Определение № 1872 от 24.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1872 гр. София, 24.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20268002900823 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Фумигатори” ЕООД, чрез адв. Г.

В. от АС-Варна, с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 326/29.12.2025 г., постановено по в. т. д. № 415/2025 г. по описа на Апелативен съд-Варна, 3 състав, с което е потвърдено решение № 256/17.06.2025 г., постановено по т. д. № 65/2024 г. по описа на Окръжен съдВарна, с което са уважени предявените от „Свети Никола” ООД осъдителни искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на сумите от 60000 лв. и 24000 лв. (искът за заплащане на сумата от 24000 лв. е по съединено дело № 3057/2024 г. по описа на РС-Варна, 17 с-в) - частично предявени от обща сума в размер на 299221,69 лв., представляваща продажна цена по договор за търговска продажба на царевица, сключен на 08.04.2021 г. - по фактура № 13767/08.04.2021 г., ведно със законната мораторна лихва върху главниците от момента на предявяване на исковата молба - 13.03.2024 г. (върху сумата от 24000 лв.), респ. 12.02.2024 г. (върху сумата от 60000 лв.), до окончателното им заплащане, като е отхвърлен предявеният от „Фумигатори” ЕООД срещу „Свети Никола” ООД насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за присъждане на сумата от 60000 лв. (частичен иск от общата сума от 1

267526,80 лв.) – заплатена на отпаднало основание по сключен на 07.08.2020 г. и развален договор за търговска продажба на 969,30 т. царевица, реколта 2020 г., за която сума „Свети Никола” ООД е издало на „Фумигатори” ЕООД фактура № 12900/07.08.2020 г., ведно със законната мораторна лихва момента на предявяване на насрещната искова молба - 01.04.2024 г., до окончателното заплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради неговата необоснованост – макар и от събраните по делото доказателства да се установявало, че стоката, обект на процесния договора за търговска продажба, да не е доставена, въззивният съд е приел, че от подписания между представители на страните приемо-предавателен протокол се изяснява това правнорелевантно обстоятелство. Счита, че в процеса на доказване не е установен фактът, че при предаването на вещите са съставени всички описани в клаузата на чл. 7, ал. 3 от релевантния договор за търговска продажба документи - пътно-прехвърлителна разписка и/или кантарна бележка и/или копие от товарителницата, съдържащи описаните в тази уговорка обстоятелства. Твърди, че въззивният съд е достигнал до необоснования извод, че продавачът е предал процесните стоки на купувача, тъй като е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила – не е обсъдил всички релевирани във въззивната жалба правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, респ. не е изследвал в цялост всички събрани по делото доказателства.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – решението е очевидно неправилно, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. „Какви са приложимите, съгласно българското законодателство, доказателствени средства за доказване на обстоятелството, че не е осъществено прехвърляне на движими вещи /в конкретния случай зърно/, предвид консенсуалния характер на договора за продажба?”; 2. „Следва ли купувачът да заплати предварително продажната цена, за да му бъде доставена продавана стока?”; 3.

„Непредставянето на изискуеми документи от страна на продавач по договор за продажба основание ли е купувачът да откаже да заплати продажната цена 2 по него?” (по този въпрос се твърди противоречие с определение № 50012/21.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1968/2022 г., II т. о.); 4. „Наличието на подписван приемо-предавателен протокол, представляващ диспозитивен частен документ, задължително ли материализира предаване на стоката, описана в него - при липса на други доказателства за това?”; 5.

„Осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит доказват ли по несъмнен начин предаването на стоката или доказват единствено възникването на облигационното отношение по фактурираните сделки?”; 6.

„Какво е доказателственото значение на счетоводните записвания и на фактурата като документ?” (твърди се противоречие с решение № 71/08.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о.; решение № 96/26.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 380/2009 г., I т. о.; решение № 30/08.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 416/2010 г., I т. о.; решение № 211/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1120/2010 г., II т. о.; решение № 46/06.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60140/2016 г., I г. о. и решение № 42/19.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 593/2009 г., II т. о.); 7. „Извършването на частично плащане от страна на купувач по договор и неплащането на останалата продажна цена може ли да е индиция за неизпълнение на договорни задължения от страна на продавача?”; 8. „Следва ли съдът да установи действителното съдържание на договорното отношение между страните, прилагайки критериите, приложими при тълкуване на договорите в съответствие с предвиденото в чл. 20 ЗЗД?”; 9. „Следва ли съдът да установи кои документи биха доказали задължението за плащане на извършените доставки; с какви документи може да се установи възникването на задължение на купувача да плати възнаграждение; начина на доказване на извършената доставка?”; 10. „След като един търговец е неизправна страна по договор, може ли същият да търси заплащане на продажната цена по същия?”;

11. „В случай че между търговци се потвърдят задължения, произтичащи от договор за продажба, това следва ли да се тълкува в смисъл, че продажбата е осъществена или следва съдът да направи задълбочен анализ дали договорът е изпълнен и от двете страни?”; 12. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши допълнително изследване на въпроса за документална обоснованост на превоза на стоките - като косвено доказателство, оборващо реално извършване на доставката?”; 13. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения и представени доказателства на страните, както и да изложи в решението си мотиви, когато някое доказателство се възприема за 3 недостоверно?”; 14. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет твърдения и възражения на страните и да вземе отношение по всички доводи, изложени от страните?”; 15. „Допустимо ли е въззивният съд да извършва селективна преценка на представените по делото доказателства, или следва да извърши преценка на доказателствата в съвкупност, а когато не кредитира някои от тях или ги пресъздаде погрешно, или ги приеме за недостоверни, следва ли да изложи мотиви за това?”; 16. „Следва ли въззивният съд да формира изводите си едва след обсъждане на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност съгласно чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, като изложи мотиви по кои доказателства преценката на първоинстанционния съд е правилна или неправилна?”; 17.

„Неплащането на продажната цена от купувача представлява ли индиция, че страните по сделката не са имали обща воля за възникване на задължение за плащане?”; 18. „Длъжен ли е съдът да се произнесе точно по наведените с исковата молба обстоятелства и в рамките на това, което е навел като възражение по фактите и правото ответникът, или е свободен да преценява основателността на иска без да съблюдава предмета на спорните въпроси, които страните са поставили за разрешаване пред него?” и 19. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички въпроси във въззивната жалба въз основа на доказаните съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и доклада по делото?”

Ответникът е подал в законоустановения срок писмен отговор на касационната жалба, в която развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за 4 установено, че между страните в настоящото исково производство е породено действително правоотношение по договор за търговска продажба на царевица, сключен на 08.04.2021 г., по който „Свети Никола” ООД като продавач е поел правното задължение да прехвърли на „Фумигатори” ЕООД правото на собственост върху 761,96 т. царевица срещу продажна цена от 392,70 лв./тон.

За извършената търговска продажба е издадена фактура № 13767/08.04.2021 г. на обща стойност от 299221.69 лв., в която съобразно разпоредбата на чл. 97а, ал. 2 ППЗДДС е посочено „обратно начисляване” - чл. 163а, ал. 2 ЗДДС.

Фактурата била издадена съгласно правилата на счетоводното и данъчно законодателство - тя съдържала всички необходими реквизити съгласно чл. 7 ЗСч и чл. 114 ал. 1 ЗДДС.

Апелативният съд е приел, че към момента на сключване на писмения договор за търговска продажба „Свети Никола” ООД вече е разполагало с необходимите количества царевица, намиращи се в негов склад – тя е била закупена от „Транс енд Трейд 1” ЕООД, както следва: 361,13 т. царевица на 16.11.2020 г.; 210,14 т. царевица на 29.12.2020 г. и 190,72 т. царевица на 05.04.2021 г. На 08.04.2021 г. е подписан от представителите на купувача „Фумигатори” ЕООД и продавача „Свети Никола” ООД приемо-предавателен протокол към процесната фактура, в който се съдържали ясни и изрични удостоверителни изявления на страните, че продавачът е предал на купувача 761,96 т. царевица, реколта 2020 г. (автентичността на този документа не била оспорена от търговското дружество-купувач).

Въззивният съд е изяснил, че ответникът е релевирал довод за симулативност на изявленията в протокола за приемане на уговореното количество царевица, като се е домогвал чрез твърдения за косвени факти да установи симулативността – поддържа, че ищецът не е представил по делото транспортни документи и декларация за качеството на стоката, респ. документи за помещаване на цялото договорено количество в склад, като не е доказал постигане на уговорка с ответника, че правото на собственост преминава върху купувача, без да е необходимо неговото претранспортиране.

Решаващият съд е счел за неоснователни тези правни съждения – пояснил е, че договорът за търговска продажба представлява съглашение, при което продавачът се задължава да прехвърли на купувача правото на собственост върху стока срещу уговорена продажна цена. Този договор разкрива правните признаци на консенсуална, двустранна правна сделка, като при неговото 5 сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните – останалите действия като предаването на вещта (стоката) и плащането на цената са в изпълнение на вече породени правни задължения по договора за търговска продажба (продавачът е длъжен да прехвърли собствеността и да предаде стоката, както и да издаде фактура за цената, ако такава се изисква от законодателството или ако е поискана от купувача). Най-често правото на собственост върху движима вещ се прехвърля чрез предаване на владението , т. е. с физическия акт на нейното предаване – когато обект на договора за продажба представлява вещи, които са определени по своя род, правото на собственост се прехвърля при тяхното индивидуализиране по съгласие на страните (при отделянето им от рода), а когато липсва такова съгласие - с предаването им. В случай че не е уговорено друго, обикновено мястото на предаване на стоката е в търговския обект или склада на продавача. Рискът от случайно погиване или повреждане на стоката преминава върху купувача в момента, в който той получи стоката или документите, които му дават право да я получи, или изпадне в забава да я приеме.