Решение № 304 от 23.12.2022, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 304 гр. Айтос, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Г. Спасова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ЯНЧ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от Таня Г. Спасова Гражданско дело № 20222110100675 по описа за 2022 година

Ищец по делото е „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД/, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, със законен представител Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв. В. Н. - САК, със съдебен адрес: ***, а ответник –А. О.

О. с ЕГН ********** от ***.

Предявени са искове по реда на чл.422 от ГПК – за признаване за установено дължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 285/2022 г. на РС-Айтос. Поддържа се, че вземането произтича от множество договори за мобилни услуги, както следва:

1. договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по заявка № 622475247 от 15.11.2019 г., по който се претендира сумата от 86, 80 лева, представляващи неплатени абонаментни такси за периода от 25.01.2020 г. до 24.04.2020 г., както и сумата от 95, 12 лева, представляваща неустойка, която не недвишава размера на три месечни абонаментни такси.

Към него е сключен договор за лизинг с предмет мобилно устройство марка HUAWEI Y6 2019 Dual Black, по който се дължи сумата от 207, 68 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора.

Въз основа на тях са издадени фактури и се претендират общо 450, 59 лева, включващи месечни абонаментни такси, лизингови вноски и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите. Въз основа на заявление по чл.410 от ГПК сумата е 1 претендирана по ч.гр.д. № 162/2022 г. на РС-Айтос. С оглед указанията по това дело се предявява настоящия установителен иск по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземането по издадената заповед.

В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника и същият не се е явил в съдебно заседание.

Макар от ищцовата страна да е направено искане за неприсъствено решение, то съдът намира, че не може да пристъпи към постановяване на такова, тъй като не констатира наличието на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК, изискващи вероятна основателност на исковата претенция в цялост и за всички вземания, посочени в общата сума от 450, 59 лева.

Като съобрази твърденията и възраженията на страните въз основа на доказателствата по делото от фактическа и правна страна съдът намира следното:

Исковата претенция е допустима, тъй като е предявена в законоустановения едномесечен срок от връчване на съобщението, с което са дадени указанията за предявяване на установителен иск по реда на чл.422 от ГПК по ч.гр.д. № 285/2022 г. на РС-Айтос, което е приложено към настоящото дело.

Представени по ч.гр.д. № 162/2022 г. на РС-Айтос са копия от процесните договори, по които се претендира обща сума от 450, 59 лева, както следва:

1.договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по заявка № 622475592 от 15.11.2019 г., по който се претендира сумата от 25, 94 лева представляващи неплатени абонаментни такси за периода от 25.01.2020 г. до 24.04.2020 г., както и сумата от 35, 05 лева, представляваща неустойка, която не недвишава размера на три месечни абонаментни такси.

2. договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** по заявка № 622475247 от 15.11.2019 г., по който се претендира сумата от 86, 80 лева, представляващи неплатени абонаментни такси за периода от 25.01.2020 г. до 24.04.2020 г., както и сумата от 95, 12 лева, представляваща неустойка, която не недвишава размера на три месечни абонаментни такси.

Към него е сключен договор за лизинг с предмет мобилно устройство марка HUAWEI Y6 2019 Dual Black, по който се дължи сумата от 207, 68 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора.

Представени с исковата молба са издадените по договорите фактури за процесния период, както следва: фактура № 7301057770 от 25.02.2020 г., фактура № 7302365567 от 25.03.2020 г., фактура № 7303670851 от 25.04.2020 г., фактура № 7306284114 от 25.06.2020 г., фактура № 7300992615 от 25.02.2020 г., фактура № 7302315983 от 25.03.2020 г., фактура № ********** от 25.04.2020 г., както и фактура № ********** от 25.06.2020 г.

Не се оспорват фактурите, както и това, че фактурите са осчетоводени в ищцовото 2 дружество. При съобразяване на изявленията на ищцовото дружество в исковата молба и отразените в неоспорените фактури данни, следва да се приеме, че по тях общо дължимата сума възлиза на 450, 59 лева, от които: 112, 74 лева – неплатени абонаментни такси по договорите за мобилни услуги, 130, 17 лева – неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и 207, 68 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора.

С оглед събраните доказателства исковата претенция за 112, 74 лева за неизплатени месечни абонаменти по договорите за мобилни услуги следва да се приеме за основателна. Представените договори установяват наличието на твърдените в исковата молба договорни отношения между страните. Подкрепени са от неоспорените фактури, в които са отразени показанията на ползваните услуги и дължимите месечни такси за тях, като въз основа на тях се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените услуги. Ето защо въз основа на събраните писмени доказателства при липса на оспорване на сключените договори и непредставяне на доказателства за плащане от ответната страна, то следва да се приеме, че по безспорен начин се установяват подлежащите на доказване обстоятелства: доставянето на ползваните услуги, за които са сключени договори за мобилни услуги от името на ответника през процесния период, стойността на ползваните услуги с дължимите месечни такси за тях.

Исковата претенция в останалата част - 130, 17 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и 207, 68 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора, е неоснователна по следните съображения:

Видно от сключените договори между страните, ответникът е поел задължение в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока, посочен в договора при нарушение на задълженията му да заплати неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В случая по първия договор претендира 35, 05 лева неустойка, а по втория договор 95,12 лева неустойка или общо 130, 17 лева неустойка по двата договара.

Видно от сключените между страните договори, в този случай потребителят дължи и разликата между стандартната цена на предоставеното устройство /в брой, без абонамент/ съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. В случая на това основание се претендират 207, 68 лева съразмерно на времето, през което длъжникът е изпълнява договора.

За да бъде уважен предявеният иск по чл.92 от ЗЗД следва да се докаже от ищеца, че в договора съществува вА.дна уговорка за неустойка при прекратяване на договора по вина на потребителя преди изтичане на срока му и че договорът е прекратен по реда, предвиден в него и закона.

3

В случая неустойката за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и лизинг, включваща три месечни абонаменти вноски по договорите за мобилни услуги и отбивката от цената на мобилното устройство по договора за лизинг не е дължима, тъй като няма убедителни доказателства за предсрочното прекратяване на договорите.

Ищцовото дружество, комуто се следва доказателствената тежест да установи основанието за претендиране на неустойка и нейния размер, не ангажира доказателства по делото за предприети от страна на оператора действия за разваляне /прекратяване на договорната обвързаност/, обусловили възникването на претендираната неустойка, като обезщетение за неизпълнението на задължението заплащане на дължимите суми. Надлежното прекратяване на процесната договорна връзка е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, недоказването на който е достатъчно за отхвърляне на претенцията по чл.92, ал.1 от ЗЗД. Това прекратяване се подчинява на общите правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД за срок и форма. Неизпълнението на договорно задължение по причина, за която отговаря длъжника, включително неплащането на възникнА. задължения през предварително определен срок в договора, е основание за развалянето му според разписаното в чл.87, ал.1 от ЗЗД. Следователно доколкото процесните договори са сключени в писмена форма, изявлението за прекратяването също следва да е в такава форма и с него следва да се даде подходящ срок за изпълнение. По делото не се установява отправено до абоната писмено предизвестие, с което да му е даден достатъчен срок за изпълнение на задължението му за плащане на дължимите по договора суми за главница, след което договорът да се счита развален. Няма данни такова писмено предизвестие да е изпратено и съответно да е достигнало до знанието на адресата.

Въпреки това неустойките са били начислени в издадените фактури без основание. С оглед всичко изложено претенцията в посочената част е неоснователна - липсата на доказателства за надлежно прекратяване на договорите за мобилни услуги и лизинг преди изтичане на уговорения срок препятства пораждането на вземането за неустойка в размер на три месечни абонаментни вноски и отбива от цената на мобилното устройство при първоначалното сключване на договора за лизинг.

С оглед направеното искане по чл.78, ал.1 от ГПК: Сторените от ищеца разноски възлизат на общо 770 лева - 385 лева в заповедното производство и 385 лева в исковото производство. Следователно ответникът следва да заплати на ищцовото дружество съдебно деловодни разноски общо в размер на 192, 65 лева в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковата претенция.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищцовото дружество „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД/, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, със законен представител Д.К.К. – 4

Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв. В. Н. - САК, със съдебен адрес: ***, и ответника А. О. О. с ЕГН ********** от ***, че А. О. О. с ЕГН ********** от ***, дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД/, ЕИК: ***, сумата в общ размер от 112, 74 лева за неизплатени месечни абонаменти по договорите за мобилни услуги по следните договори: договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.11.2019 г. и договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 07.04.2022 г. до окончателното плащане , за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 285/2022 г. на РС-Айтос.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част - за сумата над уважените 112, 74 лева до претендираните 450, 59 лева, представляващи 130, 17 лева - неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и 207, 68 лева, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена на предоставеното мобилно устройство.

ОСЪЖДА А. О. О. с ЕГН ********** от ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование «ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ» ЕАД/, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление в ***, със законен представител Д.К.К. – Изпълнителен директор, заедно с М.С. – член на Съвета на директорите, чрез пълномощник адв. В. Н. - САК, със съдебен адрес: ***, съдебно деловодни разноски общо в размер на 192, 65 лева в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от исковата претенция.