малки отклонения в аксиално и радиално биене.

Установява се от приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, както и от проведеното изслушване по реда на чл. 200 ГПК, че едната джанта е с външни наранявания, а от другата има отнета част от метала. Вещото лице разяснява, че „радиално биене“ означава във вертикала, а „аксиално“ е в ход наляво и надясно. Сочи, че ако такива увреждания възникнат в момента на удар, е възможно автомобилът, по необходимост, да се придвижи до първия сервиз, но последващо движение с такива увреждания не е допустимо, поради наличието на дисбаланс, отклоняване, неправилно натоварване на кормилното управление, невъзможност на автомобила да се движи над определени скорости, както и износването на гумите по различен начин. С категоричност сочи, че констатираните увреждания върху джантите не са само козметични, а влияят на тяхната функционалност.

Предвид изложеното, съдът намира, че по делото безспорно се установява, че нанесените щети върху автомобилните джанти възпрепятстват използването им по предназначение, поради което за застрахователя не е налице основание да откаже изплащането на застрахователно обезщетение на посоченото основание от Общите условия към договора.

При тези съображения съдът намира, че с оглед разпоредбата на чл.

405, ал. 1 КЗ, за застрахователя е възникнало задължение да плати обезщетение за настъпилото застрахователно събитие на застрахования лек автомобил.

Спорен, на следващо място, по делото се явява въпросът относно размера на дължимото обезщетение и начина на неговото определяне:

Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.