Решение № 230 от 26.02.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. Пазарджик, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от А. Ташев Гражданско дело №

20235220102308 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба депозирана от „Л.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление, гр. София, р-н Студентски град, ****, представлявано от управителите си Б. Б. В. и М. Г. З., действащи чрез пълномощника си адвокат С. Б. от АК Пазарджик, с адрес за призоваване: ****, против „В.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя М. В. П..

В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 419 кв.м. с административен адрес: гр.

Пазарджик, **** по силата на нотариален акт №194, том 23, н.д. № 3533, вх. рег. № 6522/25.07.2013 г. на служба вписвания при PC Пазарджик. Посочва, че върху този имот ответното дружество е придобило в собственост сгради с идентификатори: *** с площ от 45 кв.м.; *** с площ от 102 кв.м. и *** с площ от 133 кв.м.

Излага твърдения, че през 2000 г. „М.” АД/, който към онзи момент е бил собственик на процесния поземлен имот/, е учредил право на строеж на „А.” ООД за бензиностанция и газстанция. Уточнява, че с нотариален акт за учредяване право на строеж акт № 13, т.I, н.д.

№29/2000г., вх.рег.43/20.01.2000г. на служба вписвания при PC Пазарджик е учредено право на строеж на бензиностанция и свързаните с нейната експлоатация съоръжения, представляващи: каса и магазин за автопринадлежности с площ от 122.40 кв.м., 4 бр.резервоари с площ от 41.64 кв.м., бензиноколони, наливни шахти, лента за бензиновоз, лента за автомобили, паркинг, маслоуловител, козирка от 350 кв.м.. С друг нотариален акт №74, том IV, нот. дело№1071/2000г., вх.рег.№ 1297/01.06.2000г. на служба вписвания при PC Пазарджик е учредено право на строеж на газстанция и свързаните с нейната експлоатация съоръжения: Сграда за газстанция, каса и офис с площ от 42.60 кв.м., склад за 1 бутилки с площ от 103.36 кв.м. и козирка с площ от 150 кв.м.

Същата година с нотариален акт № 154, том VII, дело №2115, вх. рег. № 2579/06.10.2000г. и нотариален акт № 157, том VII, дело № 2118, вх. рег. № 2582/06.10.06.2000 г. на служба вписвания при PC Пазарджик „А.” ЕООД продава на ЕТ ”С. l - 92 - А. П.” правата си по отстъпеното право на строеж.

Посочва, че не му е известно кои обекти от учредените в двата нотариални акта за отстъпено право на строеж са реализирани от суперфициара „А.” ООД след придобиване на правата по двата цитирани нотариални акта.

Твърди, че през 2019 г. ответникът е придобил чрез възмездна сделка/покупкопродажба с нотариален акт № 22, том 21, дело № 3514/2019 г. собствеността върху следните обекти: сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик, представляваща сграда за търговия със застроена площ от 45 кв.м.; сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик, представляваща сграда за търговия със застроена площ от 102 кв.м. и сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик, представляваща сграда за търговия със застроена площ от 133 кв.м..

Сочи, че към момента на предявяване на настоящия иск ответникът е оградил и използва целия поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 419 кв.м., който е собственост на ищеца и въпреки че съгласно правата си на собственик единствено на сградите следва да използва единствено тях и площите необходими за функционалното им обслужване.

Посочва, че не е съгласен с настоящата ситуация, тъй като собственик на целия поземлен имот има права и желае да използва частта от него, която не е застроена съобразно учреденото и реализирано право на строеж. Имал и инвестиционни намерения. Твърди, че правил опита за разрешаване на спора с ответника, но без резултат.

По наведените в исковата молба твърдения се иска от съда, да постанови решение, с което да определи начина на реално ползване на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 419 кв.м.

В проведеното последно съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от адвокат Б. от АК Пазарджик, който моли съда да уважи исковата претенция. Претендират се разноски.

На ответната страна е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор, чрез адвокат Л. К. от АК Пазарджик, в който изразява становище за неоснователност на претенцията.

Излага твърдения за нередовност на исковата молба.

По съществото на исковата претенция, заявява, че страните не се намират в режим на съсобственост по отношения на процесният поземлен имот, поради което претенцията за определяне на начина на реално ползването е неоснователна. Отношенията между суперфициарния собственик и собственика на земята, върху която са построени сградите, се уреждали от чл. 63-67 от Закона за собствеността. Съдебната практика приемала, че правото 2 на собственост на построеното и правото на собственост на земята могат да бъдат защитени с всички вещни искове за защита на собствеността, така и с всички искове за вреди и загуби. Искът по чл. 32, ал.2 от ЗС не бил вещен иск и не бил приложим в настоящия казус.

Оспорва твърдението, че в имота на ищеца са поставени съоръжения, които са извън учреденото и реализирано право на строеж. Нито ищецът, нито ответникът били първоначалните носите съответно на правото на собственост върху поземления имот и на отстъпеното право на строеж за построяването на газостанция и бензиностанция. Правото на строеж било реализирано съобразно утвърден инвестиционен проект за изграждането на бензиностанция и газстанция за зареждане на МПС и издадените строителни разрешения № 339/11.06.1998 г., № 631/31.08.1999 г., и 501/23.11.2000 г. включващо сгради, съоръжения и правото на ползване на прилежащия терен, описани в приложените н.а. 1297/01.06.2000 г., Акт 74, т. IV, и н.д. 1071/2000 г. и н.а.43/20.01.2000 г., акт 13, т. I, н.д. 29/2000 г. , в последствие довършено от правоприемника ЕТ „С.л-92-А. П.“. Обекта бил въведен надлежно в експлоатация на 16.04.2007 г., като е издадено надлежно Разрешение за ползване № ДК-07-12/16.04.2007 г. на името на възложителя ЕТ „С.л-92-А. П.“. Съобразно утвърдения план и инвестиционен проект към бензиностанцията били предвидени два подхода от уличната мрежа и паркинг с трайно армирано бетоново покритие. На практика инвестиционния проект бил обхванал целия процесен поземлен имот. Посочва, че обектите са изградени и въведени в експлоатация през 2007 г. и досега функционират като бензиностанция и газостанция и се ползват като такива. Твърди, че имотът се използва съобразно учреденото суперфициарно право и то така, че да се осигури нормалното функциониране на търговските обекти и съпътстващите помещения.

Излага твърдение, че с това производство ищецът се опитвал да злоупотребява с права, като неоснователно притискал ответникът да закупи на завишена цена земята.

Във връзка с изложеното се иска от съда да постанови решение, с което исковата претенция да се остави без уважение.

Претендира разноски. Сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание за ответника се явява адвокат К. от АК Пазарджик, който моли съда да отхвърли исковата претенция. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че „Л.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление, гр. София, р-н Студентски град, **** е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2 419 кв.м., а ответникът е собственик на следните обекти: сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик, представляваща сграда за търговия със застроена площ от 45 кв.м.; сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик, представляваща сграда за търговия със застроена площ от 102 кв.м. и сграда с идентификатор *** по КККР на гр.Пазарджик, представляваща 3 сграда за търговия със застроена площ от 133 кв.м. Горното се установява и от приложените по делото писмени доказателства – нотариален акт за продажба на недвижим имот от 25.07.2013 г. № 140, т. II, рег. № 4713, дело № 272/2013 г. по описа на нотариус Х. П., с район на действие РС Пазарджик, нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 19.01.2000 г. № 4, т. I, рег. № 166, дело № 2/2000 г. по описа на нотариус Манчева, с район на действие РС Пазарджик, нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот от 01.06.2000 г. № 153, т. I, рег. № 1407, дело № 134/2000 г. по описа на нотариус Манчева, с район на действие РС Пазарджик, нотариален акт за продажба на недвижим имот от 06.10.2000 г. № 58, т. II, рег. № 2162, дело № 311/2000 г. по описа на нотариус А. И., с район на действие РС Пазарджик, нотариален акт за продажба на недвижим имот от 06.10.2000 г. № 57, т. II, рег. № 2161, дело № 310/2000 г. по описа на нотариус А. И., с район на действие РС Пазарджик и нотариален акт за продажба на недвижим имот от 07.08.2019 г. № 166, т. III, рег. № 4953, дело № 473/2019 г. по описа на нотариус Веселина Гагова, с район на действие РС Пазарджик.

Приложена е покана от ищцовото дружество, адресира на ответното дружество, с която се иска процеснияt имот да бъде освободен, ведно с всички поставени в него съоръжения, които не са предмет на учреденото и осъществено право на строеж, както и да бъде осигурен достъп до частта, която не е затворена съгласно реализираното право на строеж. Предоставен е двуседмичен срок на ответника.

По делото са приложени разрешение за строеж №339/11.06.1998 г., разрешение за строеж №631/31.08.1999 г. и разрешение за строеж №125/24.11.2000г. - издадено от Главния архитект на общ. Пазарджик и молба за одобряване на проект, ведно с приложенията към невя, касаещи изграждането на процесните обекти в имота.

От приложеното по делото разрешение за ползване се установява, че строеж „Бензиностанция и газостанция“ е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, Разрешение за строеж №339/11.06.1998г., Разрешение за строеж №631/31.08.1999г. и Разрешение за строеж №125/24.11.2000г. - издадено от Главния Архитект на Община Пазарджик и изискванията към строежите съгласно чл.169, ал.1 от ЗУТ. Ст rоежът е заснет и нанесен в кадастъра на гр.Пазарджик, съгласно Удостоверение № 257/20.09.2002г. на Служба по кадастъра - Пазарджик и Удостоверение №286/03.07.2006г.на Дирекция"ТСУ" при Община Пазарджик.

От приложеното удостоверение, издадено от Дирекция „ТСУ“ при общ. Пазарджик, № 286/03.07.2006 г. се установява, че инвеститора на обект „Бензиностанция и газостанция“, находящ се в процесния имот, е представил в дирекцията геодезическо заснемане на извършеното ново строителство и подземни проводи към удостоверение № 57-ТС/02.01.2001 г., което е нанесено в действащия кадастрален план. Същото отговаряло на издадените разрешения за строеж.

От приетото по делото заключение на изготвената съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено, даващо отговор на поставените задачи и неоспорено от страните се установява, че минимални изисквания за обслужване на сградите 4 и съоръженията в процесния имот е както следва: за бензиностанцията обща застроена и обслужваща площ към сградите и съоръженията според тяхното предназначение е в размер на 1 473,80 кв.м., а за газостанцията обща застроена и обслужваща площ към сградите и съоръженията според тяхното предназначение е в размер на 945,20 кв.м.. Общата застроена и обслужваща площ към сградите и съоръженията според тяхното предназначение за бензиностанция и газостанция е 2 419 кв.м., т.е. колкото е площта на процесния имот.

Вещото лице е посочило подробно какъв е размерът на всяка една от сградите и обслужващите съоръжения.

В проведеното съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва същото. Посочва, че сградите са изградени съобразно инвестиционния проект от 1998 г..

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна: