Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260007 от 15.12.2022, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 1226/2019
Вид
Решение № 260007
Подписан
15.12.2022
В сила
11.08.2023
Състав
СТАНИСЛАВ ИВАНОВ ЦВЕТКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.346 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.1 и 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.349, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.352 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.353 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.355 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.61, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.69, ал.2 · Закон за наследството
  • чл.31 · Закон за собствеността
  • чл.31, ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.31, ал.2 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 260007 гр.Севлиево 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Севлиевският Районен съд в открито заседание на 16.11.2022 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ЦВЕТКОВ при секретаря Ивелина Цонева, като разгледа докладваното от съдията Цветков гр.дело № 1226 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по извършване на делбата.С влязло в сила Решение № 260016/10.02.2021 г., постановено по гр.дело № 1226/2019 г., по описа на Районен съд Севлиево, е допуснато извършването на делба на недвижим имот, находящ се в с.К., общ.Севлиево, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален идентификатор *** по КККР на с.К., общ.Севлиево, одобрени със Заповед № РД-18-171/25.03.2019 г. на ИД на АГКК; адрес на имота: с. К., община Севлиево; площ: 1392 кв.м.; ТПТ: Урбанизирана; НТП: Ниско застрояване /до 10 м./, при граници: имот с кад.идентификатор ***, изток – имот на Великотърновска Света епархия, север – имот № 191032 по КВС на землище Стоките и юг - улица, заедно с разположените в имота:

1. Жилищна сграда – еднофамилна с кад.идентификатор *** на едно ниво със ЗП-72 кв.м., състояща се от: кухня, три стаи и сервизно помещение /баня с тоалетна/;

2. Селскостопанска сграда с кад.идентификатор

*** на два етажа, със ЗП-43 кв.м. и

3. Селскостопанска сграда с кад.идентификатор *** на един етаж със ЗП – 22 кв.м., като делбата да се извърши, при следните квоти – за Д.С.И., с ЕГН ********** – 1/3 идеална част, за Д.И.И., с ЕГН ********** – 1/6 идеална част, за М.И.И., с ЕГН ********** –1/6 идеална част и С.Р.И., с ЕГН ********** -1/3 идеална част.

Видно от представеното по в.гр.д. № 182/21 г. по описа на ГОС удостоверение за наследници /л.26/, в процеса на въззивното обжалване един от съделителите – М.И.И., с ЕГН **********, е починала и е оставила за свой законен наследник друг съделител – Д.И.И., нейн брат, в резултат на което неговата квота от имота, предмет на делбата става от 1/6 на 1/3 идеална част.

С определение № 260022/06.06.2022 год. е заличена като страна по делото М.И.И., с ЕГН **********, като квотите на съделителите се променят, както следва: за Д.С.И., с ЕГН ********** – 1/3 идеална част, за Д.И.И., с ЕГН ********** – 1/3 идеална част и за С.Р.И., с ЕГН ********** -1/3 идеална част.

В съдебно заседание на 05.07.2022 год. ищецът С.Р.И. и ответникът Д.С.И., чрез своите процесуални представители са направили искане по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане на имота.

Ответникът Д.С.И. предявява и претенции по сметки с правно основание чл.59 ЗЗД, за подобрения извършени от него в делбения имот по реда на чл.346 ГПК.Ищците също предявяват претенции по сметки с правно основание чл.346 ГПК във вр. с чл.31 ЗС - обезщетение за ползване на имота, като с решението по допускането на делбата, на основание чл.344, ал.2 от

ГПК ответникът е осъден да им заплаща ежемесечно сумата в общ размер на 100 лева, до окончателно приключване на делбата.

По делото е назначена, извършена, изслушана и приета съдебно-техническа експертиза.

Събрани са и гласни доказателства, като са изслушани свидетели.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, съдът приема за установено от правна страна следното:

По извършването на делбата.

Съдебната делба е способ за прекратяване съществуването на една имуществена общност, при който всеки един от съсобствениците получава собственост върху реална част от общата дотогава вещ или отделни права на собственост върху всяка от отделните вещи в състава на досегашната собственост върху множество обекти.В делбеното производство съсобствеността се прекратява чрез следните способи: посредством съставяне на разделителен протокол и тегленето на жребий по реда на чл.352 ГПК, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349, ал.1 и 2 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан.Основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.Съгласно чл.69, ал.2 ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно.Тази разпоредба следва да намери приложение във всички случаи, при които броят на съделителите е равен или по-малък от броя на допуснатите до делба имоти, а ако те са поделяеми - на обособените дялове от тях.За установяване поделяемостта на допуснатия до делба недвижим имот и възможността делбата да се извърши, съобразно определените квоти на съделителите, по делото е извършена съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда като обективна, обоснована и компетентно дадена от лице с нужните познания.Съгласно експертното заключение, от процесният недвижим имот не могат да се обособят самостоятелни дялове, съобразно броя на съделителите, поради което имотът е неподелям, т.е. процесният имот не може да бъде разделен на три дяла, които да са относително равностойни.Предвид гореизложеното съдът намира, че не би могъл да приложи основния способ за извършване на делбата - теглене на жребий, поради липсата на достатъчно имоти, които да бъдат обособени в относително равни дялове за съделителите.По същите причини е неприложим и способа по чл.353 ГПК, за съставяне на дялове и разпределение без да се тегли жребий.По правило, за да се приложи този способ имотите трябва да се разделят на толкова дяла, колкото са и участващите в делбата съделители.В случая е невъзможно процесният имот да се раздели на три дяла, поради което следва да се разгледа претенцията на С.Р.И. и ответникът Д.С.И..

Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, основно законово изискване за приложение на способа по чл.288, ал.3 ГПК (отм.), респ. чл.349, ал.2 ГПК, е делбеният имот да има характер на неподеляемо жилище, което е било обитавано от претендиращият съделител към момента на смъртта на наследодателя и страната да не разполага с друг жилищен имот в лична собственост (притежание на вещни права в съсобственост са ирелевантни), като размера на дела на въпросния съделител в съсобствеността също е ирелевантен.

В настоящия случай не се спори, а се установи по несъмнен начин от представените писмени доказателства и от заключението по съдебно-техническата експертиза, че допуснатият до делба недвижим имот е неподеляем.По делото е налице валидно искане от Д.С.И. и С.Р.И. за възлагане на процесния имот, като от Д.С.И. е представена и декларация, че не притежава друг имот.Такава не е представена от другият съделител, претендиращ възлагане на имота.

В закона няма дефиниция на посоченото изискване „да е живял в него“ (т.е. процесното жилище).Според ВКС /ТР № 1 от 2004 г. на ОСГК/ това изискване „предполага трайно фактическо състояние продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение“.Съделителят, който претендира да му бъде възложен имотът носи тежестта пряко и пълно да докаже, че е живял в делбеното жилище заедно със своя наследодател непосредствено преди смъртта му.

В конкретния случай от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се доказва, че съделителят Д.С.И. е живял в процесният имот към момента на смъртта на майка си Д. Ц. /починала през 1990 година/ и основно той е полагал грижи за нея докато е била жива.

Показанията, дадени в съдебно заседание на 12.01.2021 год., от свидетелите Ц.С., Ц.Х. и П. П. недвусмислено доказват, че Д.И. е живял към момента на откриване на наследството в процесният имот, като приоритетно той се е грижил за майка си до нейната смърт през 1990 год./свид.Цв. С. – „… в разговори с баща ми, защото като си говорим кой на кого е, кой е жив и кой не е, и съм чувала, че на Д. майка му е казала, че къщата ще е на Д..“; свид.Ц.Х. – „Баба Д. почина, аз я помня, много хубави манджи правеше, от нея съм чувал приказката, че който я гледа за него ще е къщата.Сега разбрах, че нещата са други.Бабата беше много добра, мисля, че на 90 години почина.Най-вече Д. се грижеше за баба Д..“; свид.П.

П. – „Когато почина баща му на Д., Р. беше в Коми и И. и Д. се разправяха с погребението.И. като се ожени остана заврян зет и нямаше допир до К.…Уговорка като съм бил там и баба Д. вика „Ще оставя къщата на Д., защото той се върти там.“.Р. ходеше на гости.“; свид.Светла С. /дъщеря на Д./, чиито показания съдът прецени по реда на чл.172 от ГПК, с оглед всички други данни по делото, предвид възможността й от заинтересованост, установява, че баба й е починала 1990 година, като преди да почине е била болна, вкл.известно време няколко месеца на легло и тогава бащата на свидетелката - Д. се е грижил за нея, като е останал в къщата и след смъртта й.

Представената по делото декларация от съделителя Д.И. представлява годно доказателство за установяване на обстоятелството, че претендиращият възлагането съделител не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата при липса на други данни и доколкото по делото не е установено противното.

Несъстоятелно е възражението на съделителите С.И. и Д.И., чрез процесуалния им представител адв.И.С., че претендиращия за възлагане на имота съделител Д.И. към момента на завеждане на делото не е отговарял на условието да няма друго жилище, като в последствие се е разпоредил с притежавани от него имоти, запазвайки си правото на ползване върху тях, но в последствие се е отказал и от това си право.Отбелязва се, че съдебната практика допуска такова разпореждане, но само ако ответникът бил единствения поискал възлагане на имота.В случая, въпреки, че и съделителят С.И. е направил такова искане, не може да се говори за „злоупотреба с право“, тъй като той не отговаря на условията на чл.349 ал.2 от ГПК.

Предвид изложеното по-горе, съдът счита, че искът на съделителя Д.С.И. за възлагане на имота по реда на чл.349, ал.1 и 2 ГПК следва да бъде уважен.

По отношение претенциите по сметки за подобрения.

В с.з. на 05.07.2022 г. ответникът чрез процесуалния си представител е направил искане по реда на чл.346 ГПК и приета за съвместно разглеждане претенция срещу другите съделители с правно основание чл.59 ЗЗД, за присъждане на извършени от него подобрения в делбения имот на обща стойност 10 900.00 лева, което искане е оспорено от останалите съделители, като в последствие от същите е направено възражение за погасителна давност.В с.з. на 16.11.2022 г. процесуалният представител на Д.И. е поискал от съда, да бъдат присъдени на доверителя му суми, представляващи извършени от него подобрения съобразно заключението на вещото лице.

Един от способите за защита правата на всеки съсобственик в отношенията с другите съсобствениците, в производството по съдебна делба, е чрез предявяване на претенция по сметки във връзка със запазване и подобряване на общата вещ.Ответникът Д. И. предявява такава претенция твърдейки, че след откриване на наследството на общия наследодател е извършил подобрения в делбения недвижим имот, в общ размер на 10 900.00 лева, описани по пера в Молба /лист 185/.Доказателства това да е извършено със знанието и съгласието на другите съделители не са представени.

В хипотезата, когато подобрения са извършени без съгласие на другите съсобственици, правоотношенията се уреждат по правилата за водене на чужда работа без пълномощие - чл.61 ЗЗД.Основателността на предявена претенция по сметки, с правно основание чл.61 ЗЗД, е предпоставено от установяване от претендиращия съсобственик, заявил иска си за обезщетение за извършени полезни разноски по общата вещ, без съгласие на другите съсобственици, както стойността на направените подобрения, така и увеличената стойност на имота, постигната в резултат на извършените такива.Това е необходимо с оглед присъждане, съобразно дела в съсобствеността, на по–малката от двете стойности, тъй като в този случай подобрителят действа при условията на чл.61, ал.2 ЗЗД, т. е. не само в чужд, а и в собствен интерес /подобряването на съсобствения имот увеличава не само стойността на дяловете на останалите съсобственици, а и неговия дял/, поради което отговорността е ограничена до размера на обогатяването.

От приетата съдебно-техническа експертиза, частично оспорената от страните /в т.2 и т.6 от адв.Н. - процесуален представител на С.И. и по отношение на обезщетението и на доп.част от заключението от адв.С./ е установено, че в резултат на претендираните подобрения в имота, стойността на същият се е увеличила с 5931.10 лева.