Определение № 491 от 05.07.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 491 гр. Ловеч, 05.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500238 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.418,ал.4 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, чрез юрисконсулт М. Н., срещу Разпореждане № 922/10.04.2024г., пост.по ч.гр.д.№513/2024г. по описа на РС-Ловеч. Счита, че е неправилно и незаконосъобразно. Не се съгласява с извода на съда,че не е отстранил неяснотите в претенцията си. Възразява,че е изложил достатъчно данни за договора за кредит, общо дължимите вноски,броя на платените вноски,конкретните просрочени вноски, общия дълг съгласно извлечението от счетоводните книги, включващо главница, лихва, обезщетение за забава и период,за който се претендират. Позовава се на съдебна практика и твърди,че тази информация е достатъчна за разглеждане на заявлението. Излага подробни аргументи за факултативността на ангажимента за застраховка,избора на който е изцяло предоставен на кредитополучателя.С оглед на изложените характеристики на това задължение, счита,че не попада в категорията на разходи,които съгласно §1,т.1 от ДР на ЗПК следва да са съобразени при формиране на ГПР. Акцентира,че сключването на застраховка не е задължително условие за сключване на договора за кредит,а е изцяло избор на длъжника.

По изложените съображения моли да се отмени обжалваното разпореждане и заявлението се уважи изцяло.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 17.04.2024г., а жалбата е подадена на 23.04.2024г.-т.е. спазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

1

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№513/2024г.по описа на РС-Ловеч писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира за установено следното:

На 25.03.2024г. пред РС-Ловеч е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.

№513/2024г. по описа на съда. Заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е предявил вземане срещу Й. Д. Ж. от гр.Угърчин, за следните вземания - главница от 7 894.71лв., обезщетение за забава от 160.39лв. за периода от 25.12.2023г. до 14.03.2024г., законна лихва от подаване на заявлението до плащане на вземането. Вземането произтича от сключен Договор за потребителски кредит №7053398502 от 25.01.2023г. и Извлечение от счетоводните книги на банката. Твърди,че договорът не е сключен при действието на Общи условия. Претендира и направените разноски- държавна такса 16.10лв. и юрисконсултско възнаграждение от 150лв., съгл.чл.26 от НЗПП.

Към заявлението са приложени- Извлечение от счетоводните книги на банката, Договор за потребителски кредит №7053398502 от 25.01.2023г., Декларация за определяне на изискванията и потребностите за сключване на застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, Сертификат № 170533985022023 за сключена застраховка „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“, Общи условия към застрахователния договор, Заявление-декларация за установяване на договорни отношения, Уведомление за предсрочна изискуемост и обратна разписка за връчването му, доказателства за пълномощията на представителя на заявителя и документ за внесена държавна такса.

С Разпореждане №771/25.03.2024г. заповедният съд оставя заявлението без движение с указания да се допълни с твърдения за каква част от претендираната сума представлява главница и каква сума по допълнителните услуги,как е формирано вземането за възнаградителна лихва,съотв.включва ли такава и върху претендираните суми за услуги, при определяне на ГПР включени ли са сумите,дължими за допълнителните услуги,предложено ли е изпълнение от кредитополучателя-ако да-на кои вноски.

„Ти Би Ай Банк“ЕАД представя отговор,в който възразява,че заявлението е редовно и съдържа изискваната информация.В изпълнение на указанията уточнява размерите на предявеното вземане, допълва че при определяне на общия размер на разходите не са съобразявани тези по допълнителните услуги за застраховки,тъй като сключването им не е задължително условие за възникване на договорното правоотношение. Платена е сумата 4 049лв.,като е представено отнасянето й за погасяване на главница, договорна и наказателна лихви.Договорът е обявен за предсрочно изискуем.

С обжалваното Разпореждане № 922/10.04.2024г. РС-Ловеч приема,че твърденията на заявителя по отношение на главницата и обезщетението за забава за начина на формирането им, са неясни. Не е уточнено при определяне на ГПР кои допускания са съобразени.Съдът не е приел за достатъчно посочването на този разход единствено в допустимите граници,без яснота какво е включено в него.Не е ясно и обезщетението за забава върху кои вземания е начислено.Не е установено и вземането за главница,тъй като и в извлечението от банковата сметка е посочено общо,без пояснение какви претенции са включени в него.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.

При анализа на кредитното правоотношение е видно, че приложимите норми са тези на Закона за защита на потребителите,с оглед характеристиката на длъжника на „потребител”, нормите на Закон за потребителския кредит-при установените елементи на заемното 2 правоотношение, съответно на ЗЗД,като общи и субсидярно приложими норми. Защитата на потребителя е изградена на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на такива (чл.2 от ЗПК). Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.

Въззивният състав споделя приетото от РС-Ловеч. При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, формиране, изискуемост.

Съставът намира,че в заявлението не са изпълнени изискванията за индивидуализиране на претенциите в съответствие с горните законови разпоредби и разясненията, дадени в т.2б от ТРеш. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Въпреки дадените от съда конкретни указания в какъв вид следва да се представи претенцията, заявителят е направил само частични уточнения, с които отново не е ясно от общо претендираната главница как е формирана, каква част от нея е по основното задължение по кредита и каква е формирана от вземането за застраховки, погасяването на които е предвидено отново като част от месечната вноска.Не е представено аналогично уточнение и да претенцията за обезщетение за забава. Макар да е посочена сумата,която е изплатена от кредитополучателя,не е конкретизирано как е била отнесена за погасяване на отделните ангажименти по кредита-главница, договорна лихва, обезщетение за забава, застраховки, съотв.какви са актуалните размери на вземането. Не е ясно защо при сочена дата на обявяване на предсрочната изискуемост на 22.01.2024г., се търси лихва за забава и до 14.03.2024г. Тази дата не може да се отнесе към никой определящ договорните ангажименти момент.

По изложените съображения съставът напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в този вид заявлението не изпълва изискванията за редовност. Затова ОС-Ловеч намира,че правилно РС- Ловеч е отхвърлил изцяло заявлението на „Ти Би Ай Банк“ЕАД,срещу Й. Д. Ж. от гр.Угърчин, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №47053398502 от 25.01.2023г. Обжалваното Разпореждане №922/10.04.2024г., пост.по ч.гр.д.№ 513/2024г.,на РС-Ловеч, като правилно и законосъобразно, следва да се потвърди изцяло.

По изложените съображения ОС-Ловеч

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №922/10.04.2024г., пост.по ч.гр.д. №513/2024г.на РС-Ловеч, с което е отхвърлено подаденото от „Ти Би Ай Банк“ЕАД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54, представлявана от изпълнителните директори Николай Георгиев Спасов и Александър Чавдаров Димитров,чрез юрисконсулт Йордан Тошков Тодоров, заявление по чл.417 от ГПК срещу Й. Д. Ж. от гр.Угърчин, произтичащо от сключен Договор за потребителски кредит №47053398502 от 25.01.2023г., като правилно и законосъобразно.

3

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4